Решение № 808 от 24.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Стара Загора, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №

20265530100709 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Д. Г. К. твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството й на кредитополучател и „Креди Йес“ ООД, в качеството си на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем № *** към искане № *** от ***г. По силата на този договор, последният се е задължил да предостави заемни средства в размер на 800лв, равняващи се на 409,03 евро на К., а тя от своя страна се задължила да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл. 3, ал. 7 от договора, месечния лихвен процент по заема бил уговорен от 3,900%, а съгласно ал. 5 от същия член на договора, годишният процент на разходите бил 57.660%. Уговорен бил срок на договора от 9 месеца.

Действително приложената в кредитното правоотношение стойност на годишен процент на разходите обаче, била различна от посочената в договора и с вписаната от кредитодателя стойност на годишен процент на разходите от 57.660%. Това било така, защото съгласно договора се дължала „неустойка”, посочена в чл. 6, ал. 2, в случай, че кредитополучателят не предостави в тридневен срок от подписване на съглашението обезпечение, уговорено в чл.

6, ал. 1 от договора. Освен неустойката съгласно чл. 15 от ОУ към договора за заем, със сключването на последния кредитодателят имал право да сключи и застраховка „Живот“ на кредитополучателя, в която да се обезпечи погасяването на заема в случай на смърт.

Кредитодателят, залагайки като клауза чл. 6 в договора за потребителски кредит и чл. 15 от ОУ към договора за заем, всъщност целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си.

Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създал неравноправност, която благоприятствала кредитодателя и увреждала кредитополучателя. С такива клаузи, ответникът целял да заблуди кредитополучателя в 1 частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство породило недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водело до нищожност на договора. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 6 от договора за потребителски кредит във връзка с чл. 10 от Общите условия, кредитополучателят следвало да предостави в срок от 3 дни обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да се сключи договор за гаранция и да се приеме още едно от обезпеченията, във връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се дължала неустойка в размер на 665,06лв равняващи се на 340,04евро, която се дължала пропорционално към всяка вноска по кредита, отразена била в погасителния план и представлява неразделна част от договора. Уговорените възнаграждения под формата на „неустойка“ и „застраховка“ се явявали разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР. Поради невключването на тези възнаграждения в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният несъответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитните правоотношения. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че процесният Договор за паричен заем № 249166 от 27.07.2022 година е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на кредитора. Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК, договорът се явявал недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК заявява, че дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита. В заключение, посоченият лихвен процент от 3,900% не отговарял на действително приложеният лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ представлявала добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва била един от компонентите му, но същият не бил обявен на потребителя и не бил посочен в чл.3, ал.1, т.5 от договорите в действителния му размер, а това било в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. По този начин се нарушавали добрите нрави, като счита, че това обстоятелство водело до нищожност на договорното съглашение. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; в погасителния план не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главница и каква - лихва, такси и прочие. Нямало ясно и точно посочен 2 годишен лихвен процент по договора, единствено било уговорено, че кредитополучателят дължал месечен лихвен процент от 3,900%, а яснота досежно размера на годишния лихвен процент - липсвала. Съгласно §1. от допълнителните разпоредби на Закон за потребителския кредит, "Лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

Тоест, за да бъде коректно посочен лихвеният процент по кредита следвало да бъде изчислен на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В процесният договор се сочел единствено дължимия месечен лихвен процент, не и годишният, а това било в нарушение на изискванията на чл. 11, т. 9 от ЗПК, тъй като липсвал задължителен реквизит от съдържанието на договора. По смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водело до нищожност на договора. Отделно от гореизложеното, съгласно чл. 15 от ОУ към договора, със сключването на последните кредитодателят имал право да сключи и застраховка „Живот“ на кредитополучателя или застраховка „Имущество“, в случай на обезпечение с ипотека, с която застраховка да се обезпечи погасяването на заема. Сумата по застрахователната премия не била включена в годишния процент на разходите, което отново се явявало нарушение на чл. 19 от ЗПК, тъй като не бил приложен годишният процент на разходите по правоотношението. Включвайки заплатената застрахователна премия към ЗД „БУЛ ИНС“ АД, годишният процент на разходите надхвърлял значително допустимия по закон. Счита, че договорната лихва, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договора, страните уговорили заплащането на месечна възнаградителна лихва от 3,900 % . Като съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могли да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имали свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябвало да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определяли максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явявала уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния случай задълженията по договора за кредит били необезпечени, но договорената лихва надхвърляла трикратния размер на законната лихва за претендирания период, с което правела клаузата, уговаряща размера й - нищожна. Знаейки, че посоченият по-горе критерий не може да бъде възприет за абсолютен, тъй като противоречието на добрите нрави следвало да се преценя съобразно всеки конкретен случай, моли да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва наред с останалите условия и характеристики на договора, а именно: обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху цялата просрочена сума, включително и върху възнаградителната лихва, при липса на обезпечение, неустойка, едностранно сключване за сметка на заемателя застраховка „Живот“ и застраховка 3

„Имущество“, както и уговорката, че всички съдебни и извънсъдебни разходи са за сметка на кредитополучателя. Отчитайки, че договорната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума, смята, че уговореният размер на лихвата по договора противоречи на добрите нрави. Моли да се приеме, че уговорената в чл. 6, ал. 2 от договора за потребителски кредит неустойка също е нищожна, тъй като с нея се целяло единствено да се постигане неоснователно обогатяване. Процесната неустойка също така била и неравноправна по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно – нищожна на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието й, тъй като била предварително изготвена от дружеството - ответник и съответно не била индивидуално уговорена. С оглед гореизложеното, моли да се приеме, че по Договор за паричен заем № *** към искане № *** от ***г., Д. Г. К. не е погасила всички претендирани суми от ответника по процесния договор, но е платила сума, еквивалентна на получения заем. В тази връзка за нея възниква правен интерес да сезира съда с искане за установяване на това, че процесният Договор за паричен заем № *** към искане № *** от ***г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, тъй като ответното дружество претендирало заплащане на суми, които според изложените твърдения в исковата молба, произлизат от недействителни клаузи, противоречащи с императивни норми на материалния закон.

Искането е да се постанови решение, с което да се признае за установено, че сключеният между страните Договор за паричен заем № *** към искане № *** от ***г., е изцяло недействителен.

В условията на евентуалност, да се постанови решение, с което да се признае за установено, че следните клаузи по сключения между страните Договор за паричен заем № *** към искане № *** от *** година, са нищожни, а именно: чл. 3, ал. 7, съгласно който се дължи месечен лихвен процент на заема от 3,900 % /три цяло и деветстотин процента/ върху главницата; чл. 6, ал. 2, съгласно който се дължи неустойка, в случай че не се предостави обезпечение по договора в срок от 3 дни от подписването му. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита претенцията на ищеца за неоснователна и недоказана, като моли същата да бъде оставена без уважение. Не оспорва обстоятелството по сключването на процесния договор за потребителски кредит, с изрично и ясно посочени параметри в чл. 3 от същия. В чл. 8 от договора било посочено, че в случай, че заемателят не е предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, заемателят дължал на заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора. Неразделна част от договора за паричен заем били и приложените Общи условия по договора. Заемателят бил запознат с активния 4 погасителен план, по който следвало да прави погасителни вноски. Договора за паричен заем бил валидно сключен. Заемателят лично участвал и влияел на формирането на заема със заемодателя „Креди Йес“ ООД, получил заемната сума от заемодателя. Д. Г. К., като заемател предприела действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба, заплатила сума в общ размер 466.27 евро /911,94 лева/, разнесена и осчетоводена по пера в табличен вид към отговора на исковата молба. По отношение размера на ГПР излага, че съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР е в размер на 57,660%.