Решение № 495 от 03.12.2015, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. Монтана, 03.12.2015г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Монтана, VІ граждански състав в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:

Калин Тодоров при секретаря Т. Ц., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 70273 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имот – бивше семейно жилище, върху който има учредено вещно право на ползване с правно основание чл.31, ал.2 във вр. с чл.111 от ЗС и иск за обезщетение за забавено изпълнение с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът А.Н.К. xxx твърди, че с ответницата Д.Д.К. xxx са бивши съпрузи и че по време на брака си са придобили следния недвижим имот: имот № 3383 по кадастралния план на гр.

Монтана, целият от 445 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната застроена площ 260 кв.м., от които сутерен 65 кв.м., състоящ се от гараж, механична работилница, мазе, коридор и складови помещения; първи етаж 101, 50 кв.м., състоящ се от кухня-трапезария, дневна, спалня-родители, спалня - деца и баня - тоалетна и втори етаж с площ 93,50 кв.м., състоящ се от спалня за гости, фитнес зала, детска занималия, килер и дрешник, който имот бил семейното им жилище. Поддържа, че с нотариален акт № 106, том IX, дело 1168/15.12.2006 г. на Нотариус Искра Фидосова, двамата дарили на трите си деца Андреа Андреева К., Алис Андреева К. и А. А. К. описания по-горе имот, като си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване на имота, както заедно, така и поотделно. Изтъква, че с решение от 29.12.2006 година по гр.д. № 1103/2006 година на Районен съд Монтана бракът им с ответницата бил прекратен и с оглед предоставяне на родителските права по отношение на трите им деца за упражняване от Д.Д.К., то семейното жилище било предоставено за ползване от нея. Първоначално след развода двамата с ответницата и децата живеели в имота, но от 14.02.2007 година ответницата го лишила от ползване на имота, като го изгонила. Сочи, че през 2011 година предявил иск за разпределение правото на ползване върху имота - по-точно върху сутерена, и с влязло в сила решение по гр.д. № 213/2011 година на PC Монтана искът му бил отхвърлен.

Твърди, че имотът се ползва еднолично от ответницата и тъй като е лишен от ползването на същия, то Д.К. следва да му заплаща ежемесечно обезщетение за това в размер 1/2 от средния пазарен наем за земята, сутерена, първи и втори жилищни етажи. Поддържа, че като правоимащ на ½ идеална част от правото на ползване върху имотите е лишен от упражняването му, което му носи пропуснати ползи общо в размер 250 лева месечно за периода 07.06.2010 г. - 07.06.2015 г.

Моли съда, след установяване основателността на претенцията му, да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване за периода 07.06.2010г. - 07.06.2015 година на процесния имот, от които – 3 000 лева за имот № 3383 по кадастралния план на гр. Монтана, целият от 445 кв.м., 5 000 лева за сутерена от 65 кв.м., състоящ се от гараж, механична работилница, мазе, коридор и складови помещения и 7 000 лева за първи и втори жилищни етажи, както и 2000 лева обезщетение за забавено плащане до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответницата Д.Д.К. xxx в писмения отговор по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не дължи обезщетение за ползването на имот № 3383, ведно с построената в него масивна жилищна сграда и че ищеца няма право да претендира от нея обезщетение за неползване на процесния имот. Заявява, че в сключеното помежду им Споразумение за последиците от прекратяване на брака им, утвърдено с Решение от 29.12.2006 г. на РС-Монтана по гр.д. № 1103/2006 г., А.К. е изразил категоричното си съгласие целия процесен имот, ведно с построената в него сграда да се ползва от нея безвъзмездно с оглед упражняваните от нея родителски права върху родените от брака им деца. Поддържа, че не са налице предпоставките на закона за присъждане на обезщетение за неползване на ползвател, който има право на ползване наред с друг ползвател. Оспорва твърдението на ищеца, че на 14.02.2007 г. го е изгонила от процесния имот като твърди, че А.К. си тръгнал по собствено желание и настояване от семейното им жилище без да е бил принуждаван от някого. Изтъква, че в случай че съдът приеме, че трябва да плаща някакво обезщетение за ползването на част от процесния имот, то при определяне на обезщетението следва да се изключи ползваната площ от трите им деца Андреа Андреева К., Алис Андреева К. и А. А. К.. Оспорва също и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане до датата на подаване на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете изцяло и да й присъди деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза, намери за установено следното:

