Определение № 363 от 04.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Варна, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20243100600904 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

С определение № 11 / 18.01.2024 г., постановено по ЧНД № 446 / 2023 г. на ДРС е потвърдено постановление от 12.10.2023 г. на ВРП, с което на основание 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 205 / 2019 г. по описа на ОСО при ОП гр. Варна, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В постановлението се изтъква, че не са събрани безспорни и категорични доказателства в подкрепа на инкриминирана престъпна деятелност.

В оспорваното Определение на ДРС е застъпено идентично становище, като първоинстанционния съд се е съгласил изцяло с изводите на ВРП приемайки, че установената деятелност не би могла да има характера на престъпление от общ характер.

Срещу така цитираното Определение на ВРС е подадена частна жалба от постр. Ю. А. на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, с която се иска отмяна на постановеното определение, респ. на прокурорския акт.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото намира, че установената от прокурора, а и от проверявания съд фактология по делото е коректна и с нея въззивният съд следва да се съгласи изцяло, респ. преповтарянето и в настоящото определение е безпредметно.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователен поради следното:

Наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Въззивният съд в рамките на проверката приема, че съответни на установената фактическа обстановка са изводите на представителя на ВРП, обусловени от коректен и задълбочен анализ на събраните доказателства и 1 доказателствени средства, възприемайки едни и игнорирайки други. По същият начин държавното обвинение се е отнесло и към писмените доказателства по делото, като те са подложени на задълбочен коментар. По делото няма безспорни доказателства, че в посочения период е извършено престъпление по чл. 209 от НК и то от св. А. С оглед събраните доказателства или по-точно липсата им, няма как да бъде обоснован категоричен извод за наличието на всички елементи на състава на престъплението от обективна и субективна страна и най-вече относно авторството.

Наведените в жалбата срещу постановлението на ВРП и срещу определението на ДРС аргументи от А., касаят виждането му за развилите се събития, но те не се установяват от доказателствата по делото. Няма каквито и да е доказателства, че точно А по някакъв начин е въвела в заблуждение А., в рамките на телефонни разговори или неправомерно го е мотивирала да се разпореди със свое имущество.

Поради горните аргументи и с оглед събраните доказателства или поточно липсата им, няма как да бъде обоснован категоричен извод, че е извършено престъпление и точно от св. А. По важно обаче е друго.

Очевидно е, че държавното обвинение не може да предяви и поддържа в последствие обвинение на база наличния доказателствен материал, а способите за събиране и проверка на доказателства са изчерпани в конкретния случай, доколкото органите на разследването са извършили всички възможни следствени действия.

От изложеното е видно, че по делото не са събрани доказателства, даващи възможност за изграждане на извод относно факта, че има извършено престъпление и е изчерпан потенциала на разследването за разкриване на обективната истина по случая, то следва и извод за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство. Това се потвърждава и от значителния период на разследване - от 2019 г. до сега, който не е дал възможност за събиране на конкретни доказателства необходими за реализиране на наказателна отговорност по чл. 209 от НК срещу конкретно лице.

Горното е довело до вътрешното убеждение на прокурора за несъстоятелност на бъдещо обвинение, водещо и до невъзможност за повдигане на такова, чрез съответния процесуален способ – обвинителен акт.

Именно това убеждение не може да бъде ревизирано от съд или по точно, не може съдът указва на прокурора, че наличните доказателства са достатъчни за внасяне на обвинителен акт. Няма как съдът, в рамките на тази проверка да направи анализ на процесуалните действия и доказателствата, респ. да задължи прокурора да ги ползва като доказателство за определени факти. На този процесуален етап от наказателното производство, това е в пряка колизия с основните правомощия на държавното обвинение, произтичащи както от процесуалния закон, така и от Конституцията на Р България.

С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че определението на 2

ДРС, с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 205 / 2019 г. по описа на ОСО при ОП гр. Варна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11 / 18.01.2024 г., постановено по ЧНД № 446 / 2023 г. на ДРС, с което е потвърдено постановление от 12.10.2023 г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 205 / 2019 г. по описа на ОСО при ОП гр. Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3