Акт № 467 от 02.11.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Плевен, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500571 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1605/25.11.2024 г., постановено по гр. дело № 6958/2023 г. по описа на Плевенски районен съд е отхвърлен предявеният иск от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* против М. И. Д., ЕГН **********, от гр. ******************* с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.415 и чл.422 от ГПК, с цена на иска: 450,22 лв. - главница, представляваща регресна претенция по чл.410 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране за заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на главницата и сумата от 141,03 лв. мораторна лихва за периода от 19.07.2020 г. до 19.07.2023 г., като неоснователен.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, в която са изразява становище, че същото е неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Въззивникът твърди, че не е спорно по делото, че в срока на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка КАСКО е 1 възникнало застрахователно събитие - нанасяне на щети по лек автомобил „*********“ с ДК № **********. Не е спорно, че за отстраняване на вредите, застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 435,22 лв., а с ликвидационни разноски – 450,22 лв. Не е спорно, също така, че ответникът е поставен в забава в плащане на регресната претенция, като е бил приканен за това. Посочва, че „Дженерали Застраховане“ АД, в качеството си на застраховател по Договор за имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ за лек автомобил „*********“ с ДК № **********, увреден при инцидент от 20.10.2017 г. в гр. Плевен, при който ответникът е нанесъл удари с крайници по посоченото МПС, като му е причинил щети, след изплащане на застрахователното обезщетение за нанесените материални вреди е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата М. Д.. По случая е образувано и досъдебно производство по преписка № 177200- 10729/2017 г. на Първо РУ - Плевен, по което е установен извършителят на деянието - ответника М. И. Д..

Въззивникът твърди, че вземането му е възникнало, вследствие изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 435.22 лв. на 09.01.2019 г., съобразно клаузите на Договора за имуществена застраховка, обективиран в полица № 0312160131018733, с период на покритие от 12.12.2016 г. до 11.12.2027 г. За ликвидиране на образуваната преписка са били начислени и 15,00 лв. обичайни разноски, поради което с покана за извънсъдебно, доброволно възстановяване на сумата от общо 450,22 лв., ответникът е бил приканен да възстанови регресната сума, съобразно стойността на вредите, които е причинил по застрахования обект.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и да постанови друго, с което да приеме за установено по отношение на ответника М. И. Д., ЕГН **********, че същият дължи на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 450,22 лв. главница, представляваща регресна претенция по чл.410 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране за Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на главницата и сумата от 141,03 лв. мораторна лихва за периода от 19.07.2020 г. до 19.07.2023 г. Претендира направените деловодни разноски за всички съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Посочва банкова сметка, по която 2 въззиваемата страна може да изпълни задължението си.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от особения представител на въззиваемия М. И. Д. – адв. В. Д. – Й. от ПлАК.

В съдебно заседание, въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание, въззиваемият М. И. Д. не се явява. Представлява се от назначения особен представител – адв. В. Д. – Й. от ПлАК, която моли, да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* пред Районен съд – Плевен е образувано ч.гр.д. № 4132/2023 г. по описа на същия съд, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 3 от ГПК № 2294/24.07.2023 г., с която е разпоредено длъжникът М. И. Д., ЕГН ********** да заплати на кредитора „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* сумите, както следва: главница в размер на 450,22 лв., мораторна лихва в размер на 141,03 лв. за периода 19.07.2020 г. – 19.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от регресна претенция по щета № ********* на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ – „Дженерали Застраховане“ АД срещу причинителя на вредата, който умишлено причинява щети по МПС, нанасяйки удари върху него. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане № 13087/15.11.2023 г., постановено по гр. дело № 4132/2023 г. по описа на ПлРС е указано на заявителя на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на правото си, предмет на издадената заповед.

В указания срок е предявен иск от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* против М. И. Д., ЕГН ********** с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М. И. Д., ЕГН **********, че същият дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* сумата от 450,22 лв. главница, представляваща регресна претенция по чл.410 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 141,03 лв. за периода 19.07.2020 г. - 19.07.2023 г.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното, от фактическа страна:

Видно от приложения Протокол за ПТП № 1636964 от 20.10.2017 г. на същата дата, в 18,40 часа в гр. **********, в посока на движение бул.

