Решение № 261 от 22.03.2016, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е № 567 гр. Бургас, 22.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Окръжен съдия : Боряна Димитрова

Секретар Aни Цветанова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 27 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на Д.К.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“ №**, чрез адв. Диана В.а, БАК и адв. Силвия И.ова,

БАК, със съдебен адрес: гр. А., ул. „Цар Освободител“ №10, ет. 2 срещу К.Д.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. А., ул. „П.“ № **, обл. Б., със съдебен адрес:

Адвокатско дружество „Костов, Стойков и Ко“, гр. Бургас, ул. „Отец Паисий“ №11, ет. 3, с която ищецът претендира да бъде прогласена нищожността на саморъчно завещание, съставено на 10.08.1992 г. от М. Х. К. в полза на ответника, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. “П.“ № **, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа 106 кв.м., ведно с ½ ид. част от тавански етаж и ½ ид. част от избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, представляващо парцел X-1872 в кв. 117 по плана на гр. А. с площ от 465 кв.м., върху което е построена сградата, тъй като ищецът е собственик по завещание и наследяване.

Ищецът иска да бъде отменен и нотариален акт №***, том *, рег. №4***, дело *** от **.**.20** г., с който е констатирана собствеността на ответника К.К. върху ¾ ид.ч. върху първия жилищет етаж, ведно с 3/8 ид.ч. от избата и 3/8 ид.ч. от таванския етаж.

Ищецът в исковата молба твърди, че е единствен собственик на недвижим имот, находяш се в гр. А., ул. „П.“

№**, който представлява: първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху УПИ X-1872 в кв. 117 по плана на гр. А., при граници и съседи на етажа: отгоре-втори жилищен етаж на наследници на П. С. К.; отдолу – избен етаж; отсрани – външен зид, със застроена площ на етажа 106 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от тавански етаж и ½ ид.ч. от избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата и представляващо ПИ №

1872 с площ 467 кв.м., УПИ X-1872 в кв. 117 по плана на гр. А., при граници на ПИ: изток – дере и река; запад – улица; север – ПИ №1871 и юг – ПИ №1873, като правото му на собственост произтича от наследяване по закон от **** му К.К. и по силата на саморъчно завещание в негова полза от 10.08.1992 г. от ***** му М. Х. К., починала на 27.12.12 г., обявено на 22.10.2013 г. с протокол на Съдията по вписвания при Районен съд – гр.

А.. Ищецът уточнява, че имотът е бил придобит от **** му – К.К. по силата на реализирано право на строеж и доброволна делба, извършена с договор от 12.07.1993 г. Сочи още, че от 27.12.2012 г. ответникът упражнявал фактическата власт върху целия имот, без да има основание за това. Ответникът се легитимирал като собственик по силата на завещание, като се снабдил и с Нотариален акт №***/20** г. на нотариус №557 на НК Георги Георгиев за собственост върху ¾ ид.ч. от гореупоменатия имот, който документ ищецът оспорва като неверен, като издаден въз основа на нищожно завещание – това от 10.08.92 г. на М. Х. К.. Твърди, че при съставянето на завещанието не са били спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 и следв. от ЗН – посочената дата в него не била действителната, тъй като счита за невярна изписаната от наследодателката нейна възраст, която към момента на съставяне на завещанието- 1992 г., е била на 62 г., а не 75 г.

Ответникът оспорва изцяло исковите претенции и прави възражение, че е придобил правото на собственост върху ¼ ид.ч. от процесния имот в резултат на явно, насмущавано и непрекъснато владение върху имота за период повече от 10 години. Останалите ¾ ид.ч. сочи, че притежава по силата на завещателното разпореждане. При условия на евентуалност прави възражение по чл. 72 от ЗС за задържане на процесния имот до заплащане от страна на ищеца на извършените през 2013г. подобрения в имота на обща стойност 21 130 лв.

По иска за прогласяване нищожността на саморъчното завещание твърди, че при изготвянето и обявяването му, са били спазени всички изисквания на закона. Счита за неоснователно възражението за недостоверна дата на завещанието с аргумента грешно посочената възраст на завещателката, тъй като над цифрата „75 год.“, ****та на ответника собственоръчно е изписала и цифрата „62 год.“, която съответства на действителната й възраст, а извършените след съставянето на завещанието, поправки и допълнения не засягали валидността на акта. Освен това, завещанието било обявено по установения ред и форма от Нотариус, която при задължителната си проверка е констатирала, че то е извършено собственоръчно, на една страница, на ланиран лист, голям формат, без зачертвания, поправки, ясно и четливо, надлежно оформено, датирано и подписано от завещателя. Ответникът оспорва завещанието от същата дата – 10.08.1992 г., също вписано в Служба по вписвания, извършено в полза на ищеца, като заявява, че то е нищожно на основание чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1, пр.

„първо“ от ЗН, като ненаписано и неподписано собственоръчно от завещателката М.

К. Освен това, към датата на предявяване на иска, ответникът е притежавал ¾ ид.ч. от имота, следователно ищецът можел да търси предаване само на притежаваните от него оставащи идеални части. Ответникът сочи още, че упражнява фактическото владение върху целия имот още от средата на 2002 г. Той бил роден и отраснал в този имот, отгледан от покойната му ****, тъй като родителите му се изнесли в с. Д. от 1991 г.

След завършване на висшето си образование е обособил в приземния етаж две самостоятелни стаи, в едната от които живеела **** му. **** му не ползвал къщата в град А., а тази в с. Д., която през 1995 г. му била дарена от родителите му с

Нотариален акт №***/**.0*.19** г., том *, дело №**/19** г. Сочи, че от смъртта на дядо му до момента на завеждане на делото владее, ползва и се грижи за оставените от него, като наследство на **** му, идеални части от къщата в град А.. Намерението му да свои имота, също било известно на семейството му и на **** му, тъй като винаги в разговорите си с тях бил демонстрирал волята си, че прави подобрения и ремонти на къщата, тъй като счита, че един ден ще я придобие. През годините от 2002 до 2013 г. всички публични задължения за имота - данъци, такси и пр. са били заплащани от ответника. Т.е. извършените от него подобрения са били със знанието и без противопоставянето на ищеца. Подобренията били извършени след открИ.е на наследството на М. К., т.е. със знанието, че владението му почива на годно правно основание. По тези съображения ответникът твърди, че е добросъвестен подобрител. Изброява по години и пера следните подобрения: През 2013 година е извършил ремонт на коридора, който включвал: Смяна на стара дървена врата и поставяне на нова алуминиева врата, заедно с обръщане на вратата и декорация на стойност от 500 лева; Ламиниране на стените на малкия коридор на стойност от 1000 лева; Смяна на стар дървен прозорец и поставяне на нов от PVC дограма и обръщане на стойност от 300 лева; Поставяне на паркет, циклене и лакиране на паркета и поставяне на первази на обща стойност от 1500 лева; Шпакловка на стените на коридора и полагане на сатенен латекс на обща стойност от 800 лева. През 2013 г. извършил пълен ремонт на тоалетната в имота, включващ: Цялостна подмяна на водопроводната инсталация в тоалетната (за чиста и мръсна вода) на обща стойност от 550 лева; Поставяне на нова тоалетна чиния на стойност от 480 лева и на нова мивка па стойност от 100 лева; Поставяне на нова душ батерия на стойност от 150 лева и на нова вра га от PVC дограма на стойност от 400 лв.; Шпакловка, мазилка и поставяне на нови плочки по стени и под на обща стойност от 1700 лева; Поставяне на окачен таван от PVC плоскости на стойност от 200 лева. През 2013 г. извършил пълен ремонт на банята в имота включващ: цялостна подмяна на водопроводната инсталация в банята на стойност 400 лв.; Поставяне на нова врата от PVC дограма - 400 лева; нов прозорец от PVC дограма – 300 лв.; Поставяне на окачен таван от PVC плоскости – 450 лв.; Поставяне на нова душ батерия на стойност от 150 лв.; Поставяне на

2 нови батерии за мивка - 200 лв.; нова мивка - 350 лв.; Шпакловка, мазилка и поставяне на нови плочки по стени и под на - 2500 лв.; Поставяне на нов бойлер - 380 лв.; През 2013 г. извършил ремонт и обзавеждане на хола, спалнята и детската стая в имота включващ: Смяна на стара дървена дограма и поставяне на нова PVC дограма на 4 прозореца на обща стойност от 2 320 лева; Шпакловка и мазилка в трите стаи и поставяне на топлоизолация на спалнята на обща стойност от 4 000 лева; Циклене на дюшеме в трите стаи на стойност от 2 000 лева. Представя и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответникът е предявил и насрещен иск, при условия на евентуалност, приет за разглеждане, с който претендира при уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, да бъде осъден ищецът да му заплати сумата 10 350 лв. , представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършените от него със знанието и без противопоставянето на собствениците подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли до заплащане на извършените подобрения да му бъде признато право на задържане на имота.

