Решение № 6223 от 05.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6223 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100507694 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20085998 от 31.03.2021 г. по гр.д. № 47367/2012 г.

Софийски районен съд, 148 състав отхвърлил предявените от Е. В. Ш., ЕГН **********, срещу „КМБ Б.“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *******, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „служител хипермаркет“ със заповед от 13.08.2012 г. и за обезщетение за оставане без работа в периода от 14.08.2012 г. до 14.02.2013 г. в размер на 5 628 лв.; На основание чл. 224 КТ „КМБ Б.“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *******, е осъдено да заплати на Е. В. Ш., ЕГН **********, сумата 207 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Е. В. Ш., който го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е отхвърлен до размер от общо 5 408.32 лв. Наведени са оплаквания за неправилност на решението в атакуваните части – съществено нарушение на съдопроизводствените правила 1 и неправилно приложение на материалния закон. Районният съд не обсъдил изложените от ищеца и доказани по делото факти, както и събраните доказателства, които обуславяли извод за незаконосъобразност на уволнението. В приетата длъжностна характеристика за длъжността „служител свежи храни“, от която бил освободен ищецът с атакуваната уволнителна заповед, не съществувало задължението „транжиране“, а независимо че приетата длъжностна характеристика, връчена на 16.04.2012 г. за длъжността „служител свежи храни – отдел Риба“ не се отнасяла до длъжността му, и в нея не съществувало задължението „транжиране“.

Показанията на св. Б. не следвало да се кредитират като голословни, тенденциозни и неотговарящи на установената фактическа обстановка.

Твърденията, че ищецът настоявал да транжира (което не отговаряло на функциите му по трудов договор и длъжностна характеристика) свидетелят правел за да се оправдае, че е определял повече първи смени на ищеца. От приетите графици се установило, че в периода м. януари – м. май 2012 г. на ищеца били определяни много повече първи смени в сравнение с други служители, при това при видимото заболяване на ищеца – вродено влошено обслужване с лявата ръка, което нямало как да не е известно на работодателя.

Допуснатите на ищеца свидетели живеели в чужбина и било невъзможно да се явят. По делото се установило твърдението на ищеца, че работодателят му е определял голям брой първи смени на работа, несъобразено с режима на дежурството, което се отразявало на здравето и съня му при 6.00 ч. начало на първа смяна, водещо до успиване, пропускане на транспорт и закъснение.

Обстоятелството, че разреденият транспортен график за празничните дни не е бил нарушен на 16.06.2012 г. и на 17.06.2012 г. било без значение, достатъчно било тежкото нарушение на графика на работа по отношение на ищеца и закъснението по тази причина за работа. Не се спорело и че с изрична заповед ищецът бил изпратен да работи нощни смени за инвентаризации, което не влизало в задълженията му, което засилвало недоспиването му и то при положение, че от служителите „свежи храни“ само той бил изпратен. Така за м. юни 2012 г. инвентаризациите били на 12, 19, 20, 21 и 26.06.2012 г.

Работодателят не спазил чл. 127, ал. 1 и ал. 2 КТ, конкретни обстоятелства станали причина за допускане на закъсненията, а нарушенията не били тежки по смисъла на закона. Работодателят не взел предвид обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, както и поведението на ищеца. Поради 2 това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – до размера от 5 408.32 лв. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „КМБ Б.“ ЕАД - в несъстоятелност, не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, намира за установено следното:

След отказ по чл. 233 ГПК и изменение по чл. 214 ГПК, съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове - с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № СФ150/13.08.2012 г., и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата от общо 5 408.32 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 14.08.2012 г. – 14.02.2013 г.

Първоинстанционното решение в частта му по иска по чл. 224 КТ, както и в частта му по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата над 5 408.32 лв. до 5 628 лв. не е обжалвано и не е предмет на въззивна проверка.

Ищецът твърди в исковата молба, че уволнението му от длъжността „служител свежи храни“ в отдел „Риба“ на Хипермаркет София със заповед № СФ-150/13.08.2012 г. е незаконосъобразно, тъй като: Допуснатите от него закъснения за работа на 16.06.2012 г. и на 17.06.2012 г. се дължали на обективни причини – нарушение на градския транспорт на посочените дати;

Налице било дискриминационно отношение от ръководителя на отдел „Риба“ по признак „етническа принадлежност“ и недобросъвестност на работодателя, като на ищеца били определяни изключително първи смени на работа, което от своя страна довело до липса на нормален сън и до успиване и закъснения за работа, макар и епизодично; Без издадена изрична заповед бил изпратен да работи нощна смяна за м. април – м. юни 2012 г. да извършва инвентаризация, което не влизало в неговите задължения; От работодателя не 3 била спазена и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а като краен резултат го намира за правилно в обжалваните части по следните съображения:

От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че в периода 13.04.2010 г. – 14.08.2012 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал при ответника първоначално длъжността „служител хипермаркет“, а впоследствие – „служител свежи храни“ (съгласно анекс от 28.05.2011 г. към трудовия договор). Не е било спорно също, че тази длъжност ищецът е изпълнявал в отдел „Риба“ – това изрично се твърди и в исковата молба.

Не е било спорно и се установява, че със заповед № СФ-128/05.04.2012 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за закъснение за работа на 01.04.2012 г. – вместо в 6.00 ч. се явил в 8.20 ч.; Че със заповед № СФ-131/14.05.2012 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 10.05.2012 г. закъснял за работа, като вместо в 6.00 ч. дошъл в 6.50 ч. Заповедите са връчени на ищеца, като не се твърди и няма данни същите да са атакувани по съдебен ред.

С атакуваната заповед № СФ-150/13.08.2012 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ за системно нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в следното: На 16.06.2012 г. вместо в 6.00 ч. се явил на работа в 6.32 ч., на следващия ден – 17.06.2012 г., отново закъснял за работа, като се явил в 6.43 ч., а не в 6.00 ч., когато започва смяната му. Двете предходни дисциплинарни наказания са за същия вид нарушение – закъснение, като наказанията не са заличени.

4

Съгласно дадените от служителя писмени обяснения преди издаване на заповедта, причина за закъсненията му на 16.06. и 17.06.2012 г. са промени в графика на градския транспорт.

Съгласно приетото и неоспорено писмо от 18.09.2013 г. на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, на 16.06.2012 г. и на 17.06.2012 г. за времето от 5.00 до 6.00 ч. двупосочно не е имало нарушения в графика на автобусна линия № 204. Всички автобусни линии, преминаващи през спирка „УМБАЛ Св. Ана“, са били редовни – движили са се по разписание.

Приети и неоспорени са 3 бр. длъжностни характеристики, надлежно връчени на ищеца, за длъжностите „служител хипермаркет“, „служител свежи храни“ и „служител свежи храни“ – отдел „Риба“. В трите характеристики като задължение е посочено участие в инвентаризации. Такава е била извършена въз основа на заповед на работодателя от 08.06.2012 г. на 12.06., 19.06., 20.06., 21.06, 25.06. и 26.06.2012 г., като ищецът е бил включен в нея съгласно списък – приложение към заповедта.

Приети по делото са и графици за смените на служителите от отдел „Риба“ в периода м. 01. – м. 07.2012 г. (л. 85 – 87 и 129 – 139 от делото на СРС), видно от които на ищеца са определяни повече първи смени (от 6.00 до 15.00 ч.) в сравнение с останалите служители от отдела.

От показанията на свидетеля Д. Б. се установява, че същият работел при ответника като ръководител на сектор „Свежи храни“ от 01.01.2013 г., преди това, от 2010 до 2013 г., работел като ръководител на отдел „Риба“ в магазина на бул. „Цариградско шосе“. Ищецът закъснявал системно за работа, през м. юни 2012 г. също, не си спомня точната дата, било неделя. Магазинът имал нужда от подготовка преди да започне работа с клиенти в 9.00 ч. и затова било важно служителите да не закъсняват. Персоналът, с който трябвало да стартира щанд „Риби“ за деня бил двама човека, необходими били около три часа, за да се подготви отделът за работа. Свидетелят многократно правил забележки на ищеца да не закъснява за работа, който му казвал, че телефонът не го е събудил, че транспортът бил причина; Имало случаи, когато закъснявал и за втора смяна от 13.30 ч. Свидетелят изготвял графика на смените в отдела, като служителите имали еднакъв брой работни и почивни дни. Приоритет били първите смени, за да може магазинът да отвори навреме и да има достатъчно време за подготовка за работа, не определял графика „по 5 симпатия“. Ищецът имал много първи смени, защото свидетелят му давал възможност да се обучава от м. декември 2011 г. Е. твърдял пред свидетеля, че иска да се развива като транжор и че не са му дали възможност да се развива. Затова го вписвали повече първи смени, защото в първата смяна се извършвали заготовките. Към момента на разпита вече имало длъжност „транжор риба“, но преди това нямало такава и всички служители в отдел „Риба“ имали по-висока заплата заради спецификата на работата, заради транжирането на рибата. Е. сам молил свидетеля да транжира повече риба, а единствената възможност да транжира повече било да работи първа смяна. И свидетелят го обучавал, но Е. не се справял добре.

Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира като цяло показанията на свидетеля като достоверни, преки и кореспондиращи със събраните писмени доказателства, вкл. със заповедите за налагане на предходни дисциплинарни наказания на ищеца и писмени обяснения на служителя във връзка с тях, както и справки от системата за достъп на „КМБ Б.“ ЕАД.

От правна страна: С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно.