Решение № 24 от 19.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20255001000571 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.

7962/25.07.2025г. от ЗАД „Армеец „АД против решение № 78/19.06.2025г.

,постановено по т.д. 60/2024г .по описа на ОС-Пазарджик в частта ,в която жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Й. П. сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева при съпричиняване в размер на 50% от страна на Й.Д. П., която представлява застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП ,станало на 01.12.2019 г. на главен път І-8, км. 185+050, посока с.Звъничево - гр.Пазарджик, при управление на л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № ....., собственост на „Лидер Лоджистик“ ЕООД, нарушил правила за движение по пътищата - чл.77 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия Й. П., ведно със законната лихва за забава, дължима от 20.06.2022 г. до пълното изплащане на сумата.

Развиват се съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част като са заявява искане същото да бъде отменено и постановено друго , с което искът на П. бъде изцяло отхвърлен ,евентуално присъденото 1 обезщетение - намалено..Претендират се разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба вх.№ 9177/05.09.2025 г. от Д. Й.

П. против същото решение ,в частта ,в която е отхвърлен предявения от него против ЗАД“Армеец“ АД иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от описаното ПТП над присъдената сума от 60 000 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 150 000 лв. Развиват се съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част и се заявява искане за отмяната му и постановяване на друго, с което искът на П. бъде изцяло уважен.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за адв.Ж. К. за двете инстанции.

От ЗАД „Армеец „АД е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба , с който същата се оспорва и се заявява искане за оставянето й без уважение.Възразява срещу размера на претендираното от адв.К. адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от и легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищцата с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разгл eеждане е иск ,предявен от Д. Й. П. против ЗАД“Армеец“АД за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на неговия син Й.Д. П., ЕГН **********, при станало ПТП на 01.12.2019 г., причинено виновно от Н.В.А., на главен път 1-8, км. 185 + 050, посока с. Звъничево - гр. Пазарджик, при управление на л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № ....., собственост на „Лидер Лоджистик“ ЕООД, като нарушил правилата за движение по пътищата - чл.77 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Й.Д. П. от гр. П., признат за виновен и осъден с влязла на 20.02.2024 г. присъда № 29 от 29.09.2022 г., на ОС-Пазарджик по НОХД № 161/2022 г., чиято деликтна отговорност е била застрахована от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователна полица № BG/11/119001702663, валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г., 2 ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2019 г. уведомяване от застрахования деликвент, евентуално 20.06.2022 г. уведомяване от ищеца, евентуално 20.03.2024 г. - предявяване на застрахователната претенция, до окончателното й изплащане на сумата.

Ищецът е твърдял на 30.11.2019 г. при управление на л.а „БМВ 740 ЛДХ Драйв“, рег. № ....., собственост на „Лидер Лоджистик“ ЕООД, ЕИК 202759432 да е настъпило ПТП ,от което пострадал Й.Д. П. – негов син ,който бил ударен от автомобила като ударът бил в тялото на пострадалия ,който в това време се намирал в лентата за движение на автомобила, прав, с предната част на тялото си към насрещното движещото се МПС. Вследствие на удара пострадалият бил отхвърлен напред, вдясно и странично от автомобила извън асфалта, върху затревената площ.

Твърдял е по случая да било образувано ДП, като с присъда № 29 от 29.09.2022 г на ОС-Пазарджик по НОХД № 161/2022 г., влязла в сила от 20.02.2024 г., водачът на лекия автомобил Н.В.А., ЕГН **********, бил признат за виновен в това, че на 01.12.2019 г. на главен път І-8, км. 185+050, посока с.Звъничево - гр.Пазарджик, при управление на л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № ....., собственост на „Лидер Лоджистик“ ЕООД, е нарушил правила за движение по пътищата - чл.77 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия Й. П. - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.77 ЗДвП.

Твърдял отговорността на водача на увреждащия автомобил д а била застрахована в ответното дружество съгласно полица № BG/11/119001702663 за сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г. като ищецът уведомил писмено ответното дружество за настъпването на застрахователното събитие, за деликвента и воденото срещу него наказателно производство, което било получено от него на 20.06.2022 г. като ответвото дружество отказвало изплащането на обезщетение поради липса на основание за това.

Изложиил е твърдения да е баща на починалия Й. П. , между тях д а е съществувала особено силна, емоционална и духовна връзка. След смъртта на сина си, ищецът изпитвал интензивни, трайни, дълбоки и продължителни болки и страдания, които продължавали и към настоящия момент. Посочил е двамата д а имали изградени отношения на грижовност, взаимопомощ и 3 доверие, живеели в един блок, в един и същи вход, като били съседи по апартаменти, общували ежедневно и били привързани един към друг. Посоил е и ,че през 2005 г. починала майката на пострадалия Й., след което връзката между бащата и сина станала още по-силна и особено близка.

