Решение № 313 от 17.07.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Ловеч, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20244310100514 по описа за 2024 година

Производството е за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.

РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от „Обединена Българска Банка“АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД, преди „Райфайзенбанк (България)“ЕАД, ЕИК : 000694959, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“№89 Б, Милениум център, представлявана от Изпълнителните директори Светла Атанасова Г.ева и Теодор Валентинов Маринов, действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Диана Драганова срещу Г. К. И. от гр.Летница, Област-гр.Ловеч, в която от името на доверителя си – „Обединена Българска Банка"АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД, преди "Райфайзенбанк (България)"ЕАД (Банката) и на основание чл.415, ал.1, т.3 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, предявява срещу Г. К. И., ЕГН-**********, с адрес : гр.Летница-5570, общ.Летница, обл.Ловеч, ул.“Любен Каравелов"№7, осъдителен иск за вземане в общ размер на 258.59 лева /двеста петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА НА ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМАТА ГЛАВНИЦА, за периода от 26.01.2024 год. до 20.02.2024 год. включително

Относно процесуалната допустимост на иска навежда следните твърдения :

Налице са общите и специалните положителни предпоставки за допустимостта на осъдителния иск. След подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД, преди "Райфайзенбанк (България)"ЕАД) Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с Разпореждане №495/23.02.2024 год., постановено по Ч.гр.дело №20244310100311, PC-гр.Ловеч, 7 състав, отхвърлил частично подаденото заявление с вх.№2139 от 22.02.2024 год. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу Г. К. И., ЕГН-**********, с адрес : гр.Летница-5570, общ.Летница, обл.Ловеч, ул.“Любен Каравелов"№7 за сумата от 258.59 лева /двеста петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА НА ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМАТА ГЛАВНИЦА, за периода от 26.01.2024 год. до 20.02.2024 год. включително.

Преди разпореждането на заповедния съд, с което е отхвърлено частично подаденото заявление за 1 издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, да е влязло в сила, със съобщение, получено на 05.03.2024 год. заявителят е уведомен от заповедния съд по Ч.гр.д.№20244310100311, PC - Ловеч, 7 състав, че на основание чл.415, ал.1, т.З от ГПК може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Моли съда при обсъждане на служебния въпрос за допустимостта на осъдителния иск, да прецени, че същият е допустим и своевременно подаден от заявителя.

По основателността на иска заявява :

С Договор за потребителски кредит №2111090004632800 от 10.11.2021 год. („Договор за кредит"), сключени между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД преди "Райфайзенбанк (България)"ЕАД) ("Банката") и Г. К. И., ЕГН-**********, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД е отпуснала на кредитополучателя Г. К. И., кредит в размер на 31 350.00 лева. Отпуснатият кредит бил предоставен в пълен размер. Съгласно чл.1. от Договора, кредитът трябвало да бъде използван за потребителски нужди, като крайният срок за погасяване е 20.11.2031 год.

Съгласно чл.4. от Договора за ползвания кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва.

Съгласно чл.4.1. за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5.60% (пет цяло и шестдесет стотни процента). След изтичане на срока по чл. 4.1., кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.560 (пет цяло и петстотин и шестдесет хилядни пункта)-чл. 4.2. от Договора.

В случай на забава в плащането на дължими суми по кредита, съгласно чл.4.5. от Договора кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно над възнаградителната лихва, върху забавената сума за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.

Съгласно чл.5.2. от Договора кредитът следва да бъде погасен на 120 (сто и двадесет) анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.12.2021 год. до 20.11.2031 год., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.4.1., съответно чл.4.2. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на Договора, с включена годишната лихва по чл.4.1. е 341.79 лева, съгласно Погасителен план към договора. При промяна на лихвата по реда на чл.4.2.1. от Договора, се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита.

Ищецът счита, че доказателствата, които сочи, обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения валиден договор между страните по делото са възникнали валидно облигационни отношения.

На датите на падеж от 20.11.2022 год. до 20.01.2024 год., кредитополучателят Г. К. И. не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски. Банката е изпълнила всички свои задължения съгласно подписания Договор за кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване, която е усвоена от него. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита :

Основно задължение на заемателя според чл.430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.

Въпреки поетите по договора задължения, кредитополучателят е спрял плащанията по Договора - не са платени дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.11.2022 год. до 20.01.2024 год. Неплащането представлява неизпълнение, противоправно е и за него длъжникът отговаря.

Позовава се на чл.8.1. от Договора съгласно който, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на неизпълнение. Според чл.9.2. от същия, при настъпване на случай на неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.

Предсрочната изискуемост по Договор за потребителски кредит №2111090004632800 от 10.11.2021 год. е обявена на кредитополучателя 20.11.2022 год. до 20.01.2024 год. на 11.01.2024 год. с лично получено от кредитополучателя писмо с изх.№001-172 от 05.01.2024 год.

2

В случай, че съдът приеме, че от представените към исковата молба документи не се установява валидно връчване на ответника на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, с настоящата искова молба упражнява правото си по чл.9.2. от Договора, да обяви всички усвоени и непогасени суми за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника. Позовава се на Решение № 706/30.12.2010 год. на ВКС по гр. дело №1769/2009 год., в което унифициращият съдебната практика съд е приел, че самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба. Предсрочната изискуемост на кредита е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж). В Решение №99 от 01.02.2013 год. по т.д.№610/2011 год. на I т.о. ВКС е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.

Съгласно актуалната практика на ВКС - Решение №10/25.02.2020 год. на ВКС, 2-ро ТО т.д. №16/2019 год. с докладчик съдия Емилия Василева „Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането по общия ред.

Ако в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.

Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правно-релевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми." Съгласно Решение №60009 от 02.06.2021 год., т.д. №2891/2019 год., ВКС, Търговска колегия, Второ отделение - „Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми".

Размер на вземанията :

Банката претендира от ответника Г. К. И., ЕГН-**********, следните дължими съгласно Договор за потребителски кредит №2111090004632800 от 10.11.2021 год., а именно : 258.59 лева /двеста петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА НА ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМАТА ГЛАВНИЦА, за периода от 26.01.2024 год. до 20.02.2024 год. включително. Счита, че доказателствата, които сочи обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения Договор между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения. Съгласно Решение №175 от 06.06.2011 год. по гр. дело №1242/2010 год., III г.о. на ВКС, ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така и TP №129/30.06.1986 год. на ОСГК на ВС, Решение №119/24.03.2009 год. по гр. дело №1210/2006 год., II г.о. на ВКС). В този смисъл е и разпоредбата на чл.162 от ГПК, за което са приложени доказателства и са ангажирани доказателствени искания.

Предвид гореизложеното, банката моли да бъдат призовани страните в открито съдебно заседание, в което ищецът да докаже твърдените факти и съдът да се произнесе с решение, с което :

1.Да осъди ответника Г. К. И., ЕГН-********** да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД, преди "Райфайзенбанк (България)"ЕАД) следните дължими 3 съгласно Договор за потребителски кредит №2111090004632800 от 10.11.2021 год. суми, а именно : 258.59 лева /двеста петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА НА ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМАТА ГЛАВНИЦА, за периода от 26.01.2024 год. до 20.02.2024 год. включително.