Решение № 813 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100504559 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. П. У. срещу Решение № 2726/16.02.2024 г. по гр.д. № 6024/2022 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав. В жалбата са развити оплаквания за противоречие на атакувания съдебен акт с материалния закон, процесуалните правила и с най – добрия интерес на детето Ц.С.У., родена на **** г. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията му с правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Ц., местоживеенето на девойката да бъде определено при него, да бъде разписан максимално широк режим на лични отношения на майката М. Т. Ц. с детето Ц. и майката да бъде осъдена да заплаща на подрастващата месечна издръжка в минимален нормативно определен размер, ведно с половината от необходимите разходи за учебни и здравни нужди. При условията на евентуалност, в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за родителската отговорност и местоживеенето на детето, прави искане за отмяна на решението в частта за определения му режим на лични отношения с дъщеря му Ц., съгласно изложеното във въззивната жалба.

Поддържа искане за определяне на дължимата издръжка от всеки от родителите до минимален нормативно определен размер, ведно с половината от необходимите разходи за учебни и здравни нужди.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. Т. Ц. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 2726/16.02.2024 г. по гр.д. № 6024/2022 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Ц.С.У. е предоставено на неговата майка М. Т. Ц., при която е посочено то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата С. П. У. с детето (бащата има право да упражнява лични отношения с детето, както следва: за период от шест месеца след влизане на решението в сила - всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа и всяка нечетна сряда от месеца между 17:00 и 19:00 часа, които да се осъществяват в детски контактен център с адрес гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № ****, офис 1, като по време на срещите е забранено на детето д а използва мобилен телефон, освен при изрично разрешение от присъстващия на срещата психолог и всяка четна събота от месеца за времето от 10:00 часа до 19:00 часа в присъствието на брата на Ц. У. – С.Е.М., като бащата ще има право да взима детето от адреса, на който живее с майката и или от местата, където детето посещава класни или извънкласни дейности, както и да го придружава до същите, като го връща в дома на майката, а при невъзможност на брата да присъства на срещите е разписано същите да се осъществяват в присъствието на посочен от ДСП по местоживеене на бащата социален работник като бащата има право да присъства на всички важни събития в живота на детето, каквито са рожден ден, имен ден, празници, тържества или мероприятия в училище и други; след изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението - всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа и всяка нечетна сряда от месеца между 17:00 и 19:00 часа в горепосочения детски контактен център, като по време на срещите се забранява на детето да използва мобилен телефон, освен при изрично разрешение от присъстващия на срещата психолог, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа и от 10.00 часа до 18:00 часа на неделния ден без право на преспиване, като е уточнено, че първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец, като бащата има право да взима детето от дома на майката и/или от местата, където детето посещава класни или извънкласни дейности и го връща в дома на майката с право на бащата да присъства на всички важни събития в живота на детето, като рожден ден, имен ден, празници, тържества или мероприятия в училище и други; след изтичане на 12 месеца от влизане в сила на решението е предвиден общ режим - всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец и празничен режим: за коледните 2 празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 часа на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 часа на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 часа на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване; тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10.00 часа на първия ден от периода до 19.00 часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10.00 часа на 01 юли до 19.00 часа на 16 юли и за времето от 10.00 часа на 01 август до 19.00 часа на 16 август; посочено е, че бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като присъства на всички важни събития в живота на детето – рождени дни, именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви, празници, тържества или мероприятия в училище и други. Постановено е за коледните празници, новогодишните празници и великденските празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях д а не се прилага и майката д а има право да прекарва празниците с детето, упражнявайки родителски права. В годините, когато 6-ти май или 24-ти май е част от великденските празници, детето прекарва празника (6-ти май или 24-ти май) с родителя, който има право да прекара великденските празници. Бащата взема и връща детето от и до дома на майката, а в дните вторник и четвъртък може да вземе детето от учебното заведение, което то посещава. Със съдебното решение С. П. У. е осъден да заплаща на дъщеря си Ц., чрез нейната майка М. Т. Ц., месечна издръжка в размер на 900 лева, считано от 09.02.2022 г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Двамата родители са задължени, на основание чл.138а, ал.3 СК да ползват социални услуги „Информиране и консултиране“, „Посредничество и застъпничество“ и „Психологическа подкрепа“ чрез ДСП по местоживеене на детето, по ред и за продължителност по преценка на ДСП, а детето Ц. - социална услуга „Психологическа подкрепа“, като бъде осигурена работа с психотерапевт чрез ДСП по местоживеене на детето, по ред и за продължителност по преценка на ДСП. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката и е осъдил С. П. У. да заплати по сметка на Софийски районен съд разноски в размер на 1 152 лева.