При тези твърдения е предявил и разглеждания тук иск за рапариране на тези вреди ,които оценя на сумата от 150 000 лв.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил иска. Изразил е становище, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на непозволено увреждане, независимо от приложението на чл.300 ГПК. Възразил е ,че отговорност за настъпване на инцидента не следва да носи водачът А., който не е реализирал виновно и противоправно деяние, в резултат на което да е причинено процесното ПТП с описания вредоносен резултат,не е нарушил виновно правилата за движение, за него деянието е случайно, по смисъла на чл.15 от НК и същият, като водач на застрахования л.а., не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП.

Оспорва се механизма на настъпване на въпросното ПТП, настоявал е причина за настъпване на процесното ПТП д а e изцяло поведението на пешеходеца, който е нарушил разпоредбите на чл. 108, ал. 1, чл. 108, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, чл. 113, ал. 2, както и чл. 114 т. 1 и т. 2 ЗДвП.

С ъ щ и я т внезапно навлязъл на пътното платно и представлявал непредвидимо препятствие на място ,непозволено за пресичане и движение на пешеходци. Постадалият не се бил съобразил с приближаващото ППС и не предприел необходимите действия да се предпази от удара - могъл да възприеме автомобила и да съобрази поведението си, като не предприема пресичане/навлизане и/или движение по пътното платно. Оспорил е настъпването на описаните в исковата молба вреди като факт от обективната действителност, в т.ч. основанието и размера им, като при условията на евентуалност се възразява да са с твърдения интензитет.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно завишено съобразно претърпените вреди ,а при условията на евентуалност, ако се приемело, че вина за настъпване на събитието има водачът, е направил възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който със своето поведение сам поставил здравето си в опасност 4 и допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, описа и погоре в нарушение на чл.113, ал.1, т.1, т.2, т.4, чл.113 и ал.2 ЗДвП, както и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП.

Отделно от това е настоявал, че предвид обстоятелството, че починалият пешеходец самоволно прекъснал предписаната му терапия за лекуване на заболяването, с което бил диагностициран - шизоафективно разстройство, маниен тип, сам се е поставил в невъзможност да преценява адекватно своето поведение, като така застрашил собствените си живот и здраве ,като е е посочил неговият принос в настъпване на вредовоносния резултат да е 90 %.

Направено възражение по чл.111, б. „в“ ЗЗД за изтекла погасителна давност на претенцията за законна лихва.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел за установено , че с присъда № 29 от 29.09.2022 г на ОС Пазарджик по НОХД № 161/2022 г., влязла в сила от 20.02.2024 г., водачът Н.В.А., ЕГН **********, бил признат за виновен в това, че на 01.12.2019 г. на главен път І-8, км. 185+050, посока с.Звъничево - гр.Пазарджик, при управление на л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № ....., собственост на „Лидер Лоджистик“ ЕООД, е нарушил правила за движение по пътищата - чл.77 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия Й. П. - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.77 ЗДвП.

Предвид това съдът е посочил по един несъмнен начин да е установено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност, авторството на Н. В. А. и неговата вина. Приел е с пълно и пряко доказване ищецът Д. Й. А. да е доказал и наличието на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - настъпилите за него болки и страдания от причинените му вреди, техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието. Поради това и с оглед валидно сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество съдът е приел да са налице предпоставките за ангажиране неговата отговорност.

Относно определяне размера на дължимото обезщетение на ищецът Д.

А. и при условията на чл.52 от ЗЗД, съдът е съобразил тежестта на търпените от него неимуществени вреди от смъртта на сина му ,общественото 5 възприемане на справедливостта на всеки етап от развитие на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. На база събраните доказателства за отношенията между ищеца и неговият син - на близост, привързаност и грижа, за причинените му тежки като интензитет психически и емоционални травми от внезапната му смърт, съдът е намерил сумата от 120 000 лева д а е справедливо и адекватно на причиненото увреждане обезщетение. Намерил е възражението на ответника за съпричиняване за основателно ,тъй като по делото било доказано към момента на сблъсъка пострадалият Й. П. д а се е движел по пътното платно за движение на процесния автомобил извън населено място, в тъмната част на денонощието, при намалена видимост.Приел е за доказано и че пострадалият Й. П. е страдал от Биполярно афективно разстройство, за което му било провеждано лечение, но съдът е посочил ,че способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването доколкото вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51 ал.2 от ЗЗД. При тези изложени съображения съдът е приел за доказан равен принос за реализиране на вредоносния резултат от водача и от пострадалия,при което положение е определил и присъдил обезщетение в размер на 60 000 лева при установеното съпричиняване от страна на Й. П. в размер на 50 %.