Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5597 от 20.06.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2235/2024
Вид
Решение № 5597
Подписан
20.06.2025
В сила
12.12.2025
Състав
Владимир Вълчев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 54 · Закон за администрацията
  • чл. 10 ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 3 · Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“

РЕШЕНИЕ

№ 5597

Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора ЧАВДАР ПЕТРОВ ГРОШЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247180702235 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.203 АПК, вр. чл.1 ал.1 ЗОДОВ

Образувано е по искова молба с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от З. С. З. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Х. против Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ /ИА ВКВПД/, представлявана от изпълнителния директор, чрез упълномощен процесуален представител - юриск. К. В.-Т. с иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 3085,29 лв., ведно със законната лихва върху сумата и неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба и уточненията към нея се сочи, че на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди от действието на отменена по съдебен ред Заповед № 1063/23.10.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД и съдебната защита, която е осъществил ищеца по свързани с нея съдебни производства. По подробно изложени съображения ищецът твърди, че от отменения административен акт са му нанесени имуществени вреди в общ размер (след направени от ищеца уточнения) на 3085,29 лв., от които 1368,59 лв. (822,51 лв. - главница; 137,54 лв. - лихва за посочения в исковата молба период; 408,45 лв. - съдебно-деловодни разноски), изплатени от ищеца на ИА ВКВПД; 636,70 лв. съдебно-деловодни разноски по адм.д. № 10640/2020 г. по описа на АССГ; 1080 лв. съдебно-деловодни разноски по АД № 12096/2021 г. по описа на ВАС. Относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. е конкретизирано от ищеца, че същите се изразяват в изненадата, че против него е образувано дело за обезщетение от ответника, чувствал се притеснен, че е осъден да заплаща обезщетение, законни лихви и разноски за водене на всички дела до получаване правото, което е търсил, достойнството му било накърнено и изпитвал смущения с издръжката на семейството му. Към исковата молба и уточняващите я такива са приложени писмени доказателства по опис. Представени са договори за правна помощ по образувани между страните съдебни спорове, вносни бележки за наемни вноски, писмени обяснения и кореспонденция между страните. В съдебно заседание, се поддържа исковата претенция и се сочат за доказани твърдените имуществени и неимуществени вреди. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представя се писмена защита.

Ответната страна - ИА ВКВПД, чрез процесуален представител юрк.В. -Т., оспорва иска като недопустим и недоказан по основание и по размер. В писмен отговор моли за отхвърлянето му и излага съображения, че ищецът иска пререшаване на влязъл в сила правен спор между страните по въззивно гражданско дело № 1061/2023 г. по описа на Окръжен съд - [област]. Относно заплатените по това дело, както и по адм.дело № 10640/2020 г. по описа на Административен съд-[област] съдебни разноски, които ищецът твърди да е извършил, се сочи, че не са представени доказателства за извършването им и че за същите ответникът не носи отговорност по реда на ЗОДОВ. По отношение претенцията за неимуществени вреди се твърди за недоказано как отменената Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД е довела до сочените от ищеца негативни състояния. В съдебно заседание ответникът поддържа неоснователността на исковата претенция. Сочи, че същата не се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа становище, че отговорността за разноски не е отговорност за вреди. Към депозирания отговор на исковата молба са представени писмени доказателства за изплатени на ищеца суми по приключили между страните съдебни производства, кореспонденция между същите във връзка с дължимостта на суми за обезщетения и за съдебни разноски. Представят се статистики за наемни цени на имоти в [населено място] и заповеди, издадени от изпълнителния директор на ИА ВКВПД за изплащане на компенсационни суми на служители, ползващи жилища при условия на свободно договаряне. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение относно размера на адвокатското възнаграждение на ищеца. Подробни съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция се излагат в писмена защита Контролиращата страна, чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура - [област] счита иска за неоснователен. Дава становище, че част от сумите са били дължими от ищеца, а другата част е останала недоказана. В случай, че съдът приема исковата претенция за основателна, предлага да се определи обезщетение по справедливост.

Съдът, като съобрази становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед № 338/26.06.1987г., издадена от началник на КЕЧ и сключен договор за наем от 02.06.1987г. З. З. е настанен под наем в жилище от фонда на Министерството на отбраната, находящо се в [населено място], [улица], ет.4, ап.7. Наемното правоотношение е прекратено, съгласно писмо изх. № II-1140/29.10.2004г. на изпълнителния директор на ИА „Държавна собственост на Министерството на отбраната“, получено от З. на 18.11.2004 г. Видно от съдържанието на писмото до З. е отправено едномесечно предизвестие да освободи заеманото ведомствено жилище, в противен случай ще бъдат предприети действия по освобождаването му. Като основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочен чл. 27, т. 9 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. /отм./ за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната - наемателят не отговарял на условията за предоставяне на жилище от ведомствения фонд, тъй като договорът му за изпълнение на военна служба е бил прекратен; член на семейството му е прехвърлил вещно право върху жилищен имот. Във връзка с тези обстоятелства по делото са представени - Заповед № КВ 2402/29.08.2000 г. на министъра на отбраната за прекратяване на договор за кадрова военна служба и нотариален акт за дарение на право на строеж от 1995 г. Съгласно Заповед №ЗС-249/27.04.2015 г., изменена със Заповед № ЗС-369/27.05.2015 г. на министъра на отбраната, на основание чл. 80а от ЗДС е наредено изземване на ведомственото жилище, в което е настанен З., което да се състои на 28.05.2015 г. Изземването е осъществено на същата дата, видно от съставен в тази връзка протокол. По жалба на З. е образувано адм.д. 6157/2015 г. по описа на ВАС, по което съдът е постановил Определение от 28.05.2015г., оставено в сила с Определение № 9142/30.07.2015 г. на ВАС, Петчленен състав, съгласно които съдебни актове е спряно предварителното изпълнение на Заповед №ЗС-249/27.04.2015г. на министъра на отбраната за изземването на ведомственото жилище. Същото, в изпълнение на Заповед № 867/27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД, е предадено обратно на ползвателя му - З. С. З. на 31.08.2015г., за което е съставен протокол от същата дата.

С Решение № 1134/30.01.2017 г. по адм. дело № 6157/2015 г. по описа на ВАС е отхвърлено оспорването на З. С. З. срещу Заповед №ЗС-249/27.04.2015г., изменена със Заповед № ЗС-369/27.05.2015г. наминистъра на отбраната. Посоченият съдебен акт е оставен в сила с Решение № 6505/23.05.2017г. по адм. дело № 4501/2017г. на ВАС, Петчленен състав. Съгласно постановление № 8801/03.07.2017г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД са определени нови дати за доброволно предаване, респ. за принудително изземване на ведомственото жилище. Същото е предадено на приемателна комисия на 14.08.2017г.

Съгласно Заповед № 1063/23.10.2015 г. издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД е определен размер на обезщетение, което следва да заплащат лица, заемащи имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната, без основание или на отпаднало правно основание или които се ползват не по предназначение, да бъде четирикратния размер на определената месечна наемна цена. На основание чл. 21, ал. 3 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. във връзка със Заповед № 1063/23.10.2015г. на ищеца е начислено заплащане на обезщетение за ползването на ведомственото жилище. Видно от приложените по делото съдебни актове между страните са водени съдебни спорове във връзка с дължимостта на начисленото на З. обезщетение за ползването на ведомствения имот. С влязло в сила Решение № 1141/25.08.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1061/2023 г. по описа на Окръжен съд [област] е отхвърлен предявен от ИА ВКВПД срещу З. С. З. иск за осъждане на последния да заплати сума от 2958,96 лв., представляваща обезщетение за периода 01.01.2016 г. - 14.08.2017 г., поради ползването на отпаднало правно основание /прекратен договор за наем/ на жилищния имот от ведомствения фонд на МО, ведно със законна лихва за забава, считано от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане, поради погасяване чрез плащане на дължимата се част от посочената главница в размер на 822,51 лв. и на законната лихва върху нея, считано от 02.11.2018 г. до 25.06.2020 г. в размер на 137,54 лв. и поради недължимост на останалата част от главницата в размер на 2136,45 лв. - разликата над 822,51 лв. до пълния размер от 2958,96 лв. Със същия съдебен акт ИА ВКВПД е осъдена да заплати на З. С. З. деловодни разноски в размер на 1978 лв., последният е осъден да заплати на ИА ВКВПД 408.54 лв. Към депозирания по настоящото дело ОИМ ответникът е приложил писмени доказателства - платежни нареждания за изплащане на ищеца цитираните в диспозитива на Решение № 1141/2023 г. на ПОС суми, за които ИА ВКВПД е осъдена. Съгласно становището на ответника, изложено в ОИМ, претендираната от ищеца сума в размер на 1368,59 лв. е задържана от ИА ВКВПД на основание влязлото в сила Решение № 1141/2023 г. на ПОС.

С влязло в сила Решение № 4443/05.07.2021г., постановено по адм.д. № 10640/2020 г. по описа на АССГ Заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД е отменена и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно задължителните указания, дадени в решението по тълкуване и прилагане на закона. Според мотивите на АССГ процесната заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба ИА ВКВП, която е оставена без разглеждане с протоколно определение от 06.04.2022 г, постановено по адм.д. № 12096/2021 г. по описа на ВАС, оставено в сила с Определение № 6554/04.07.2022г. по адм.д. № 5591/2022г. по описа на ВАС, Петчленен състав.

Установява се от приобщените по настоящото дело гласни доказателства, че от 1999 г. ищецът получил право да купи ведомственото жилище по повод на което разговаряли със свид. В. И. С.. Същият един ден потърсил З. и някой му казал, че са го извели от жилището и вече не живее там, след което се виждали и се питали как така не може да се закупи жилище, след години служба в армията. Според свидетеля, З. видимо се променил, а преди бил весел и общителен. Притеснението му, според свид. С., било в резултат, че бидейки офицер толкова години и имащ право да закупи жилище, изведнъж се оказал нарушител, а по отвратителната и тежка част била принудителното извеждане от жилището. От показанията на свид. М. Г. З. (съпруга на З. З.) се установява, че семейството им получило апартамента през 1978 г., а през 2015 г. били изведени от него в присъствието на въоръжени полицаи, което било голям ужас. Посочва се, че били подложени на тормоз от агенцията - периодично им издавали заповеди за освобождаване на апартамента, защото живеели в него незаконно, а имали съдебно решение и писмо на министъра, че живеят законно. Според свидетелката съпругът ѝ бил огорчен и унизен, защото е достоен човек, офицер и не може да преживее това, изпитвал тревожност, безсъние, посещавал психиатър и взимал лекарства. Сочи, че тревогите на З. са от 2010 г., а от 2000 г. посещавал доктор, но няма документи за тези посещения.