От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от 29.06.2009 г. се установява, че страните са родители на родената на **** г. Ц.С.У..

Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не 3 съжителстват заедно от пролетта на 2013 г., в периода до месец март 2021 г. страните са поделяли родителската отговорност и са прекарвали равни периоди от време с детето, а понастоящем то живее при майката.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК и последното открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът С. П. У. споделя разбирането, че най – добрият интерес на детето Ц. би бил защитен от постигане на споразумение за съвместно упражняване на родителските права, но майката не желае такова, мотивирайки се с исканията на дъщеря им.

Изразява несъгласието си с родителския подход, при който на детето е поставено в ситуация да отговаря за бъдещото си и да носи отговорност за решенията си. Поради липса на договореност с майката поддържа желанието си нему да бъде възложено упражняването на родителските права като на въззиваемата се определи разширен режим на лични отношения, при който двамата родители да прекарват равни времеви интервали с детето. Изразява увереност, че при това разрешение ще осигури нормализиране на отношенията с детето, което в продължение на три години и седем месеца (към датата на изслушването) не желае да се вижда с него и с роднините си по бащина линия, като няма да допусне дефицит в отношенията на детето или прояви на нежелание да се вижда с другия родител и роднините си по майчина линия, но не е в състояние да посочи по какъв начин ще гарантира това. В случай, че родителската отговорност бъде възложена на майката, то поддържа виждането си, че двамата родители следва да прекарват равни периоди от време с детето. Приема, че издръжката на девойката следва да е в минимален размер съобразно възрастта й като страните си поделят разходите за училище.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззиваемата страна М.

Т. Ц. заявява желание да упражнява родителската отговорност и виждане, че определяне на местоживеенето на детето при нея би било единствено поносимо за Ц., поради напрежението в отношенията на девойката и баща й. Споделя, че живее в хармония и разбирателство с детето, познава потребностите му и приятелския му кръг. Счита, че подходящо би било продължаване на срещите между бащата и девойката в контролирана среда, на територията на вече познатия й детски контактен център, който способства за постепенно успокояване в техните отношения. Приема, че дъщеря й страда от липсата на достатъчно разбиращо и оценяващо емоциите й отношение от страна на другия родител.

Изслушвано по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет, детето Ц. споделя, че нежеланието й да се вижда с баща й не се е появило изведнъж, тъй като с него й е било напрегнато, той бил по – нервен, не се съобразявал с желанията й относно спорта, а когато му споделяла това, той не я чувал. Обстановката в детския контактен центът намира за добра, а срещите там разпознава като предоставен на бащата шанс. Намира, че не всякога контактите им се получавали, тъй като той задавал общи въпроси, на които тя се затруднявала как да отговори или не иска да отговори. Споделя, че предпочита да прекарва това време с приятели или в обучение. Преценява, че срещите в присъствието на брат й не вървели успешно, тъй като по време на тях малко комуникирала с бащата си, а тя и баща й предимно разговаряли с брат й, който понастоящем не може да присъства на тези срещи, поради ангажираност.

4

Въз основа на заключението на приетата по делото Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че двамата родители са способни да предоставят достатъчни и адекватни родителски грижи, според собствените си разбирания за това. При тях липсва психологични или психиатрични разстройства, притежават личностови особености, които не представляват абсолютен риск за развитието на дъщеря им.