Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2049 от 05.06.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1158/2023
Вид
Решение № 2049
Подписан
05.06.2024
В сила
28.06.2024
Състав
Неделина Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 5 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 112 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 2049 гр. *, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110101158 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Г. Й. М., ЕГН **********, с адрес: град *, и Н. Й. М., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу Община *, с адрес: град *, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. *“, съставляващ ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, одобрени със Заповед № */14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 367 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), номер по предходен план: 291, при граници: * Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор * по силата на давностно владение. Поддържа се, че през 1953 г. баба им - * придобила имота, като същият представлявал част от дворно място № * в кв. 39а, цялото с площ от 2 350 кв.м., по плана на кв. „*

Излага се, че със Заповед № */09.09.1974 г. на ИК на ГНС, 740 кв.м. от дворното място били отчуждени в полза на държавата за предвидени в регулационния и застроителния план на с. * мероприятия, за което * била обезщетена със сумата от 1 505 лева, и за което бил съставен оценителен протокол.

Сочи се, че по молба на Анка М. – майка на ищците и наследник на * отчуждените от имота идеални части са били възстановени, като с Протокол за въвод във владение от 27.07.1993 г. на Община * молителката е била въведена във владение на същите, а полученото обезщетение е било върнато на държавата.

Твърди се, че процесният поземлен имот, заедно с ПИ с идентификатор №*, съставлявал част от общото дворно място, в което била изградена къщата, в която са родени и понастоящем живеят ищците, заедно с техните деца и внуци. Поддържат, че владеят същото необезпокоявано, като дворното място било оградено и достъп до него имали само те и членовете на семейството им.

Сочи се, че във връзка с предприети действия за снабдяване с констативен нотариален 1 акт по обстоятелствена проверка по отношение на процесния имот ищците установили, че ответната община е актувала имота с АЧОС № */20.06.2011 г., на основание чл. 58, ал. 5 ЗОС. Твърди се, че отчуждителна процедура не е била провеждана и ищците продължават да владеят имота в границите, при които същият е бил закупен от * през 1953 г., като процесният имот представлявал част от дворното място, в което била построена къщата им и в която семейството им живеело повече от сто години.

В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковата претенция, като считат същата за основателна и излагат подробни съображения за същото. Претендират се сторените в поризводството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Община *, в който се излага, че от представените към исковата молба доказателства не можело да се направи категоричен извод, че ответникът не е собственик на процесния имот.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, твърди неоснователност на предявения иск, съответно сочи наличие на валидно основание за придобиване от страна на ответника на правото на собственост по отношение на процесния имот. Претендират се разноски за поризводството.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ПИ с идентификатор * е актуван като общинска собственост с АЧОС № */20.06.2011 г.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба 69, том II, дело № 342 от 05.06.1953 г.

/л. 13 - 16/, * е придобила собствеността по отношение на имот, представляващ част от дворно място № * в кв. 39а, цялото с площ от 2 350 кв.м., по плана на кв. „* Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, № * от 31.07.1974 г. /л. 21/, ищците са признати за собственици на празно дворно място от 450 кв.м. от имот пл. № *, кв. 39а по плана на кв. *, собственост на *, предадени към собствения парцел II-* в кв. 39а по плана на селото.

По делото са приобщени Уведомление до * /л. 24/ и Заповед № * от 09.09.1974 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Варненския градски народен съвет /л. 30/ за отчуждаване на имот дв. * /част/, кв. 39а по плана на село * за пътека и озеленяване.

От приетите като доказателства по делото Решение на Кмета на Община * № *от 30.03.1993 г. /л. 11, ведно с преписка към него - л. 81 - 93/ се установява, че е възстановено правото на собственост на наследницата на * върху 650 кв.м. от 740 кв.м. празно дворно място с пл. № *, кв. 39а по стария план на кв. * при ограничен строителен режим.

Видно от Протокол № *от 27.07.1993 г. за въвод във владение на имоти в Община * на Общинска комисия по реституцията – * /л. 10/, наследници на Анка Н.а М. са въведени във владение на имот в кметство *, кв. 39а, план № *=959, по решение 740 кв.м.

По делото е приобщен Акт № * за частна общинска собственост от 20.06.2011 г. /л. 17 18/, съгласно който Община * е актувала ПИ с идентификатор * с площ от 367 кв.м., на основание чл. 58, ал. 5 ЗОС.

От показанията на разпитания по делото свидетел, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят М*ва Н.а твърди, че е съсед на ищците и приятелка с тяхната дъщеря, знае къщата на последните и границите на имота им, който, откакто се помни, е бил заграден с 2 телена ограда от горната страна и бетонна ограда от долната страна, където има път. Сочи, че ищците владеят имотта и живеят в него поне от тридесет години, като обработват същия.

Заявява, че никога не е чувала някой да има претенции към процесния имот.

По делото е изслушана Съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал. От същото се установяват следните обстоятелства:

*а Н.а е била собственик на ½ ид.ч. от дворно място, представляващо парцел 1-210, кв.

5 по плана на село *, с площ 2 350 кв.м., съгласно Нотариален акт № */1953 г., като описаният поземлен имот съответства на част от ПИ * по КП от 1956 г. на село * и в разписния лист към кадастралния план за собственик на поземления имот, представляващ двор, са записани: Коста Н. Димов и Арети Костадинова Н.а.

Със Заповед № */09.11.1974 г. на Председателя на ПК на ГНС е отчуждена в полза на Държавата част от парцел *, кв.39а, собственост на *, съгласно предвидените мероприятия по одобрения регулационен и застроителен план на селото от 1966 г. - за пътека и озеленяване. Площта на отчуждения имот по оценителния протокол е 740 кв.м.

С Решение № */30.03.1993 г. на Кмета на Община * е възстановено правото на собственост на *Н.а М. на незасегнатата част от поземления имот с площ 650 кв.м.

К ъ м Протокол № */27.06.1993 г. за въвод във владение е приложена скица на възстановената част от поземления имот върху кадастралната основа на РП от 1966 г. на кв. *, върху която е записано ПИ * = ПИ *. ПИ * е попълненият имот в КП от 1983 г., съгласно Решение № */30.03.1993 г. Площта на възстановената част от поземления имот с пл. № *, получена о т РП от 1966 г., е 950 кв.м., същият поземлен имот, попълнен в КП и РП от 1985 г., е 845 кв.м. Действащ КП и РП към момента на възстановяване на процесния поземлен имот е РП от 1985 г., като възстановеният поземлен имот с пл. № *попада в УПИ *-Тр.п. и УПИ *, кв. *. Видно от действащия РП е, че поземленият имот попада в парцели с различно застрояване, като частта, попадаща в УПИ X - Тр.п., е за инфраструктурен обект - „за трафопост", а УПИ * е „за жилищно строителство".

От всички приложения към експертизата е видно, че в процесния ПИ * е включена отчуждената част от територията на ПИ * по РП от 1966 г., съответстваща на ПИ *по КП от 1983 г., като включената площ от ПИ * е 108 кв.м., а от ПИ *е 90 кв.м.

За периода от 01.01.1950 г. до 01.06.1973 г. са действали КП от 1956 г. на село *, РП на село *, одобрен със Заповед № */01.07.1959 г. на Председател на ИК на ГНС, и РП на село *, одобрен със Заповед № */1966 г. Процесният поземлен имот не е отразен на КП от 1956 г. От комбинираната скица е видно, че процесният поземлен имот представлява северната част от ПИ *, която граничи от север с поземлен имот с незатворен контур и без планоснимачен номер, представляващ - дере. Площта на ПИ *, получена от оцифрения графичен план, е 4 660 кв.м. В разписния лист към плана за ПИ * е записано - двор със собственици * и * Н.а, с вписан документ за собственост Нотариален акт № */1953 г. ПИ * граничи: на север с дере; на изток с ПИ * със собственик *; на юг с ПИ *със собственик * и на запад с ПИ * със собственик *.

Процесният поземлен имот с идентификатор * в РП на село *, одобрен със Заповед № */01.07.1959 г., не е отразен. От комбинираната скица е видно, че процесният поземлен имот включва територия, представляваща дере с дървесна растителност и 90 кв.м. от ПИ *. Тази част от ПИ * граничи на север, изток и северозапад с дере, а от югозапад с улица. За тази част от ПИ *, разположена северно 3 от проектната улица, няма отреден парцел. Територията на дерето по РП за село *, одобрен със Заповед № */ 1966 г., е отредена за озеленяване. От комбинираната скица е видно, че в територията на ПИ * попада територията на дерето, която е предвидена за озеленяване по регулационния план и част от ПИ * с площ от 108 кв.м., която също попада в територията, предвидена за озеленяване.

В посоченият период за територията на процесния поземлен имот е изработен КП от 1983 г. Процесният поземлен имот не е отразен. В кадастралния план е попълнен с планоснимачен номер 959 поземленият имот, реституиран на ищцата. От комбинирания цифров модел е видно, че в територията на ПИ * попадат 90 кв.м. от ПИ 959 и територия с незатворен контур, без планоснимачен номер и без собственик.

Със Заповед № */20.11.1985 г. на Председател на ИК на ГНС е одобрен ПУП-ПРЗ за кв. „*". Процесният ПИ * е идентичен с УПИ *-Тр.п., кв.39а, който е отреден за инфраструктурен обект - „за трафопост“. Няма последващо изменение в РП и ЗП от 1985 г. за територията на процесния поземлен имот.

В сегашния си вид процесният поземлен имот е отразен за първи път в тези граници и площ като УПИ *-Тр.п., кв.39а, с одобряването на регулационния план на кв. „*" със Заповед № */20.11.1985 г. на Председател на ИК на ГНС . Процесният поземлен имот е отразен в КК на Район „*", кв. „*", с одобряването и със Заповед № */14.08.2008 г. на ИД на АК. В КК процесният поземлен имот е с НТП - за жилищно строителство, ниско застрояване, с площ 367 кв.м. с граници: *(дере); *; *(улица) и *.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните искове е изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в отношенията.

В случая, изхождайки от релевираните в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на основание давностно владение, настоящият състав приема, че за същите съществува правен интерес от избраната форма на защита.

Същевременно, с оглед издаване на Акт * за частна общинска собственост от 20.06.2011 г. и изрично заявеното от ответника в отговора на искова молба оспорване на предявената искова претенция, съдът намира, че именно ответникът е пасивно процесуално легитимиран по предявената претенция.