Решение № 1920 от 13.11.2019, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№:1920 13.11.2019г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав

На пети ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Дарин Христов като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело № 2405 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на Л.К.Д., ЕГН-**********, с адрес: ***, чрез адвокат Ж. Й. от АК-Бургас, против Община Бургас, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, заплатени адвокатски възнаграждения за защита по НАХД № 4225/2018г. на Районен съд - Бургас и КНАХД № 313/2019г. на Административен съд - Бургас. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение и за настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП), ищецът е ангажирал адвокат за защита по НАХД № 4225/2018г. на Районен съд - Бургас. Това НП е било отменено от районния съд, а след касационна жалба било образувано КНАХД № 313/2019г. на Административен съд - Бургас, който потвърдил решението на районния съд. Позовавайки се на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., ищецът претендира заплащане на обезщетение за заплатените адвокатски възнаграждения за двете инстанции от по 300 лева за всяка. В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен не се явява и не се представлява. След заседанието е постъпила молба от неговия пълномощник – адв.Ж. Й., който изказва съжаление, че не е присъствал на делото, но е имал друго съдебно заседание по същото време.

Ответникът – Община Бургас, чрез процесуален представител – юрисконсулт Силвия П., оспорва претенцията като неоснователна и недоказана и пледира за оставянето й без уважение. Моли да не се присъждат разноски за настоящото съдебно производство, поради липса на фактическа и правна сложност, както и заради неявяването на адвоката на ищеца в откритото съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на иска и пледира за уважаването му в пълен размер.

Съдът, като прецени събрания по делото доказателствен материал, изразените доводи и възражения на страните, от фактическа страна приема за установено следното:

Видно от служебно изисканото НАХД № 4225/2018г. на

Районен съд - Бургас, с НП № НП-301/01.02.2018г. (л.7), издадено от заместник кмета на Община Бургас, на Л.К.Д., за нарушение на чл.56, ал.2, вр. ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.25, ал.1, ал.2 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас (НПОТДОДЕГОТОБ) и на основание чл.233 от ЗУТ, била наложена глоба в размер на 500 лева. НП е било обжалвано пред Районен съд - Бургас, който с решение № 15 от 04.01.2019г., по НАХД № 4225/2018г. го е отменил. На л.17 от делото е приложен в оригинал договор за правна защита и съдействие от 09.10.2018г., ведно с пълномощно, с които Л.К.Д. е упълномощил адвокат Живко Йорданов за защитата по обжалването на НП, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой. От протоколите за проведените на 10.10.2018г., 12.11.2018г. и 05.12.2018г. открити съдебни заседания по НАХД № 4225/2018г. се установява, че ищецът действително е била защитаван от адв.Йорданов по горепосоченото дело, като същият е изготвил и жалбата срещу НП.

Заместник кмета на Община Бургас е подал касационна жалба срещу решение № 15 от 04.01.2019г., по НАХД № 4225/2018г., за което пред Административен съд - Бургас било образувано КНАХД № 313/2019г. С решение № 770/18.04.2019г. по това дело първоинстнационното решение е било потвърдено. В хода на производството пред тази инстанция Л.Д. също бил представляван от адв.Й., видно от приложения на л.19 договор за правна защита и съдействие от 21.03.2019г., ведно с пълномощно, съгласно които отново е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., но този път не са били уговорени начинът и срокът за плащане. Записано е, че сумата от 300 лева е платена, но не е посочено какъв е бил начинът на плащане – в брой или по сметка. По делото не са ангажирани други доказателства от които да се установи да е било извършено плащане на договореното възнаграждение. Адв.Йорданов се явил пред съда в проведеното открито съдебно заседание на 21.03.2019г., пледирал е в подкрепа на ищеца и е поискал отмяна на съдебното решение и потвърденото с него НП.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление относно наложена глоба в размер на 500лв. На основание т.1 от тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от заместник кмета на Община Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

Община Бургас е юридическо лице, съгласно чл.14 от

Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чийто органи са нейният кмет и заместниците му, съгласно чл.38 и чл.39 от ЗМСМА. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на НП в частта за наложена глоба в размер на 500 лева, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение

№ 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно мотивите на това тълкувателно решение, безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Следователно за да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от

06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съгласно мотивите на това тълкувателно решение, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

От представените и приети като доказателства по НАХД №

4225/2018г. на Районен съд - Бургас и КНАХД № 313/2019г. на Административен съд - Бургас, договори за правна защита и съдействие сключени между Л.Д. и адвокат Живко Йорданов, се установява извършено плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по първото от делата. Начинът по който в този договор за правна помощ е индивидуализиран предмета на защитата – по АНД № 4225/2018 по описа на БРС, съчетано с конклудентното действие – представянето на този договор именно в хода на обжалването пред съда на НП № НП-301/01.02.2018г., не оставят никакви съмнения, че адвокатското възнаграждение от 300 лева е договорено и платено за защитата именно срещу това наказателно постановление, което е издадено от органите на Община Бургас.

Предвид изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното по този договор адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Няма значение на какво основание е отменено НП – дали заради липса на осъществен състав на нарушение или поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Важен е резултатът постановен от съда, като при отмяна на НП не може да се счита, че е налице извършено нарушение, тъй като това не е установено с влязло в сила НП, а издаденото такова е отменено. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление. От този незаконосъобразен акт – отмененото НП, той е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.