Решение № 29 от 04.02.2025, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 636/2024
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 04.02.2025
- В сила
- 04.03.2025
- Състав
- Веселина Любенова Павлова
Други актове по делото
- Решение № 67 от 13.03.2025 · Веселина Любенова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 · Семеен кодекс
- чл. 15 · Семеен кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Оряхово, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100636 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба Вх. № 3157/23.08.2024 г. от Р. А. Н., ЕГН ********** от гр. Мизия, ул.
„Гаврил Генов“ № 4, действаща чрез пълномощника си адв. Н. Т. Я. от АК Плевен срещу Е. С. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Мизия, ул.
„Гаврил Генов“ № 4 и настоящ адрес в гр. Мизия, ул. „Илия Байрамов“ № 9 за прекратяване на брака между страните с развод по вина на ответника, за осъждане на последния да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка в размер на 400 лв. за срок от три години, считано от датата на подаване на исковата молба, както и за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата.
Претендират се разноски в производството.
Предявен е брачен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения между страните брак с развод, съединен с искане по чл. 56, ал. 1 от СК и иск по чл. 145 СК за издръжка на невиновния за развода съпруг.
От името на ищцата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 27.06.1998 г. и имат две пълнолетни деца – Н. Е.ев С. и А. Е.ева С.а.
Сочи се, че преди около 5 години ответникът е заминал да работи в Холандия, като отношенията между страните са охладнели и ответникът се е отчуждил от семейството, започнал е да се държи грубо и пренебрежително към ищцата и не е участвал в поддържането на дома и домакинството, тъй като не е отделял от доходите си за семейството, а единствено за свои нужди. Твърди се, че грубото му отношение и пренебрежение към ищцата е довело до заплахи за физическа саморазправа с нея и заплаха за убийство. Сочи се, че ответникът има връзка с друга жена, с която живеят заедно в Холандия, като към настоящия момент той е прекъснал всякаква връзка с ищцата и децата им, които живеят в семейното жилище в гр. Мизия.
1
При горните аргументи е заявено искане за прекратяване на брачната връзка между страните с развод по вина на ответника, заплащане на издръжка за ищцата за три години и предоставяне на семейното жилище на ищцата.
Претендират се и разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Е. С. Н., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Х. Н. от АК Разград, в който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се факта, че с ищцата са сключили граждански брак на 27.06.1998 г. и от брака си имат две пълнолетни към момента деца. Оспорват се твърденията на ищцата за дълбоко и непоправимо разстройство на брака по негова вина, като се сочи, че ответникът винаги е полагал грижи за семейството, предоставял е средства и е изпращал такива от Кралство Нидерландия, където е заминал да работи и не се намира във връзка с посочената в исковата молба жена. Обтегнатите отношения с ищцата се сочи, че се дължат на нейното нежелание да полага труд и да поема каквито и да било разходи за семейството, като очаква това да прави единствено ответникът. При тези доводи се оспорва вината на ответника и се твърди наличие на взаимна вина на страните, като не се възразява срещу искането за представяне на семейното жилище за ползване от ищцата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С определение № 515/03.10.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че са сключили граждански брак на 27.06.1998 г. в гр. Мизия, за което е съставен Акт за граждански брак № 7/27.06.1998 г. и от брака си имат родени две деца - Н. Е.ев С. и А. Е.ева С.а, които са навършили пълнолетие. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства - удостовеР.е за сключен граждански брак от 27.06.1998 г. и 2 броя удостовеР.я за раждане - на Н. Е.ев С. и А. Е.ева С.а.
От представено по делото писмо от РП Враца, с вх. № 3897/15.10.2024 г. се установява, че в информационната система на Прокуратурата не са установени данни за наличие на образувани прокурорски преписки по тъжба на ищцата срещу ответника.
По делото са разпитани свидетелите Ц.Н.Н., М.А.С. (сестра на ищцата), Румен С. Н. (брат на ответника) и Наталия С.а Н. (сестра на ответника), като съдът намира, че всички те добросъвестно са изложили възприятията си, във връзка с отношенията между страните и техния семеен живот, с изключение на част от показанията на св. Н..
Свидетелят Найденов споделя, че е бивш съпруг на Дора Найденова, която в началото на 2024 г. е започнала интимна връзка с ответника Е. Н.. За тази връзка свидетелят е узнал от нейния работодател в Холандия, където тя е работела. От близки приятели, от снимки и публикации в социалните мрежи свидетелят е узнал също, че бившата му съпруга е заживяла с ответника, че пътуват по екскурзии и курорти. Също от социалните мрежи се е свързал с ищцата, разменили са телефоните си и са започнали да общуват около информацията, че техните семейни половинка са интимни партньори.
Свидетелят споделя, че ищцата е била много разстроена, огорчена от случилото се, започнала е да вдига кръвно, като е искала да напусне и работата си, заради шушукания и подигравки в малкия град, в който живее.
2
Показанията на свидетелите М.А.С. (сестра на ищцата), Румен С. Н.
(брат на ответника) и Наталия С.а Н. (сестра на ответника) съдът преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Н. в частта им, в която заявява, че ищцата никога не се е грижила за семейството, защото дълги години е работил само брат му. Тези показания противоречат на възприятията на останалите свидетели и на обясненията на ищцата. В останалата им част съдът възприема показанията му с вяра, като и тримата роднини на страните заявяват знание, че отношенията им в последните 5-6 години, откакто ответникът е заминал да работи в Холандия, не са добри, а са съпроводени с конфликти, караници, скандали и неразбирателство. Също така ответникът се е завръщал в България между веднъж и два пъти в годината, за кратки периоди, а ищцата през тези години не го е посещавала в Холандия. Във времето, в което ответникът се е завръщал в България отношенията между страните също са били напрегнати, конфликтни, с прояви на словесна агресия и недоволство един към друг. В изясняването на тези обстоятелства показанията на свидетелите си кореспондират, допълват се и не са налице противоречия в тях. Също така те потвърждават, че са узнали за извънбрачната връзка на ответника с друга жена, като последният лично е признал и потвърдил този факт в разговор със св. Свиленова. Всички свидетели добросъвестно заявяват и потвърждават, че ответникът се е грижил за семейния дом в гр. Мизия, който е закупен от неговата майка, за семейните разходи и за децата си, като и към момента продължава да помага финансово на дъщеря си, която е студентка в гр. В. Търново.
При изслушването си съпругата Р. Н. заявява, че ответникът е имал извънбрачни връзки, както преди заминаването си за Холандия, така и след това през целия период, за които е узнавала и му е прощавала, в името на семейството и децата им. Сочи, че отношенията им са били напрегнати, съпроводени със скандали и неразбирателство, като последният случай на изневяра на ответника с Дора Найденова е сринало достойнството й и уважението на хората към нея. Признава, че ответникът се грижи за децата си и е пращал пари през годините, като последната година е оставил ищцата сама да поема всички разноски в домакинството.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По наличието на разстройство на брака:
От събраните гласни доказателства съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1 СК - съществува дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. В тази връзка съдът съобрази, че от около 5-6 години, когато ответникът Е. Н. е заминал да работи в Холандия, отношенията между тях са се влошили и напрежението е ескалирало, с узнаването от страна на ищцата за наличието на извънбрачна връзка на съпруга й, и най-вече с афиширането и показването на същата в социалните мрежи - пред обществото и всички близки и познати на семейството. Също така съдът отчита факта на това влошаване и липсата на нормални съпружески взаимоотношения между страните няколко години преди афиширането на настоящата извънбрачна връзка на ответника, в които години отношенията са били съпроводени със 3 скандали, обиди, недоволство на съпрузите един към друг, като семейната им връзка е съществувала единствено в името на отглеждането и просперитета на децата им. Поради това бракът на страните, през последните 5-6 години и към момента включително, е лишен от взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството, в противовес с принципите, посочени в чл. 15 от СК.
Съществуващата към момента брачна връзка е лишена от нейното дължимо според закона и морала вътрешно съдържание, поради което продължаването й би било в противоречие с интересите, както на прокламираните в СК принципи, така и в противоречие с интересите на обществото и тези на страните по делото, които не биха могли да съжителстват заедно под каквато и да била форма. В този смисъл съдът следва да отбележи, че никой не може да бъде задържан насила в брачна връзка, която не желае и в случая разстройството на брака е непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и нормалните съпружески отношения между страните.
По въпроса за вината за настъпилото в брака разстройство:
Освен горните обстоятелства, изложени във връзка с наличието на разстройство на брака, съдът отчита и факта, че това наличие не е спорно между страните, а е спорен единствено въпросът кой от съпрузите е виновен за това състояние на брачната връзка – според ищцата това е ответникът, а според последният – и двамата съпрузи.
С искането за произнасянето по въпроса за вината следва да се посочат обстоятелствата, на които то се основава - т.е. в какво се изразява виновното поведение. В тази връзка в исковата молба като брачни нарушения от страна на ответника, довели до дълбокото и непоправимо разстройство, се посочва липсата на ангажираност „със задължения като съпруг“, пренебрежително отношение към ищцата и открито афиширане в социалните мрежи на извънбрачна връзка, за която са узнали всички близки, познати и цялата общественост. В подкрепа на своите твърдения ищцата е ангажирала гласни доказателства. От своя страна ответникът оспорва тези твърдения, като сочи, че винаги се е грижил за семейството, че съпругата винаги е изисквала преимуществено от него тази грижа, а тя не се е нагърбвала с никакви съществени отговорности за обезпечаване на нуждите на семейството, като претендира, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи.
От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установи твърдението на ищцата за наличието на извънбрачна връзка на съпруга, която е оповестена от него в социалните мрежи и за която са узнали голям кръг от хора, довело до сриване на достойството на ищцата сред близки, колеги и обществото. Твърденията за липсата на ангажираност „със задължения като съпруг“ и пренебрежително отношение към ищцата, след разпита на всички свидетели, съдът намира, че важат не само за отношението на съпруга към съпругата, но и в отношението на съпругата към ответника. Налице са били конфликтни отношения между двамата съпрузи, породени от битови забележки, неразбирателство, пораждащи скандали от страна на ищцата към ответника, за които самата тя признава в своите обяснения и е било налице взаимно словесно агресиране, което е създало взаимното пренебрежение между съпрузите и е елиминирало отношенията на близост между тях. Това от своя страна е породило оформянето на извънбрачна връзка на съпруга с друга жена, а такава в живота на ищцата не е била налице през годините на техния 4 съвместен живот, което основно е подействало сриващо спрямо нейното достойнство, породило е чувство на унизеност като личност и жена сред близки и познати, както и непримиримост към явното показване в социалните мрежи на тази извънбрачна връзка, оронваща доброто име на семейството и децата на съпрузите.
Разпечатката съдържа 35 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f2a116c-ff9a-41d8-ac81-92963041d815