Решение № 1059 от 30.10.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ №1059/30.10.2023г. по НAХД № 1726/2023 г. по описа на Районен съд-Бургас:

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постановление от 04.05.2023 г. на прокурор при БРП, с което е внесено предложение обвиняемият П. З. И. с ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.

78а от НК за това, че на ********г. в гр. Бургас, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Бургас, пред служителката Д.К. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон, а именно по силата на чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата и по силата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на изложените обстоятелства в нея, а именно, че свидетелството за управление на МПС №********* е изгубено, като в действителност същото на ********г. е било иззето от компетентните органи на Р.Г. – престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представител на Бургаска районна прокуратура поддържа внесеното предложение, като предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1000 (хиляда) лева.

Обвиняемият редовно призован за съдебното заседание, не се явява.

Защитникът на обвиняемият адв. А., моли за определяне на наказание в предвидения от закона минимум.

Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият П. И. е от гр. П.. Той работел като м.ш. и през повечето време се намирал в чужбина. На ********г. на П. И. поради непристойно поведение пред полицейски служители в Р.Г. му било отнето СУМПС №*********. На ********г. обвиняемият И. отишъл в сектор „ПП“ при ОД на МВР- Бургас и собственоръчно попълнил заявление за издаване на ново СУМПС. Сред набора от документи същият попълнил и декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, където посочил, че СУМПС с №********* е било изгубено, въпреки че знаел, че същото му е било отнето от германските власти. Въз основа на попълнената от него декларация на ********г. на И. му е било издадено СУМПС с №*********, което му е било връчено на ********г.

Посолството на България в Г. изпратило на ГД „Национална полиция“ при МВР български СУМПС с наложени наказания от германските власти, между които било и това на обвиняемия П. И.. На ********г. в ОД на МВР- Бургас е била получена преписка от ГДНП-София , че СУМПС с №*********, издадено на обвиняемия И. е било със статут невалидно, поради това, че е било изгубено или откраднато.

В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена графическа експертиза, чието заключение е, че ръкописният текст, написан на лицето и гърба на декларация по чл. 17, ал.1 ПИБЛД, както и подписът, положен в графа „Декларатор“ в декларацията е положен от П. И., както и ръкописният текст написан в заявлението за издаване на СУМПС и подписа положен на заявлението са изпълнени от обвиняемият П. И..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от приетите по делото доказателства - съдържащи се в досъдебно производство, относими към предмета на доказване в настоящото производство, а именно: Документи от Федерална Р.Г. (л.1417);Декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи 1

(л.18); Копие на свидетелство за управление на П. И. (л. 19); Копие на Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС от ******** г. на П. И. (л.20); Декларация попълнена от П. И., че не притежава свидетелство за управление издадено от друга държава членка на ЕС (л. 21); Справка за пътуване на лице-български гражданин (л.22); протокол за разпит на свидетелката Д.К. (л. 31); Протокол за вземане на образци за сравнително изследване на П. И. (л. 33-34); Протокол № 25 от 20.01.2023 г. за изготвена графическа експертиза (л. 37-39);

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установява, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК.

От обективна страна на инкриминираната дата обвиняемият е потвърдил неистина в писмена декларация, а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е изгубено. Тази декларация има характер на документ, доколкото съдържа писмено изявление на определено лице и служи за установяване на определени факти, имащи правно значение. Безспорно е и че посочената декларация е употребена, като е представена пред надлежен орган на властта-Началник на Сектор ,,ПП‘‘ при ОД на МВР гр.Бургас за удостоверяване истинността на посочените по-горе обстоятелства. НеобхоД. е още от обективна страна по силата на закон, указ или постановление на МС да се вменява задължение на лице с декларацията да се удостоверява истинността на някои обстоятелства, а такова задължение е вменено в чл. 160 от ЗДвП. Именно в самата декларация обвиняемият е уведомен за наказателната отговорност, която носи по чл. 313 от НК за невярно деклариране, поради което и този елемент от фактическия състав на престъплението е осъществен.

Установено е безспорно и авторството на деянието, доколкото СГЕ е категорична относно кое е лицето изпълнило подписа и ръкописния текст в инкриминираната декларация, а именно обвиняемия П. И..

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки знанието си, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено, с ясното съзнание, че същото е му е отнето от Германските власти, поради извършени от него непристойни действия.

Фактическата обстановка не се и оспорва, поради което няма да бъде извършван подробен анализ на фактите в постановлението на БРП.

При определяне на наказанието, съдът съобрази следното:

Налице са законовите предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от НК. За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба от сто до триста лева. С деянието не са причинени имуществени вреди. При това положение постановлението на прокурора от Бургаска районна прокуратура е законосъобразно и обосновано.

Предвид гореизложените съображения, съдът, като прецени степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия като личност, обстоятелството, че с деянието не са причинени съставомерни вреди, не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а извършеното се явява изолиран акт в поведението на обвиняемия, намери за адекватно налагането на наказание глоба в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно глоба от 1000 (хиляда) лева в полза на държавата. Така определеното наказание се явява достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция на наказанията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като ще способства за поправяне и 2 превъзпитание на дееца.

По разноските:

Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 НПК обвиняемият да заплати сторените на ДП разноски в размер на 155,79 лв. по сметка на ОД МВР Бургас, както и сумата от 5 (пет) лева по сметка на Районен съд-Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. Бургас, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА в присъствието на прокурора Д. Н. Н. като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120201726 по описа за 2023 година

РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия П. З. И., ЕГН **********, неосъждан, з а ВИНОВЕН в това, че на 17.05.2022 г. в гр. Бургас, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, пред служителката Д.К. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон, а именно по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на изложените обстоятелства в нея, а именно, че свидетелството за управление на МПС № ********* е изгубено, като в действителност същото на 17.01.2018 г. е било иззето от компетентните органи на Р.Г., поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемия П. З. И., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР – Бургас, по сметка на ОД на МВР – Бургас, сумата от 155.79 лева /сто петдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски на Досъдебно производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обвиняемия П. З. И., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Бургас 5 /пет/ лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

1

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд - Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2