Присъда № 64 от 13.03.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2987/2022
- Вид
- Присъда № 64
- Подписан
- 13.03.2023
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- Доника Илиева Тарева - Пехливанова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 171, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ от 28,.03.2023 г., към Присъда № 64 от 13.03.2023 г., постановена по НОХД № 2987/2022 г. по описа на ПРС, 25 н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против В.К.К. за това, че: на 18.06.2021 г. в гр. Пловдив e причинил другиму – В.Д.П., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето и контузия на лявото бедро, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 2 НК, както и че: на 18.06.2021 г. в гр. Пловдив е унищожил противозаконно чужда движима вещ, собственост на М.С.Н., ЕГН **********, а именно – стъклен бар плот на стойност 950 лева, дървена пирамида със стъкло на стойност 750 лева, рекламна плексигласова стена на стойност 2300 лева, водка Финландия на стойност 17,50 лева, 12-годишно уиски марка Балантайнс на стойност 43,50 лева, уиски марка Феймъс Граус на стойност 29,50 лева, уиски марка Джеймисън на стойност 34,50 лева, уиски марка Чивъс Регал на стойност 45,50 лева, или всички вещи на обща стойност 4170,50 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите на подсъдимия К. обвинения, като излага съображения, че същите са доказани както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъдат наложени наказания, определени при превес на отегчаващи вината обстоятелства, над средния размер, от които на основание чл. 23 НК бъде определено едно общо най-тежко наказание, което да бъде изтърпяно ефективно. Предвид крайния изход на делото се предлага в тежест на подсъдимия да бъдат възложени сторените по делото разноски.
По делото като частен обвинител и граждански ищец е конституирана пострадалата В.Д.П., която посредством своите повереници – адв. Р. и адв. К. участва съдебното производство като частен обвинител, поддържайки обвинението, наред с прокурора. От страна на същата е предявена и гражданско-правна претенция за сумата от 2000 лева, представляваща причинени от деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като същата е конституирана и като граждански ищец, а така предявеният граждански иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият В. К. не дава обяснения.
В лична защита и в последната си дума моли да бъде оправдан.
От своя страна неговият защитник, адв. Ж.П., оспорва описаната в 1 обвинителния акт фактическа обстановка в частта, касаеща съставомерната деятелност и навежда доводи за недоказаност на обвиненията, поради което се моли за постановяване на оправдателна присъда. Развити са и съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт. От една страна се твърди, че по обвинението по чл. 216. ал. 1 НК е конституиран ненадлежен пострадал. На следващо място се твърди липса на коректно посочване на мястото на извършване на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, тъй като по делото било установено наличието на три заведение със сходно наименование на заведението, в което се твърди да е извършено престъплението. Оспорена е и доказателствената стойност на Протоколите за разпознаване, обективиращи извършеното разпознаване на подс. К. от свид.
П. и свид. М., като от една страна се твърди, че свид. П. е възприела подсъдимия пред сгарадата на РУ непосредствено преди да й бъде предявен за разпознаване, а от друга, че свид. М. е разпознала подс. К. в нарушение на правилата за това, тъй като останалите лица били с по-нисък ръст от подсъдимия. По тези съображения се претендира за връщане на делото в неговата досъдебна фаза за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения от страна на прокурора. При условия на евентуалност, в случай, че делото не бъде върнато, се пледира за постановяването на оправдателна присъда.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.К.К. е роден **, с адрес за призоваване в **, б., б.г., със средно образование, работещ – **, вдовец, осъждан, ЕГН: **********.
Бродуей 1 ЕООД било наемател на недвижим имот, находят се в гр.
Пловдив, жк Тракия, търговски комплекс „**“. Помещението било оборудвано и работело като коктейл - бар под името „Бродуей клуб“.
Свидетелят М.С.Н. бил назначен като ** в заведението. ** на Бродуей 1 ЕООД бил А.Т.Г., който през април 2021 г. упълномощил свид. М.С.Н. да представлява дружеството пред всички държавни институции, в това чило пред МВР. Самият инвентар в заведението бил предоставен под наем от свид.
Н. като физическо лице на юридическото лице, под чието име се упражнявала търговската дейност.
Бродуей 11, ЕООД било наемател на недвижим имот, находящ се в гр.
Пловдив, бул. Цар Борис Трети Обединител, № 134. Там също било оборудвано заведение с име „Бродуей клуб“. **ят на юридическото лице А.Т.Г. упълномощил свидетеля М.С.Н. да представлява и управлява дружеството.
Свидетелят М.С.Н. се познавал с подсъдимия В.К.К.. Те имали неуредени имуществени отношения. На 18.06.2021 г. свидетелката П.В.Б. се намирала в заведение „Бродуей клуб“ в жк Тракия на гр. Пловдив. С нея била нейната приятелка свидетелката Н.С.Т.. Около 11.30 часа в заведението влязъл подсъдимият В. К.. Същият търсел свидетеля М.Н.. Свидетелката П.Б. отговорила, че не знае къде е. Последното ядосало подсъдимия, който вдигнал 2 един от бар-столовете и го хвърлил със сила към витрината на бара. Столът се стоварил върху пирамидата с бутилки и причинил щети. Били счупени стъклен бар плот, дървена пирамида със стъкло, рекламна плексигласова стена, бутилка водка Финландия, бутилка 12 годишно уиски марка Балантайнс, бутилка уиски марка Феймъс Граус, бутилка уиски марка Джеймисън и бутилка уиски марка Чивъс Регал. Всички вещи били собственост на свидетеля М.Н., който закупил същите за дейността на заведението. Поведенито на подс. К. предизвикало възмущение у свидетелките Б. и Т.. Последната дори така се изплашила, че побягнала и се скрила. След това подс. К. се отдалечил от мястото с л.а. марка БМВ.
Малко след като унищожил описаните по-горе вещи, подс. К. се насочил към заведение „Бродуей клуб“, находящо се в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис Трети Обединител“ № 134 (известно и под старото си име Студиозус).
По същото време на работа била свид. П.. В заведението имало клиенти.
Същите били заели маси във външната част на заведението, но тъй като времето било топло, вратата към вътрешната му част стояла отворена, а стъклените витрини на самото заведение позволявали видимост както отвътре-навън, така и отвън-навътре. Свидетелката П. била дългогодишен служител в заведението. Тя изпълнявала функцията и на ** и на **. Тъй като голяма компания от студенти тъкмо се била настанила на масите отвън, тя бил ангажирана с изпълнението на поръчката им зад бара. В този момент в заведенито нахлул подсъдимият К.. Същият бил облечен с черни дрехи, носел черна шапка и предпазна маска на лицето си (тип противогрипна). Влизайки в заведението той попитал свид. П. къде е свидетелят Н.. Подобно на предходно развилата се ситуация, отговорът, че не знае къде е, го разгневило и същият демонстративно бутнал няколко от подредените на бара чаши, които се разтъркаляли по земята, а част от тях и се счупили. Свид. П. излязла пред бара в опит да осуети последващо унищожаване на имуществото на заведението и го попитала какво прави. В отговор подс. К. я ритнал с крак в бедрото на левия й крак. свид. П. залитнала, но се подпряла на бара и запазила равновесие. В този момент тя успяла да се доближи до подс. К. и да дръпне маската от лицето му, като възприела чертите на лицето му. Това разгневило подс. К. и същият и нанесъл шамар с лявата си ръка в дясната страна на лицето й, в резултата на което свид. П. залитнала и си ударила главата във витрината.
В резултат на шума от счупените чаши и удара във витрината, клиентите на заведението, стоящи отвън били вече насочили вниманието си навътре. Тъй като вратата била все още отворена, а свидетелката П. и подс. К. се намирали до стъклената витрина, те успявали да чуят и видят случващото се, включително нанесените удари на свид. П., уплашеният й вид, както и да чуят плача й. Поведението на подс. К. било възприето непосредствено от свид. Д. М., свид. М.Я., свид. М.М., свид. С.Г., като двид. М. успяла да види моментът на свалянето на маската от лицето на подс. К. и също възприела как изглежда. Непосредствено след това подс. К. сложил обратно маската си и напуснал заведението, отдалечавайки се с л.а. марка БМВ, сив на цвят. Свид.
М. възприела това и записала номера автомобила - № ** на една от салфетките от заведението. В последствие предоставила и своя номер в готовност да разкаже това, което е видяла. Неволен свидетел на случилото се 3 станал и свид. Н.К., който бил приятел на бившия собственик на заведението – свид. Л.К.. Свид. К. изчаквал изпълнение на поръчка за ксерокопиране в района и бил също клиент на заведението. Възприемайки случаващото се, същият позвънил на своя приятел – свид. Л.К. и го уведомил, че в неговото заведение се случва нещо нередно и че неизвестен е ударил **та му. Свид. К. вече не стопанисвал въпросното заведение, но тъй като познавал свид. П. като съвестен дългогодишен служител, веднага се запътил към мястото на инцидента. Междувременно бил подаден сигнал и на тел. 112, като на мястото на инцидента се отзовал екип на полицията, а също и свид. Б.Д. – приятел на свид. П., която му се обадила, за да му разкаже за случилото се. В последствие свид. П. посетила съдебна медицина, където се снабдила със СМУ, обективиращо състоянието й. След това посетила и Второ РУ, за да подаде сигнал за случилото се и да бъде разпитана като свидетел.
Междувременно свид. П.Б. разказала на свид. Н. за случилото се в заведението в жк Тракия, посочвайки и името на подс. К. като извърпител, тъй като същият бил чест посетител на заведенията, управлявани от свид. Н..
В последствие същият посетил и заведението на бул. „Цар Борис Трети Обединител“, тъй като свид П. също го уведомила за възникналия инцидент.
Предполагайки, че извършител и на това деяние е подс. К., предвид съвпаденията в последователността на нападенията, свид. Н. посочил подс. К. като възможен извършител. В същият ден подс. К. бил задържан и приведен в сградата на Второ РУ, където бил разпознат от свид. П. и свид. М. като извършител на деянието, от което свид. П. е пострадала.
С Постановление на РП-Пловдив В.К.К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.
2 НК и по чл. 216, ал. 1 НК.
По доказателствата:
В хода на образуваното ДП била назначена стоково-оценъчна експертиза. От заключението на същата се установило, че стойността на унищожените вещи в обекта в жк Тракия 4170,50 лева от които: стъклен бар плот – 950 лева, дървена пирамида със стъкло – 750 лева, рекламна плексигласова стена – 2300 лева, бутилка водка Финландия - 17,50 лева, бутилка 12-годишно уиски уиски марка Балантайнс – 43,50 лева, бутилка уиски марка Феймъс Граус - 29,50 лева, бутилка уиски марка Джеймисън – 34, 50 лева и бутилка уиски марка Чивъс Регал – 45,50 лева.
В хода но досъдебното производство е била назначена и медицинска експертиза на пострадал В.Д.П., от заключението на която се установило, че на нея й е било причинено: контузия на лицето и контузия на лявото бедро.
Контузията на лицето и на бедрото представляват мекотъканни увреждания в посочените области, които е възможно да се получат по механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет, каквито са различните части на човешкото тяло /ръка, крак/ и е възможно да се получат така, както се съобщава от свидетелите.
Съдът кредитира тези заключения като обективни, изготвени от компетентни лица, в кръга на съответната област, които са дали обоснован отговор на поставените им въпроси. Същите не са оспорени от страните, 4 поради което съдът ги кредитира изцяло.
Като свидетели по делото са били разпитани В.Д.П., М.С.Н., Д. Д. М., М.Т.Я., М.С.М., С.Г.Г., Н.И. К., Л.Х. К., П.В.Б., Н.С.Т. и Б.А.Д..