Решение № 40 от 03.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Елин Пелин, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Галя Б. Х.ва като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100019 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ул. “*******“, № ****, ет.* чрез пълномощника си юрисконсулт Лусиа Ванкова е предявил против ответника Н. Р. Т., ЕГН ********** от с. Нови хан, Община Елин Пелин, Софийска област, ул.

„******“ № **** иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД.

Твърди, че на 17.01.2023 г. между „СИТИ КЕШ” ООД и ответника Н. Р. Т. е сключен Договор за потребителски кредит Кредирект № ******, с който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 1000.00 лева, при брой на вноските – 12, вид на вноската – месечна, ГПР - 48,39 % и ГЛП 40,05 %.

Сумата е усвоена от потребителя в брой при подписването на договора. В Приложение № 1 на договора е поместен погасителен план, като в него са посочени номера на вноската, падежа, сумата за главница и лихва, както и дължимата неустойка, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора.

Съгласно чл.6, ал.3 от договора, кредиторът може да направи кредита 1 предсрочно изискуем в случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора от страна на кредитополучателя. В случая кредитополучателят е в пълно неизпълнение на вноска № 4 с падеж 17.05.2023 г., вноска № 5 с падеж 19.06.2023 г. и вноска № 6 с падеж 17.07.2023 г., поради което считано от 17.05.2023 г. за ищеца е възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем.

Тъй като предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за кредит настъпва след като кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил това на длъжника, тя представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това следва да се приеме, че се е осъществил обективният факт, който се явява предпоставка за упражняването от кредитора на правото му да обяви предсрочната изискуемост, а именно неплащане на задължението по вноска № 4, вноска № 5 и вноска № 6 от страна на заемополучателя, в размера и сроковете, уговоР. в погасителния план към договора за паричен заем.

За да породи обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, е необходимо и волеизявление на кредитора, отправено до длъжника, обективирано в писмен документ, съдържащ изрично и недвусмислено изразено позоваване на обстоятелствата, въз основа на които кредиторът упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Съгласно трайната практика, исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. С оглед на посоченото, с настоящата искова молба се прави изявление до ответника Т., че ищецът кредитор счита процесният кредит за предсрочно изискуем по отношение на непадежиралия остатък от задължението.

Претендира се и заплащане на възнаградителна лихва в размер на 90.30 лева за периода от 17.05.2023 г. до 17.07.2023 г. определена съгласно установените нормативни правила, която не е заплатена от потребителя.

С оглед изложеното се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 90,30 лева, представляваща незаплатена възнаградителна 2 лихва за периода от 17.05.2023 г. до 17.07.2023 г. г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда до окончателното изплащане на задължението и сумата от 301.08 лева непогасен остатък от главницата по падежиралите и непадежирали вноски за периода от 17.05.2023 г. до 17.07.2023 г. и сумата от 698,92 лева представляваща непогасен остатък от главницата по непадежиралите вноски от № 7 до № 12 обявени за предсрочно изискуеми с настоящата искова молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда, до окончателното изплащане на задължението.

Препис от исковата молба и представените с нея писмени доказателства са връчени на ответника Н. Р. Т., като в срока по чл.131 от ГПК същият чрез пълномощника си адв.М. М. – АКП е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като изцяло неоснователен и недоказан. Счита договора за нищожен и излага аргументи в тази насока. Моли съдът да отхвърли претендираните от ищеца искови претенции.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите писмени доказателства се установява, че между Н. Р. Т. и „СИТИ КЕШ” ООД е сключен Договор за паричен заем Кредирект № ****** от 17.01.2023 г., с който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 1000.00 лева, при брой на вноските – 12, вид на вноската – месечна, ГПР 48,39 % и ГЛП 40,05%. Сумата е усвоена от потребителя в брой при подписването на договора.

От доказателствения материал съдържащ се по гр.д. № 734/2023 г. по описа на РС Елин Пелин, което е приобщено към настоящото производство е видно, че с Решение № 73/01.04.2024 г. съдът е прогласил за нищожна и противоречаща на добрите нрави клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № 798187 от 17.01.2023 г. предвиждаща кредитополучателят Н. Р. Т. да заплати на „СИТИ КЕШ” ООД неустойка за неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция в размер на 1341,72 лева.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е заплатил по Договор за паричен заем Кредирект № ******* от 17.01.2023 г. сума в общ размер на 734.00 лева, 3 както следва 19.02.2023 г. – 168.00 лева; 18.03.2023 г. – 218.00 лева; 28.04.2023 г. – 218.00 лева; 04.05.2023 г. – 30.00 лева; 31.05.2023 г. – 100.00 лева. В системата на „СИТИ КЕШ” ООД със сумата от 734.00 лева са погасени по пера следните задължения: възнаградителна лихва –112,60 лева; договорна компесаторна неустойка - 591,40 лева; такси администриране на просрочен кредит – 30,00 лева. Размерът на непогасения остатък за главница към момента на предявяване на иска в съда в случай, че предсрочната изискуемост е настъпила на 08.08.2023 г. и възлиза на 1000.00 лева.