Твърди, че от 2002 г. владее, ползва и стопанисва ¼ ид.ч. от процесния имот, несмущавано и непрекъснато, а след смъртта на **** му

М. К. до датата на исковата молба - целия недвижим имот. През целия период на владението му е заплащал необходимите разноски за поддържането на имота, публичните му задължения, не е допускал трети лица да смущават владението му и е влагал в него свои средства. Описва извършените подобрения в периода 2002 г. - 2012 г. по пера по следния начин: за извършен 2006 г. ремонт на приземния етаж -

Смяна на стара дървена дограма и поставяне на нова PVC дограма на обща стойност от 2000 лева; нова алуминиева врата на вьншната тоалетна - 360 лева; Поставяне на нова метална врата – 300 лв.; Боядисване на постълбищното пространство - 340 лева. Ремонт през 2008 г. на кухня и всекидневна, включващ: смяна на стара и поставяне на нова дограма – 1500 лв., поставяне на ролетни щори – 500 лв.; измазване и боядисване на две стаи – 500 лв.; циклене на две стаи – 500 лв.; монтаж на нова кухня – 2300 лв.; нова алуминиева мивка – 500 лв. и нов климатик – 1500 лв. Общата стойност на извършените от него подобрения в периода 2002 г.- 2012 г. определя на 10 350 лева. Твърди, че на **** му са била известни извършваните ремонти.

В допълнение на гореизложеното уточнява, че на 04.02.1995 г. лично **** му е променил адресната си регистрация в село Д., общ.

А., обл. Б., съответно е бил регистриран и е гласувал в изборната секция в село Д., а не в гр. А.; пак лично е декларирал пред компетентните данъчни служби, че жилището му е в село Д., а не в гр. А. На този адрес били партидите за електроенергия, вода, телефон, които той е заплащал през годините. На този адрес е регистрирано и се съхранявало и личното му ловно оръжие. Счита за неверни твърденията, че къщата в с. Д., в която живее Д.К., представлява семейна вила, и че се ползва единствено за почивка, както и, че къщата в с.Д. се ползва само за търговска дейност, която ищецът развивал като ЕТ. А от края на 90те години, дейността на ЕТ„Ю.М.Д.

- Д.К." е спряна, за което са подавани декларации. Не приема твърдението, че през м.декември

2012 г. ответникът по насрещния иск бил изгонен от процесния имот в гр. А., ул. „П." № **, тъй като той въобще не е пребивавал там. Счита, че спрямо претенцията за извършени подобрения в периода 2006 - 2008 г. не е изтекла погасителна давност, тъй като в случая е приложима общата 5-годишна давност, която започва да тече от момента на прекъсване на владението на подобрителя, а щом владението му не е било прекъсвано - от момента, в който е било смутено, чрез предявяването на иска по чл. 108 от ЗС. Добавя, че ако ответникът твърди, че жилището му е в гр. А., на ул. „П." № **, както и, че той е живял в този имот до твърдяното „изгонване" през м. декември 2012 г., би следвало да са му известни извършените до този момент ремонтни дейности. Освен това, всички ремонти, вкл. и последният от 2012 г. - 2013 г. са били съгласувани и извършени със знанието и съгласието на **** му, като собственик на къщата. Счита, че извършените от него подобрения след смъртта на **** му, са били като добросъвестен владелец, основани на акт - завещателно разпореждане в негова полза. Сочи още, че всички посочени подобрения са извършвани с негови лични средства. В момента на извършването на тези подобрения **** му е била пенсионерка, а **** му не е работил никъде, като в известен период е бил регистриран в Бюрото по труда, поради което в периода на извършване на подобренията в имота ответникът Д.К. не е имал никакви доходи от трудова и търговска дейност. Счита за неоснователно и твърдението, че е ремонтирал къщата само за своя личен интерес и комфорт, след като ответникът по насрещния иск, не е намерил време да се погрижи за спокойния живот на своята *****.