Установи се по делото и не е спорно между страните, че са бивши съпрузи. По време на брака си с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том IX, дело 1168/15.12.2006 г. на Нотариус Искра Фидосова, ищецът А.Н.К. и ответницата Д.Д.К. дарили на трите си деца Андреа Андреева К., Алис Андреева К. и А. А. К., при равни права следния недвижим имот: имот № 3383 по кадастралния план на гр. Монтана, целият от 445 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната застроена площ 260 кв.м., от които сутерен 65 кв.м., състоящ се от гараж, механична работилница, мазе, коридор и складови помещения, първи етаж 101, 50 кв.м., състоящ се от кухня-трапезария, дневна, спалня-родители, спалня - деца и баня - тоалетна и втори етаж с площ 93,50 кв.м., състоящ се от спалня за гости, фитнес зала, детска занималия, килер и дрешник, който имот бил семейното им жилище, като си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване на имота, както заедно, така и поотделно. С Решение от 29.12.2006 г. по гр.д. № 1103/2006 г. на МРС, влязло в сила на същата дата, съдът е допуснал развод между страните, прекратил е сключения помежду им брак и е утвърдил сключеното помежду им споразумение по чл. 101 от СК от 1985 г. (отм.), с което е предоставено на Д.Д.К. упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца - Андреа К., Алис К. и А.К. и ползването на семейното жилище – имота, описан по-горе.

Не е спорно също така и се установи от показанията на свидетелите, че от 14.02.2007г. ищецът не живее в имота, бивше семейно жилище, както и че от тогава и понастоящем в него живеят ответницата и трите деца от брака.

С влязло в сила Решение от

29.06.2012г. по гр.д. № 213/2011 г. на PC - Монтана е отхвърлен като неоснователен предявения от А.Н.К. срещу Д.Д.К. и децата Андреа К., Алис К. и А.К. иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на процесния имот, поради влошените отношения между бившите съпрузи и с оглед защита интересите на децата от брака, които са живеели с майка си в този имот.

От показанията на разпитаният по делото свидетел В. П. Й., които съдът цени като обективни, непосредствени и непротиворечиви, се установи че от 2009-2010 година ищецът не живее в бившето семейно жилище и че същото се ползва от ответницата и децата. Свидетелят установи също, че е придружавал ищеца до жилището, за да се види с децата си, но същото е било заключено и на позвъняванията му по телефона, никой не отговарял.

Съдът не обсъжда показанията на свидетелката Д. Б., като ги дискредитира, тъй като същите са неотносими към предмета на делото, а доколкото в една част от тях се визират обстоятелства, свързани с напускането на жилището от ищеца, същите не са непосредствено възприети от свидетелката, а са опосредени и възпроизвеждат споделеното от децата на страните.

Не се оспорва от ответницата факта, че за ползването на имота през процесния период не е заплащала суми на бившия си съпруг.

За изчисляване размера на обезщетенията за ползване на процесния имот по делото са изслушани и приети две заключения по назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза, които съда приема като компетентно изготвени, обективни и безпристрастни.

От първоначалното заключение на вещото лице Й.Л.Т., оспорено от ищцовата страна, се установи, че пазарния наем за целия имот ведно с построената в него жилищна сграда за процесния период от 07.06.2010 г. до 07.06.2015 г. възлиза на обща стойност 10 500 лева, от които: на поземления имот (терена) - 1 280 лева; на сутерена - 2 040 лева и на първи и втори жилищни етажи - 7 180 лева. Според това заключение обезщетението за забава върху сумата от 10 500 лева за периода от 07.06.2010 г. до 07.06.2015 г. е в размер 5 383, 11 лева.

