Определение № 3648 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3648 гр. Варна, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева И.а като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500963 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 26598/02.04.2026 г. от "С. Г. ГРУП" ЕАД, ЕИК 205942517, чрез адв. М. Й., срещу Определение № 3720/09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 12407/2024 г. по описа на РС - Варна, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на Решение № 4597/16.12.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение, изразяващи се в липсата на мотиви по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Счита, че ответникът не е дал с поведението си повод за образуване на исковото производство, поради което в негова тежест не следва да се възлагат разноски за същото. Моли за отмяна на определението, а при условията на евентуалност да се намали размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна по частната жалба - Г.

А. В., чрез адв. А. А., е депозирала писмен отговор, в който е изразено становище за законосъобразност на обжалваното определение, като счита същото за мотивирано поради липса на първата от двете кумулативно уредени в закона предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК. По отношение на искането за редуциране на адвокатското възнаграждение сочи, че същото не е в прекомерен размер. Моли за потвърждаване на съдебния акт.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С първоинстанционното решение, постановено по реда на чл. 237 ГПК и 1 чието изменение в частта за разноските е поискано, съдът е приел за установено в отношенията между Г. А. В. и ответника „С. Г. ГРУП” ЕАД, че е погасено правото на принудително изпълнение в полза на дружеството за следните суми: 5867.60 евро /11476.03 лева/, представляваща неиздължена главница по Договор за кредит от 08.07.2008 г. и сключен към него анекс № 1/04.11.2009 г.; 1004.12 евро /1963.88 лева/ - просрочена редовна лихва за периода 15.01.2010 г. до 13.04.2011 г. вкл.; 116.68 евро /228.21 лева/ просрочена наказателна лихва за периода 05.05.2010 г. до 04.05.2011 г. вкл.;

831.95 евро /1627.15 лева/ - просрочена лихва за периода 25.02.2009 г. до 04.11.2009 г. вкл., начислена съгласно чл. 9, вр. чл. 2, б. ”в”, „г” и „д” от анекс № 1/04.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2011 г. до окончателното изплащане на задължението; 156.41 евро /305.91 лева/ - съдебни разноски по делото за държавна такса и 284.23 евро /555.91 лева/ за юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на осн. чл. 439 ГПК.

С оглед изхода на спора, в тежест на ответника „С. Г. ГРУП” ЕАД са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро /1000.00 лева/, на осн. чл. 38 ЗА, както и държавна такса от 330.44 евро /646.28 лева/, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът е признал следните релевантни за делото факти, а именно че е носител на вземания, произтичащи от Договор за кредит от 08.07.2008 г., които вземания е придобил чрез договор за цесия от 07.03.2020 г., както и че разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист) за въпросните вземания. В допълнение, ответникът е признал, че по отношение на вземанията му правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

На подробно изложени в отговора на исковата молба твърдения ответникът е заявил, че не е станал повод за завеждане на делото по чл. 439 ГПК, като е отправил искане разноските в производството да останат в тежест на ищеца.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че, ако с поведението си ответникът не е станал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките са кумулативни и следва да се преценят във връзка с предмета на делото.

По въпроса за предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при предявен от длъжника срещу кредитора иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, когато искът е признат от кредитора и той разполага с изпълнителен лист, а по образуваното изпълнително дело е настъпила перемпция, е постановено практика по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, обективирана в Определение № 3006 от 27.10.2025 г., постановено по ч. т. д. № 2266/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 2807 от 08.10.2025 г., постановено по ч.т.д. № 1477/2025 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и Определение № 1220 от 05.12.2023 г., постановено по ч. т. д. № 1809/2023 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и др., която се възприема от съда. В нея е прието, че за да се освободи от отговорност за съдебни разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителен иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело.

2

Съобразявайки, че за да отрече със СПН процесуалното право на кредитора да удовлетвори удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо право, чрез държавна принуда след изтичане на срока на погасителната давност, длъжникът следва да предяви отрицателен установителен иск, че фактът на прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /поради настъпила перемпция/, не е пречка кредиторът да получи обратно изпълнителния лист и да образува ново производство за принудително изпълнение, по което бъдат предприети изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника, както и, че не се твърди и доказва изпълнителният лист да е върнат на длъжника, то следва да се приеме, че с извънпроцесуалното си поведение, ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изложеното, доколкото не е налице една от предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 511.29 евро /1000.00 лева/, на осн. чл. 38 ЗА, както и държавна такса от 330.44 евро /646.28 лева/, следва да останат в тежест на ответника.

Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което атакуваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3720/09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 12407/2024 г. по описа на РС - Варна, с което е оставена без уважение молба вх. № 6867/27.01.2026 г. от "С. Г. ГРУП" ЕАД, ЕИК 205942517, гр.

София, за изменение на постановеното по делото Решение № 4597/16.12.2025 г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3