Решение № 100 от 15.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова

Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело № 20203100503084 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 260117/13.08.2020 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“” АД, ЕИК

200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров”, № 1 срещу Решение № 3297/20.07.2020 г., по гр.д. № 13620/2019 г., на ВРС, XLVI с., с което е прието за установено, че дължи на М. А. Ч., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. “Нежност“, № 20, ет. 4, сумата 328.29 лв., дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на задна броня на л.а. „Пежо 308“, ДК № В ****** ВР, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 14.12.2018 г., по договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № BG020118000000147/30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.

№ 19338/2019 г., на СРС, CLIII с.

1

Въззивникът счита обжалваното решение за необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Счита, че съдът е достигнал до погрешен изводза основателност на предявения иск като е извършил неправилна преценка на заключението на СТЕ. Излага пространен анализ на възприетите от първоинстанционния съд мотиви и счита, че същите не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. Релевира извършени процесуални нарушения от страна на ВРС, обосноваващи приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК и прави доказателствени искания. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски за две инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. В с.з. не изпраща представител, поддържа въззивната жалба в писмено становище.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Милена Чолакова, депозира писмен отговор, в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. От своя страна оспорва изложените във въззивната жалба оплаквания, излага аргументи в подкрепа на възприетото от първоинстанционния съд по фактите и достигнатите правни изводи, изложени в атакуваното решение По същество отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за въззивна инстанция. В с.з. не се явява и не се представлява, поддържа отговора в писмено становище.

Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от М.

А. Ч., за приемане за установено, че „Застрахователно Акционерно Дружество „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве““ АД, дължи сумата 328.29 лв., дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на задна броня на л.а. „Пежо 308“, ДК № В ****** ВР, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 14.12.2018 г., по договор за застраховка

„Каско“, обективиран в полица

№

BG020118000000147/30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.

№ 19338/2019 г., на СРС, CLIII с.

2

Ищцата твърди, че по силата на сключен между страните застрахователен договор за застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“, обективиран в полица

№

BG020118000000147/30.01.2018 г., ответникът е поел задължение за срока на договора 31.07.2018 г. – 30.01.2019 г., да заплати на ищцата като собственик на застрахованото МПС – „Пежо 308“, ДК № В ****** ВР, всяка загуба или повреда до размера на застрахователната сума. Сочи, че на 14.12.2018 г. била паркирала на паркинг до „ПФОЕ МОЛ“ в гр. Варна като при тръгване установила щети по автомобила нанесени от неизвестно МПС. Депозирала уведомление до ответника, по което била образувана щета № 0201001206/2018-01 и бил съставен опис на увредените детайли. Твърди, че ответникът отказал да заплати обезщетение по щетата, тъй като застрахователния договор бил сключен при условията на разсрочено плащане на премията и поради неплащане на втора вноска от нея, бил прекратен на 16.11.2018 г. Сочи, че вноската е била заплатена чрез посредник на 08.11.2018 г. Излага, че стойността на разходите необходими за отстраняване на щетите по автомобила възлиза на 328.29 лв., което било видно от проформа-фактура от 11.03.2019 г. Неизпълнението на задълженията на ответника обосновало и предприемането на действия за събиране на вземането й по принудителен ред, чрез образуване на изпълнително производство. Счита, че ответникът дължи още и обезщетение за забава, считано от депозиране на заявлението в съда.

В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който се оспорва искът като неоснователен. Оспорва към датата застрахователното събитие между страните да е било налице валидно застрахователно правоотношение по сочения от ищцата договор. Излага, че заплащането на застрахователната премия е било разсрочено на четири вноски, всяка от по 116.83 лв., последната е с падеж 31.10.2018 г., която не била заплатена. Счита, че с изтичане на 15-дневен срок от падежа договорът бил прекратен. Твърди, че действията на „Софконсулт“ ООД, в качеството му на застрахователен брокер, по приемане на четвърта вноска по застрахователната премия, са извършени без представителна власт като дружеството се е противопоставило на тези действия, веднага слез узнаването им. Лицензът на застрахователния посредник бил отнет от КФН през януари 2018 г. и отношенията с брокера били прекратени. С уведомление вх. рег. № 3

114/11.01.2019 г. представител на „Софконсулт“ ООД уведомил ответника, че е събрал застрахователните премии на група лица, вкл. процесната четвърта вноска от дължимата от ищеца застрахователна премия като в полза на ответника била преведена само част от въпросната премия или 85.90 лв.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на ищеца по ч.гр.д. № 19338/2019 г., на СРС, CLIII с., е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати сумата 328.29 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение , ведно със законна лихва, считано от 03.04.2019 г. до изплащането. Присъдени са и разноските по заповедното производство.

По делото е представена полица № BG020118000000147 от 30.01.2018 г. за сключена застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“, между страните по делото за л.а. „Пежо 308“, ДК № В ****** ВР. В полицата е отразена дължима застрахователна премия в размер на 467.32 лв., платима на четири вноски, всяка от по 116.83 лв., последната с падеж на 31.10.2018 г. В полицата е налице отразяване, че в случай на неплащане на вноска в срок от 15 дни от датата на нейния падеж, то застрахователното правоотношение се счита прекратено. Видно от полицата, обективирания в нея договор е сключен с посредничеството на „Софтконсулт“ ООД. Представен е и Протокол за оглед на автомобила от 03.02.2018 г., в който е отразено състоянието му при сключването на договора.

Не е спорно между страните, а и видно от справка в Публичния регистър на Комисията по финансов надзор дружеството „Софтконсулт“ е заличено от регистъра на застрахователните брокери, воден към КФН, считано от 11.01.2018 г.

Представен по делото е и отчет от 09.11.2018 г., за сключени полици общо застраховане, изготвен на бланка на ответното дружество, в който на ред първи е отразена четвърта вноска по процесния застрахователен договор, 4 в размер на 116.83 лв., заедно с още четири други вноски по други договори.

След извършени отчисления в последната графа е отразена обща сума без комисион по целия отчет 448.23 лв., от които по процесния договор 85.90 лв.

От представеното платежно от 08.11.2018 г. е видно, че сумата 448.23 лв., по отчет от 09.11.2018 г. е преведена по сметка на ответника. За наредител на плащането е посочена сигнатура – DBGG2-2.

Представен по делото е и отчет от 31.10.2018 г., за сключени полици общо застраховане, изготвен на бланка на ответното дружество, в който са отразени плащания на различни по ред вноски по застрахователни договори.

След извършени отчисления в последната графа е отразена обща сума без комисион по целия отчет 580.12 лв.

От представеното платежно от 08.11.2018 г. е видно, че сумата 580.12 лв., по отчет от 31.10.2018 г. е преведена по сметка на ответника. За наредител на плащането е посочена сигнатура – DBGG2-2.

Представено по делото е уведомление за щета от 17.12.2018 г., отправено от ищцата до ответника, в което е описано твърдяното събитие, настъпило на 14.12.2018 г. със собствения на ищцата автомобил. След извършен оглед, на 17.12.2018 г. е съставен Опис-заключение по щета № 0201-001206/2018-01, в който е отразена задна броня.

На 04.01.2019 г. до ищцата е отправено писмо, с което ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по причина прекратяване на сключения договор на 16.11.2018 г.

По делото е представено писмо от 25.01.2019 г., изходящо от ответника и отправено до няколко лица, в т.ч. ищцата, с което последните са уведомени за прекратяването през януари 2018 г., на сключен между ответника и „Софконсулт“ ООД, договор за застрахователно посредничество от 11.04.2016 г. Не са налице данни писмото да е достигнало до ищцата.

По делото е назначена ССЕ, от чието заключение се установява, че за четвърта вноска по застрахователната полица, посредникът не е издавал платежен документ - сметка за заплащането й. За предходните вноски – първа до трета, сметки са издадени от посредника. Втора и трета вноски не са били 5 преведени по сметка на ответника, но са признати от него.

По делото е назначена СТЕ, от чието заключение се установява, че стойността необходима за отстраняване на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 328.29 лв.

По допустимостта на въззивната жалба, съставът на ВОС се е произнесъл с Определение № 267399/20.10.2020 г., поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 19338/2019 г., на СРС, CLIII с.

Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предвид характера на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение. В тежест на ответника е доказване изпълнението на поетите задължения точно и в срок или други правопогасяващи възражения.