Решение № 1546 от 18.10.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1546 гр. Варна, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Симона Р. Д. при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100501853 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по подадената жалба вх. № 12371/03.06.2021г от МИЛЕН П. П. против решението на ВРС-30с-в № 327/10.05.2021г по гр.д.№ 11040/2020г, с което е изменен размерът на присъдената с решение № 76/25.04.2017г по гр.д.

№ 184/2017г РС-Девня издръжка, в полза на детето М. М. П. ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител Д. М. П. ЕГН ********** , в частта за разликата над 162,50лв до 400лв, считано от 4.09.2020г до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150 вр.чл.143 СК; ОСЪДЕН е М. П. П. да заплати по сметка на ВРС сумата от 403,20лв държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 вр.чл.69, ал.1 т.7 ГПК , както и сумата от 360лв – сторени разноски по делото, на осн.чл.78 ГПК /след постановено решение по реда на чл.247 ГПК/ Счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на претенцията з а над 162,50лв.

1

Претендира сторените за въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 20108/18.07.2021г от МАРТИН М.ОВ П. чрез законен представител Д. М. П., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното потвърждаването му. решение правилно и законосъобразно и моли за

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-ВАРНА, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор.

Производството по делото пред РС е образувано по исковата молба на М. М. П., род.2006г, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Д. М. П., срещу М. П.

П., в която излага , че с Решение № 76/25.04.2017г по гр.д.№ 184/2017г на РС-Девня, бил прекратен бракът, сключен между неговите родители Д . М.П. и отв.М. П.П.. Със същото решение упражняването на родителските права било предоставено на майката, а на бащата режим на лични отношения с децата, като бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120лв за всяко от тях.

При одобряване на споразумението договореният размер на издръжкат а бил крайно недостатъчен, за да задоволи нуждите и потребностите на детето М., тъй като със сумата не покривала дори дневните му разходи, когато е на училище.

Излага, че М., род.2006г, понастоящем е ученик в 8-ми в Професионална Техническа Гимназия - Варна. За обучението си се нуждае от учебни тетрадки, пишещи средства и помагала, и домашен компютър, за който се налага ежемесечна поддръжка.

На ищеца са необходими също официално /според изискванията на учебното заведение/ и спортно облекло и обувки, каквито му се закупували всяка нова учебна година поради износването им и заради естествения му растеж.

След 15.09.2020г М. има ежедневни разходи за пътуване до училище и обратно с обществения транспорт, които възлизат на 15лв месечно за абонаментна карта.

Разходите за храна, вода и напитки в училище възлизали около 5лв дневно, а когато бивал поканен на рожден ден на приятели / а това се случвало средно по веднъж - два пъти в месеца/ му били необходими по 50лв за пътни разходи и подарък.

Здравословното състояние на М. като цяло било добро, но през годините при него се проявявал хроничен бронхит и трахеит, лечението на които също представлява л разход за домакинството на ищцата. Това заболяване се проявява поне по веднъж през зимния, пролетния и есенния сезон на всяка година, като при едно боледуване и без усложнения се разходвали средства в размер от 40 - 80лв.

2

Освен това, Мартин имал нужда да спортува ежедневно и проявявал влечение към футбола и бокса основно. Тренировките в спортните клубове изисква ли не само време, но и разходи за пътни, спортно облекло и съответните принадлежности, средства за режимно хранене, и др.

Поради недостатъчно средства М. задоволявал спортните си потребности основно чрез колоездене на закупения му за 12-тия рождения ден велосипед, който управлява л всеки ден, но за поддръжката му също били необходими средства.

Ежемесечно се налагало да се правят ремонти на велосипеда, като някои от редовните били: спукана гума, нова верига, смяна на дерайльор, регулиране на спирачките, смяна на гуми, масло, накладки, спици, и т.н. Само за изминалото лято били направени два основни ремонта на велосипеда на стойност 104лв и 55лв, които били платени изцяло от ищцата.

Освен това, ежеседмично се правели и по-малки ремонти на стойност от около 2лв до 15лв.

През учебната 2018/2019г М. проявил интерес към приложното програмиране и по този повод бил записан от майка му да посещава курсовете Soft Uni Kids, организирани от „Софтуерен Университет" ООД - гр.София. Курсът на обучение съдържал четири модула, като цената за един модул е била в размер на 195лв.

М. посетил първите два модула, за което е получил и сертификати , а останалите два престанал да посещава поради липсата на средства за заплащането на таксата.

Излага още, че на своята възраст /13г/ М. имал вече създадени трайни приятелства и затова желаел да общува с тях, като ходи на плаж и на разходки през летните месеци, на кино, а също и да посещава различни спортни мероприятия, необходими за неговото здравословно развитие и за психо-емоционалния му баланс. За едно такова излизане му били необходими средства в порядъка от 10 лв до 30лв. На този етап, обаче, майката нямала възможност да му ги осигурява пълноценно и според нуждите му, тъй като имала задължението да се грижи и издържа и по-малката му сестра П.. Тя вече била пълнолетна и понастоящем - студентка във II курс в Икономически университет -гр.Варна , редовна форма на обучение, но продължавала да живее в едно домакинство с майка си Д.П. и брат си М..

Основният разход за обучението й били: таксата в размер на 265лв за един семестър, учебни материали, помагала и тетрадки, пътни и храна в университета.

Майката Д.П . полагала сама грижите за детето М. и за неговата сестра - П. в собственото си жилище на адрес: гр.Варна ж.к „М." бл.115 вх.1 ет.7 ап.20.