„**********“ е възникнало ПТП, при което Н. И. Д. – водач на лек автомобил „*************“ не спазва дистанция и удря лек автомобил „*********“, рег.

№ ********, управляван от Г. П. Н., собственост на В. Х. Ц.. При ПТП-то са нанесени материални щети по двата автомобила. Материалните щети на лекия 4 автомобил „*********“ се изразяват в охлузена задна броня.

За лекия автомобил „*********“, рег. № ******** е налице сключена Застраховка „Каско на МПС“ от 12.12.2016 г. по полица № 0312160131018733, с период на застрахователно покритие от 12.12.2016 г. до 11.12.2017 г.

С Ликвидационен акт № 865612/04.01.2019 г. е разпоредено да се извърши плащане на сумата от 435,22 лв. по ликвидационна преписка № ********* от 25.10.2017 г., по полица № 0312160131018733, за събитие от дата 20.10.2017 г., със застрахован и пострадал В. Х. Ц., за лек автомобил марка „*********“ рег. № ********. Сумата от 435,22 лв. е изплатена на 09.01.2019 г.

В първоинстанционното производство е допусната и назначена съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. И. С., което е установило, че при настъпилото ПТП лице – водач на друг автомобил е нанесъл удари по процесния лек автомобил марка „*********“ рег. № ********, при което е увредил външността му – преден капак, халоген, лайсна, задна врата. Уврежданията се изразяват в счупване на стъкло на преден халоген /фар за мъгла/, лайсна под прилежащия над халогена фар, механично увреждане на преден капак и задна лява врата, съобразно които са приложени и степени, съгласно Наредба № 49/2014 г. Вещото лице е изчислило стойността на ремонта по пазарни цени в размер на 630,42 лв., като ликвидационните разходи са в размер на 20,00 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

На първо място, Окръжният съд намира, че предявения иск е неоснователен и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, но не на посочените в същото съображения.

Съдът приема, че е сезиран с регресна претенция на застраховател с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ, който след изплащане на определеното застрахователно обезщетение, встъпва в правата на застрахования, срещу причинителя на вредата, чиято отговорност ангажира на основание чл. 45 ЗЗД. За уважаването на такъв иск не е достатъчно само да се докаже, че застрахователят е изплатил обезщетение. Необходимо е да се установят и предпоставките за съществуването на първоначалното вземания на увредения срещу лицето, отговорно за вредата. Елементите на 5 застрахователното правоотношение са категорично установени, а именно: 1.

Валидно застрахователно правоотношение. 2. Настъпило застрахователно събитие с претърпени реални вреди. 3. Вредоносно поведение на ответника. 4.

Причинна връзка между вредите и противоправното повезение. 5 Реално изплатено застрахователно обезщетение. 6. Размер на претендираното вземане.

В случая, безспорно е налице валидно застрахователно правоотношение по силата сключена застраховка "Каско" между ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и собственика на лек автомобил марка „*********“, рег. № ********, валидна по време на застрахователното събитие със срок на валидност от 12.12.2016 г. до 11.12.2017 г. От представения Протокол за ПТП № 1636964 се установява настъпило застрахователно събитие - ПТП на 20.10.2017 г., при което в гр. **********, в посока на движение бул.

„**********“ Н. И. Д. – водач на лек автомобил „*************“ не спазва дистанция и удря лек автомобил „*********“, рег. № ********, управляван от Г. П. Н., собственост на В. Х. Ц.. При ПТП-то са нанесени материални щети по двата автомобила. С оглед датата на процесното ПТП – 20.10.2017 г. е видно, че застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на застраховката и представлява покрит риск, съгласно договора и общите условия. От съставения Протокол за ПТП е видно, че причинител на вредата е Н. И. Д. – водач на лек автомобил „*************“. Проведена е процедурата по уведомяване на застрахователя, разглеждане на претенцията и определяне на размера на обезщетението. Представено е преводното нареждане, обосноваващо факта на реално извършено плащане от застрахователя на застрахования.

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f2866a5-66d4-4b5d-9baa-18740f9b64ab