Непогасеният остатък на възнаградителната лихва по договора за заем към момента на предявяване на иска в съда възлиза в общ размер от 94,17 лева, от които редовна възнаградителна лихва 77,84 лева и предсрочно изискуема възнаградителна лихва за периода от 18.07.2023 г. до 07.08.2023 г. в размер на 16,33 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени доказателства се установява, че между “Сити кеш“ ООД и Н. Р. Т. е сключен Договор за паричен заем Кредирект № ******** от 17.01.2023 г., с който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 1000.00 лева, при брой на вноските – 12, вид на вноската – месечна, ГПР - 48,39 % и ГЛП 40,05%, която сума е усвоена от потребителя. Общото задължение по кредита съгласно погасителния план възлиза на 2566.00 лева, от които 1341,72 лева дължима неустойка.

Установява се, че ищецът "Сити Кеш" ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит.

От друга страна ответникът Т. безспорно има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита на потребителите.

В този смисъл сключения между страните договор е потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите.

4

В хода на производство, ответникът Н. Р. Т. прави възражение за нищожност на Договор за паричен заем Кредирект № ******* от 17.01.2023 г., с който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 1000.00 лева, при брой на вноските – 12, вид на вноската – месечна, вид на вноската – месечна, ГПР - 48,39 % и ГЛП 40,05%, като твърди, че дори и да не е заявено това възражение, то съгласно Европейското общностно право, съдът има задължение да следи служебно за наличието на нищожност на договора за потребителски кредит. В този смисъл ответникът основава твърденията си за недължимост на исковите претенции поради нищожност на сключения между страните договор за кредит.

Настоящият състав намира за основателни доводите на ответника за нищожност на процесния договор, както и становището, че съгласно Европейското общностно право е длъжен да следи служебно за наличието на нищожност на потребителските договори или на клаузи от тях, поради което дължи произнасяне в тази насока.

В случая от представените по делото доказателства се установява, че по гр.д. № 734/2023 г. по описа на РС Елин Пелин е налице влязло в сила Решение № 73/01.04.2024 г., с което съдът е прогласил за нищожна и противоречаща на добрите нрави клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № ******** от 17.01.2023 г., предвиждаща кредитополучателят Н. Р. Т. да заплати на „СИТИ КЕШ” ООД неустойка за неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция в размер на 1341,72 лева.

Предвид наличието на влязло в сила решение относно нищожността на клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № ******** от 17.01.2023 г., съдът не следва да излага доводи в тази насока. Във връзка с възражението на ответната страна за нищожност на договора, съдът намери следното:

Съгласно чл.24 от Закона за потребителския кредит, за договора за потребителски кредит се прилагат разпоредбите на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите, като съдът при преценка наличието на нищожност на договор за потребителски кредит следва служебно да следи за наличието на клаузи, които противоречат на посочените императивни разпоредби на закона или го заобикалят, поради което следва да бъдат обявени за нищожни – чл.26, 5

, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД.

Обявяването за нищожна на дължимата неустойка по договора сочи, че в случая реално е била уговорена една допълнителна договорна лихва, която длъжникът е следвало да заплаща заедно с дължимата възнаградителна лихва и главницата по делото, което представлява печалба за кредитора освен дължимата лихва. Това води до извод, че дължимата неустойка е следвало да се посочи в размера на лихвения процент, доколкото представлява една реална и сигурна печалба за кредитора и разход за кредитополучателя. Тази констатация сочи, че посочения в договора за кредит годишен лихвен процент от 40,05 % ще е много по-голямо число, ако в него се включи и вземането от 1341,72 лева уговорено формално като неустойка.

Основателни са и доводите на ответника за недействителност на договора във връзка с уговоР.я годишен процент на разходите регламентиран в т.3.5 от процесния договор за кредит като 48,39 %. И в този случай, кредиторът не е включил в годишния процент на разходите изискуемата от него неустойка, което сочи на явно заобикаляне нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита за потребителя изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително и тези дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в него не се включват разходите които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

В случая видно от съдържанието на процесния договор за кредит и погасителния план към него, дължимата неустойка е включена като падежно вземане – обезщетение на кредитора, а от друга страна е конкретизирана като размер, който не съответства на вредите на изпълнението, тъй като представлява повече от 100% над предоставената сума като главница. По този начин очевидно кредиторът не е спазил ограничението предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне на ГПР, тъй като уговорената неустойка очевидно по същността си е възнаградителна лихва, водеща до печалба за кредитора и същата следва да се приеме като част от годишния процент на разходите, поради което е следвало да се посочи друг размер на ГПР, различен от този в договора. С включването на неустойката в ГПР, той би нараснал многократно 6 над определения размер от 48,39 %. Като не е сторил това, кредиторът е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В чл.19, ал.4 от ЗПК е налице ограничаване на ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а в случая се констатира, че само с плащането на неустойката по договора оскъпяването му надхвърля повече от 100 % спрямо размера на отпусната главница, без да се включва размера на дължимите лихви.