Понастоящем упражнява свободна професия като адвокат - член на

Варн.адв.колегия, от която реализира доходи в размер на средния месечен доход за страната.

Други доходи нямала, но имала задължения, които плащала ежемесечно. Това са обикновените разходи на домакинството за ток, вода, телефони, домашен интернет, храна, лекарства, дрехи и др., като голяма част от разходите били за М. и сестра му П..

Излга още, че М. е във възраст, в която растял интензивно и се хранел по 4-5 пъти на ден, като майка му се стараела да му осигурява предимно здравословна храна, разходите за която надхвърляли 250-300лв месечно. Дрехите и обувките му вече не влиза ли в детската номерация, а съответствали на мъжката. Освен това, заради бързия м у растеж се налагало всеки сезон майка му да му закупува нови дрехи и обувки. Сметката за телефона на М. за един месец била между 25-35лв, която майка му заплащала заедно със сметката за телефона на дъщеря си, общо - 60-70лв месечно.

3

Отделно с договор, обективиран в НА 30/2019г, майката на М. – Д . поела и задължението да издържа и гледа своята майка И.В.М. докато е жива.

Излага още, че майка му Д . полагала ежедневни грижи з а правилното развитие и възпитание на сина си и сестра му; упражнявала надзор и възпитателен контрол върху изграждането им като личности, подпомага подготовката за придобиване на знания и трудови навици, тъй като била грижовна майка и считала тоа за свое морално задължение.

Поради всичко изложено майка му поемала всички разходи за издръжката на двете си деца, за облеклото им, храната, учебните помагала и пособия и за други битови и културни нужди.

Поради изложеното счита, че определеният размер от 120лв е под законоустановения минимум и е крайно недостатъчен за отглеждането и възпитанието на М., тъй като за нормалната му издръжка месечно били необходими над 700лв.

По отношение на бащата – ответникът по иска, се твърди, че е здрав, в трудоспособна възраст, работи и реализира високи доходи. Същият е съдружник и управител в търговско дружество „Ауто Екзит“ ООД ЕИК 201878428, което осъществява дейност основно в областта на авторемонтните услуги, като баща му полагал личен труд в дружеството и получавал съответното заплащане.

Освен това, отв.М.П. притежавал недвижимо имущество, представляващо 2/6ид.ч. от двуетажна къща, находяща се в гр.Вълчи дол, ул.“Ж.К.“ № 9, както и земеделски земи.

През 2019г сключил втори граждански брак и понастоящем живеел в гр.Варна в едно домакинство със съпругата си, нейното дете от първия й брак и нейната майка, в жилище, за което не заплаща наем.

Няма алиментни задължения към други низходящи и възходящи, а само към децата си – ищеца М. и сестра му П..

Поради това счита, че във възможностите на бащата е да заплаща по-голяма издръжка в размер на 400лв.месечно.

Неколкократно през изминалите три години майката била водила разговори с баща му за увеличаването на издръжката и го канила доброволно да заплаща повече от 120лв, но той всеки път с арогантен и заплашителен тон отказвал да разговаря на тази тема и не е откликвал на поканата ѝ.

Поради изложеното отправя искане за увеличаването на присъдената издръжка по размер от 120лв на 400лв, считано от датата на завеждане на ИМ, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на осн.чл.150 СК. Същевременно изразява готовност за постигане на споразумение, ако насрещната страна също била съгласна за това

В срока по чл.131 ГПК ответникът М. П. П. е депозирал писмен отговор, в който не оспорва, че е баща на ищеца и че е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120лв.

Счита предявеният иск за частично основателен до размера на претендираната 4 издръжка от 152,50лв месечно.

Въпреки желанието си не разполага със средства и възможност да заплаща издръжка в размер по-голям от минимално установения за страната размер от 152,50лв.

Твърди, че не формира доходи от трудова дейност и не работи по трудов договор.

Самоосигуряващо лице е, като съдружник при равни дялове заедно с П.З.Д. в „Ауто Екзит"ООД. Търговското им дружество се занимавало със сервиз и ремонт на автомобили.

Възразява, че тежката икономическа ситуация в страната, конкуренцията, отливът на клиенти и други фактори се отразили негативно на работата му, като през последните две години 2018г и 2019г фирмата работела на загуба. За този период дружеството не е разпределяло дивидент и предстояло вземането на решение за покриване на загубите.

Осигурявали се на минималния праг, като трудно отделя ли средства за наем, материали и консумативи.

Оспорва твърденията в исковата молба, че притежава 2/6 от недвижим имот , находящ се в гр.Вълчи дол ***, обл.Варна. В действителност притежавал 1/6ид.ч. от имота в съсобственост със сестра си Т.П.Д. и майка си К. Д. П., за която също полага л грижи. Грижел се и за имота, като последните разходи били свързани с ремонт на оградата му. Притежава земеделска земя – ниви, придобити с договор за доброволно делба. Въпреки че бил собственик, нямал доход от тях доколкото фактически били разделени между него и между сестра му, но правото на ползване било предоставено в полза на майка му К. Д. П.. За нивите бил сключен аренден договор и средствата се получавали от ползвателя – неговата майка, а и самите ниви били на незначителна стойност.

Поради изложеното, макар да притежава идеални части от къща и земеделски земи ниви, нямал доходи от недвижимото имущество.

Признава, че действително преките и непосредствени грижи за детето се полагали от майката, но следвало да бъде отчетена разликата в доходите на всеки един от родителите и възможностите им да осигуряват средства за издръжка на детето, съобразно неговите потребности.