От последващото заключение на вещото лице Л.З.Ц. се установи, че пазарния наем за целия имот ведно с построената в него жилищна сграда за процесния период от 07.06.2010 г. до 06.06.2015 г. възлиза на обща стойност 10 352 лева, от които наемната цена на сутерена (и терена) е общо 3 188 лева, а на първия и втория етаж е 7 164 лева. Според това заключение обезщетението за забава върху сумата от 10 352 лева е в размер 2 724, 85 лева; върху сумата 3 188 лева – е 835, 27 лева и върху сумата 7 164 лева – е 1889, 58 лева. В съдебното заседание вещото лице обясни, че е направило допълнителни изчисления, като от определената общо наемна цена за сутерена и терена е отделило тази на земята (терена) през исковия период по месеци, както следва: за 2010г. и 2011г. наемът на земята е 10 лв. месечно, респективно на сутерена 50 лв. месечно; от 2012г. до края на исковия период (06.06.2015г.), наемът на земята е 8 лв. месечно, а на сутерена 42 лв. месечно. При това положение за целия исков период пазарната наемна цена на сутерена е 2 670 лв., а на земята е 518 лв. и респективно обезщетението за забава върху тези суми е съответно: върху сумата 2 670 лв. – обезщетението е 698,40 лв. и върху сумата 518 лв. – обезщетението е 136,87 лв.

Заключението на вещото лице Л.З.Ц., не е оспорено от страните и съдът го приема като компетентно и безпристрастно. В същото са диференцирани стойностите на пазарната наемна цена на отделните обекти в процесния имот по месеци през целия процесен период, съобразно искането на ищцовата страна, поради което съдът при присъждане на обезщетението се основава на него.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема следното от правната страна на спора:

Всеки един от съсобствениците има право да ползва общия имот, съобразно неговите права върху същия. Когато последният се ползва еднолично от един от съсобствениците, останалите имат право да претендират обезщетение, което се определя на база средния пазарен наем за имота, считано от датата на получаване на писменото поискване. В процесния случай, претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС е заявена от лице, което е носител на ограничено вещно право на ползване срещу друго, което също има това качество. Конструкцията е допустима с оглед разпоредбата на чл. 111 от ЗС, тъй като собственика на имота разполага само с разпоредителното си правомощие, но не и с правото да ползва и владее имота, които се осъществяват от ползвателите. Правата на съсобственика, лишен от ползването на общата вещ от друг съсобственик и правата на съпритежателя на вещното право на ползване, лишен от ползването от друг съпритежател на това право, са идентични.

Фактическият състав на иска по чл.31, ал.2 от ЗС, когато същият е предявен от носител на вещно право на ползване срещу друг такъв, включва кумулативното наличие на следните предпоставки: съпритежание на вещно право на ползване от ищеца и ответника върху един и същ имот; ползване на имота от ответника-ползвател по начин, който препятства ползвателя-ищец да упражнява фактическа власт според дела си (лишаване от ползване на ищеца); този начин на ползване да се е осъществявал през исковия период от време; писмена покана, отправена от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение; причинна връзка между невъзможността за ползване на имота от ищеца и действията на другия ползвател-ответник и ползата, която ищеца е пропуснал след поканата - размера на обезщетението, което се равнява на дела на ищеца според квотата му от средномесечния пазарен наем през исковия период за имота в състоянието му през същия период. Когато имотът, върху който страните имат учредено вещно право на ползване, е семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване, фактическият състав на иска включва и наличието на съдебно решение, с което е прекратен брака и са уредени последиците на развода. В този случай отправяне на покана не е необходимо, тъй като бракоразводното решение задължава страните да се съобразят с него, поради което обезщетението се дължи от датата на влизане в сила на това решение (Р № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК; Р № 627/08. 03. 2011 г. по гр. д. № 176/2009 г., ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). При разглеждане на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се съобразят и обстоятелствата дали съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или установено от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение, съгласно чл. 32 от ЗС (ТР № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК).