Решение № 119 от 10.06.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. гр.М., 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М. в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100061 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против СИТИ КЕШ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 от договора за кредит №** от 08.08.2023г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да върне на ищеца сумата от 540,63 лева (след допуснато изменение в о.с.з), платена без основание неустойка по договора за кредит №** от 08.08.2023г.

В исковата молба се твърди, че на 08.08.2023 г. ищцата сключила с ответното дружество договор за кредит № **, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лева при фиксиран лихвен процент по заема 44,5%, годишен процент на разходите 56,42%. Съгласно чл.6 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.ЗЗ от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и 1 по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 33 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължал неустойка визирана в чл.6.2 на кредитора в размер на 540,63 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Ищецът усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора били настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество/ като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 540,63 лева била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била близо от 50 % от заетата сума в размер на 1000,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Кредитодателят не бил търсил обезпечение, тъй като бил поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители- едва три дни след сключване на договора. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Ищецът се позовава на член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, като сочи, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Освен това било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водила до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Счита, че точният размер на всички плащания от ищцата по договора ще бъде установен от ССЕ. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Счита, че правото на иск на ищцата е упражнено при условията на злоупотреба с право, тъй като срещу ответника били депозирани 4 /четири/ искови от едно и също лице, чрез един и същ процесуален представител и имат идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части. Моли за съединяване на гр. д. № 61/2024 г. и гр. д. № 471/2023 г по описа на РС М. в едно производство. При условията на евентуалност моли при успешен развой на делото за ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от едно 2 производство. Оспорва исковата молба като нередовна. Оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че уговорената между страните неустойка не е и не би могла да бъде включена в ГПР по предоставения кредит.

Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай страните са я уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Така, изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че било изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Противното би било и в нарушение на закона, който давал задължителни указания какви са компонентите на годишния процент на разходите. Към ОИМ представя процесния договор, ведно с Приложение 1 към него, като счита, че представянето на договора с липсващи страници, само по себе си несъответствало на добросъвестността, която страните си дължали по силата на чл. 3 ГПК. Посочва, че кредитополучателят разполагалал с 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7, без да е обвързана по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици за него - заплащане на обезщетения или такси. Ищецът по своя воля инициирала сключването на 8 договора за идентични кредитни продукти в периода 2019 г. - 2023 г многократно се запознавала с условията на търговеца по конкретния кредитен продукт. Налице било пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ищецът бил сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва предоставените заемни суми, а след това заведе искове за недействителност и връщане на суми. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Ф. А. Б. и СИТИ КЕШ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ** към искане № ** от 08.08.2023 г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 1000 лева, при следните параметри: размер на погасителната вноска 3х 17.31 лв. и 8 х 134.93 лева, ден на плащане: вторник, вид вноска: двуседмична, ГПР 56,42%, брой вноски: 11, фиксиран лихвен процент 44,5%, дата на последно плащане – 09.01.2024 г., обща сума за плащане 1131,37 лева.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора кредитополучателят се задължава в срок от три дни от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената 3 главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно чл. 11 от договора при непредоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя по чл. 5 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 540,63 лева.

Като доказателство по делото е приета представената от ответника справка за извършени плащания по процесния договор за кредит, от която се установява, че ищцата е заплатила сумата в общ размер на 1672 лева по процесния договор. Със сумата за заплатени следните задължения 1000 лева – главница, 131,37 лева – лихва и 540,63 лева – неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и 4 периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата от чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 5 от договора. Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в чл. 5 от договора за вида обезпечение по избор на кредитополучателя, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща главница и лихва, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема, или физически лицапоръчители, отговарящ на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.