Решение № 1748 от 16.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1748 гр. Варна , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова

Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20203100502710 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. №50867/29.07.2020г. от З. М. И., ЕГН **********, ***, срещу решение №3070/13.07.2020г. по гр.д.

№10168/2019г. на ВРС, 14 състав, с коeто е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу Гаранционен фонд, гр. София за заплащане на сумата от 15 000 лв.

/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки, страдания и силен психически стрес от получени телесни увреждания: контузия на дясно рамо и счупване на четири ребра в резултат на реализирано на 08.08.2018г. в гр. Варна, ул.”Орлово гнездо” пътно – транспортно произшествие между ищеца, в качеството му на водач на мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести” и моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва, считано от деня на отказа да се изплати обезщетение – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.

В жалбата се твърди, че решението се основава на неправилния извод на съда, че е установен лекия автомобил, причинил процесното ПТП.

1

Сочи се, че протоколът за оглед не ес ползва с материална доказателствена сила в тази част, доколкото съставителите не отразяват непосредствени впечатления. Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване изцяло на предявените искове. Направено е доказателствено искане за приобщаване в цялост на ДП №537/2018г. по описа на сектор ПП на ОД МВР.

В срока по чл. 263 ГПК, не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Гаранционен фонд, гр. София.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от З. М. И., ЕГН **********, *** срещу Гаранционен фонд, гр. София иск за заплащане на сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки, страдания и силен психически стрес от получени телесни увреждания: контузия на дясно рамо и счупване на четири ребра в резултат на реализирано на 08.08.2018г. в гр. Варна, ул.”Орлово гнездо” пътно – транспортно произшествие между ищеца, в качеството му на водач на мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести” и моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва, считано от деня на отказа да се изплати обезщетение – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.

Твърди се, че на 08.08.2018г., в гр.Варна, при управление на мотоциклет по ул.”Орлово гнездо”, ищецът е бил засечен и ударен от автомобил с неустановена регистрация, модел „Ауди”. В резултат на удара ищецът паднал на пътното платно, като получил контузия на дясно рамо и счупвания на 4 ребра вдясно. Пострадалият бил приет по спешност в МБЛ „Света Анна Варна” АД за необходимите изследвания и манипулации, след което бил освободен за домашно лечение поради характера на уврежданията.

Твърди се, че освен претърпените силни физически болки, травмата в областта на ръката игръдния кош му създавала трудности при елементарни битови дейности за некратък период. Ищецът изпитал и силен стрес, който 2 продължавал и до момента, отказвал да се движи в близост до автомобили, да управлява мотоциклет. Сочи се, че въпреки извършените действия от органите на МВР и прокуратурата, причинителят на ПТП не бил установен, поради което с постановление на наблюдаващия прокурор досъдебното производство било спряно. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на РБългария от МПС, което е напуснало местоприезшествието и не е било установено. Твърди се, че ищецът е отправил претенция към Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за неимущестевни вреди, но получил отказ.

Отправеното до съда искане е да се осъди ответното дружество да заплати 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки, страдания и силен психически стрес от получени телесни увреждания: контузия на дясно рамо и счупване на четири ребра, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отказа на Гаранционен фонд – 13.06.2019г. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Гаранционен фонд, гр. София, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на претенцията. Оспорва се изцяло сочения в исковата молба механизъм на ПТП, като се твърди, че водачът на мотора е самокатастрафирал, при което са причинени телесните му увреждания. В евентуалност, ако се приеме, че вина за ПТП няма единствено ищецът, се прави възражение за съпричиняване. Оспорва се исковата претенция също като прекомерно завишена. Моли за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.557 КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Представеният по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1885 от 13.08.2018г. е съставен за ПТП, настъпило на 08.08.2018г. в гр.Варна, между лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ ***, управлявано от Б.М. и мотоциклет „Ямаха Маджести” с рег.№ ***, управлявано от З.И., при което е пострадал З.И..

Съставен е протокол за оглед на ПТП от 08.08.2018г. и албум за посетено местопроизшествие на ул.”Орлово гнездо” №11. С постановление от 01.03.2019г. на РП – Варна е спряно ДП №537/2018г. по описа на сектор „ПП”, ОД на МВР – Варна, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.”Б” от НК.

От така ангажираните писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели се констатират противоречия по отношение на факта дали е установен лекия автомобил, с който е настъпило процесното ПТП, а именно в констативния протокол е отразено, че ПТП е настъпило с участието 4 на лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ ***, а постановлението за спиране се основава на резултата от осъществените процесуално-следствени действия, който сочи, че извършителят на престъплението не е разкрит. В тази насока са и показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Н.И., от които се установява, че при движение в близост до местопроизшествието е бил засечен от сив автомобил „Ауди”, непосредствено след което видял паднал на земята мотоциклетист. На първо място, констативният протокол не се ползва с материална доказателствена сила относно фактите, които са отразени в него, но не са се осъществили пред длъжностното лице. Освен това липсва яснота въз основа на какви данни и източник е отразен вторият участник в процесното ПТП, предвид и липсата на информация за индивидуализиращи белези на лекия автомобил в свидетелските показания.

Въз основа на изложеното се налага извода, че извършителят на ПТП не може да се приеме за установен, но независимо от това в отговора на исковата молба не е направено възражение в този смисъл, а именно че е установено МПС, причинило произшествието. Доколкото такова възражение относно фактите, представляващи предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, не е релевирано своевременно в депозирания от ответника отговор, няма основание този факт да се счита за спорен между страните. При липсата на спор относно факта, че ПТП е причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, следва да се счита за доказана специалната предпоставка на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.

Механизмът на ПТП, оспорен с отговора на исковата молба, се установява от свидетелските показания и от заключението на вещото лице, което следва да се кредитира в частта, в която са подложени на анализ фактите, произтичащи от протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествие. З.И. като водач на мотоциклет „Ямаха” е претърпял ПТП, причинено от лек автомобил „Ауди”, потеглил наляво от паркирано положение, отнемайки предимството на движещия се по улицата направо мотоциклет, вследствие на което водачът на мотоциклета е изгубил равновесие, подпрял се на задния капак на автомобила и паднал. При падането е получил контузия на дясно рамо и счупвания на 4 ребра вдясно, което е установено безспорно от представената по делото медицинска 5 документация, заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача на лекия автомобил и настъпването на произшествието, което е източник на вредите.

Ако водачът бе изчакал, за да осигури полагащото се предимство на преминаващия мотоиклетист, процесното ПТП не би настъпило. Причинноследствената връзка между така реализираното произшествие и настъпилите травматични увреждания се установяват също по безспорен начин от заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските показания на св.Н.И., открил пострадалия на местопроизшествието.

Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника, че пострадалият е самокатастрофирал, поради което вина за ПТП носи единствено той. Възражението се основава на показанията на самия пострадал в досъдебното производство, че е изгубил равновесие, но тези показания не биха могли да се считат за допустимо доказателство в настоящия процес. Освен това доколкото според изложението на фактически обстоятелства залитането се дължи именно на засичане от страна на потеглящ автомобил, това изявление не би могло да се възприеме като признание на неизгоден за страната факт.

На следващо място е въведено от ответника и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в шофиране под въздействие на алкохол, с което е допринесъл за настъпване на ПТП.

Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, във всички случаи приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В настоящия случай твърдението, че пострадалият е употребил алкохол, се опровергава категорично от заключението на вещото лице по СМЕ.

При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност, причинна връзка и виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер.