Решение № 383 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500619 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3460 о т 28.11.2022 г. по гр. д. № 8380/2021 г. на Софийски градски съд “ДЗИ - Общо застраховане ” ЕАД e осъдено да заплати на В. П. П. на основание чл. 405, ал.1 КЗ сумата 85474 лева - застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2021 г., както и сумата 2967 лева – законна лихва за периода 29.10.2020 - 01.07.2021 г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника с оплаквания за постановяването му при допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата и необоснованост. Поддържа неправилност на решението поради недоказаност на причинно-следствена връзка между настъпилото в срока на застрахователния договор ПТП и уврежданията на автомобила, за които се претендира обезщетение.

Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете за застрахователно обезщетение и лихва.

1

Въззиваемата оспорва въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен о т В. П. П. против “ДЗИ - Общо застраховане ” ЕАД иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на 85474 лева - застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 12.10.2020 г. по застраховка „Каско+“, сключена с ответното дружество на 04.09.2020 г. със застрахователна полица № 440120061002240 за лек автомобил „БМВ“ 730 Д с рег истрационен № ********. Предявена е и акцесорна претенция за заплащане на сумата 2 967 лева - мораторна лихва за периода от 29.10.2020 г. до 01.07.2021 г. Твърди се в исковата молба, че н а 12.10.2020 г. по време на действие на договора застрахованият лек автомобил бил увреден и въпреки заведената щета ответникът не заплатил дължимото застрахователно обезщетение, мотивирайки отказа си с несъответствия на изложените факти и констатациите от огледа.

Ответната страна оспорва иска с възражения, че не е налице основание за възникване отговорността му по договора за застраховка като оспорав настъпване на твърдяното застрахователно събитие на 12.10.2020 г.

Твърди, че уврежданията на автомобила са настъпили в Германия на 04.01.2020 г. Оспорва наличие на причинно-следствена връзка между ПТП на 12.10.2020 г. и констатираните увреждания на автомобила. Позовава се на опит за измама; непредставяне на пълна информация и на неизпълнение задължението за ремонтиране на автомобила в официален сервиз.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.

269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя /чл.269, изр. второ от ГПК/, след преценка на доказателствата Софийски апелативен съд намира 2 въззивната жалба на застрахователя за неоснователна поради следното:

Съгласно чл. 405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Не се спори по делото, че автомобилът на ищцата е бил застрахован по договор от 04.09.2020 г. за застраховки “Каско +” със застрахователна сума 120000 лева и срок на действие до 03.09.2021 г.

В жалбата не се спори по сключването на застрахователния договор, при което застрахователят е извършил преглед на автомобила и е установил увреден детайл – „задна броня“ и степен на увреда – „за боя“. Не се спори по настъпването на 12.10.2020 г. на ПТП с участие на автомобила на ищцата, по механизма му, както и по наличието на увреждания по застрахования автомобил, констатирани при извършен от застрахователя оглед на 13.10.2020 г. Установено е, че поради неспазване на безопасна дистанция п роцесният лек автомобил марка „БМВ“, модел „730 D”, рег. № ******** се ударил с предната си част в задната част на движещия се пред него кемпер . Оспорва се да е налице причинна връзка между повредите и настъпилото в срока на договора ПТП. Възражението на ответника в този смисъл е свързано с обстоятелството, че по данни от интернет базираната платформа Autoonline процесният автомобил е участвал в катастрофа в Германия, при която той твърди, че са причинени повредите, описани при огледа на 13.10.2020 г.

За изясняване на спорния въпрос дали повредите са настъпили именно при ПТП на 12.10.2020 г. или при катастрофа, настъпила преди сключване на застрахователния договор, по делото са събрани заключение на вещото лице Ж. Е., на вещите лица Х., П. и И. по тричленна съдебно-техническа експертиза, както и изслушаното пред въззивната инстанция заключение на вещото лице И.. И трите заключения са дадени след анализ на съдържащите се по делото писмени доказателства: Протокол за ПТП от 12.10.2020 г.;

Протокол

№ 99143213 за оглед на МПС (неразделна част от застрахователната полица);

Опис

– заключение по щета

44012132028071/13.10.2020 г.; снимки от електронната страница Autoonline; снимки, направени при сключване на застрахователния договор и снимки, направени при завеждане на щетата. Механизмът на ПТП, установен и от трите експертизи, е идентичен: лекият автомобил „БМВ“ се е ударил с предната си част в задната част на микробус „Фиат Дукато“. Установено е 3 също така, че автомобилът на ищцата е претърпял две катастрофи: първата е на неизвестна дата, а данни за нея се черпят от платформата Autoonline; втората е на 12.10.2020 г. и за уврежданията от нея е налице опис заключение по щета от 13.10.2020 г. И двата удара са били челни за лекия автомобил „БМВ“ и със сходна скорост. Скоростта на удара при втората катастрофа е била около 70-90 км/ч, съдейки по настъпилите деформации.

Според единичната експертиза на Ж. Е. описаните от застрахователя вреди на катастрофиралия лек автомобил марка „БМВ“ не съответстват на заявения от ищцата механизъм на ПТП, защото не е възможно да се получат при удар с микробус (кемпер) „Фиат Дукато“ и не са в причинна връзка с ПТП, описано в Протокол № 1753974 от 12.10.2020 г. Изводът е базиран на липсата на съответствие на уврежданията по двата автомобила, посочени в протокола за ПТП. Анализирайки състоянието на предната броня на лекия автомобил след удара, вещото лице Е. стига до извод, че уврежданията могат да бъдат получени при същия механизъм на ПТП, но при удар в товарен автомобил с висока задна част. Липсва съответствие във височината на уврежданията по лекия автомобил и по т.а.“Фиат Дукато“. При съпоставка на уврежданията, видни на снимките от Autoonline, с уврежданията, констатирани при огледа на 13.10.2020 г. се установяват разлики по начина на огъване и деформацията на предния капак, бронята и предната решетка.

Тричленната автотехническа експертиза е съобразила следните обстоятелства: При огледа на лекия автомобил преди сключване на застрахователния договор автомобилът е без видими увреждания с изключение на ожулване на лаковото покритие на задната броня. Налице е пълно сходство между външните корпусни детайли, увредени при двата удара като е възможно увредените при първия удар елементи, разположени зад външните детайли, да не са били подменени с нови при ремонтирането му.

Описаните в протокола за ПТП от 12.10.2020 г. увреждания на външните корпусни детайли на л.а. „БМВ“ категорично са увредени от това произшествие. Всички останали детайли, намиращи се зад бронята и под предния капак може да са били увредени от предходно събитие.

Приетото пред въззивния съд заключение на вещото лице И. изяснява в детайли получаването на различните увреждания по лекия автомобил „БМВ“ при ПТП от 12.10.2020 г. с извода, че същите съответстват да са получени 4 при удара с т.а. „Фиат Дукато“ предвид характеристиките на двата автомобила. При сравнение на уврежданията на лекия автомобил „БМВ“, получени при двете катастрофи е направен извод, че първата по време катастрофа, данни за която се намират на платформата Autoonline, е с потежки деформации от вредите, констатирани при завеждане на щетата по процесния застрахователен договор. Всички увреждания, описани на 13.10.2020 г. се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП.

При така установените релевантни факти настоящата инстанция се присъединява към направените в обжалваното решение правни изводи.

Ищцата е активно легитимирана да получи застрахователното обезщетение при настъпилия покрит риск. Установено е сключването на застрахователния договор, по силата на който ответникът дължи покриване (заплащане) на частични щети или пълна загуба на МПС при настъпване на застрахователното събитие – ПТП, което представлява покрит риск по силата на чл.2.1.3 от Общите условия, при които е сключен договорът. Същото е настъпило в срока на действие на договора. Установена е причинната връзка на повредите, за които се иска заплащане на ремонта, с настъпилото ПТП на 12.10.2020 г., като направеното оспорване от ответника, че в действителност тези повреди са получени при друго ПТП остана недоказано. Не е установено наличие на измама или опит за измама, както и на премълчаване на обстоятелства като основания за отказ от застрахователно покритие.

Неоснователни са и възраженията на ответника срещу размера на претендираното застрахователно обезщетение, който настоящата инстанция не обсъжда предвид липсата на оплаквания срещу първоинстанционното решение в тази насока, но за пълнота приема за доказан от приетите заключения.

По изложените съображения настоящият състав намира, че с оглед настъпилото в срока на действие на застрахователния договор застрахователно събитие и при липса на основание за отказ за изплащане на обезщетение, предявеният иск е доказан по основание и размер.

Пред въззивната инстанция не се спори по размера на дължимото обезщетение.

Предвид изложените мотиви за неоснователност възраженията на ответника, предявените искове са основателни.

5

Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата 7800 лева за разноски пред въззивната инстация.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3460 от 28.11.2022 г. по гр. д. № 8380/2021 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА “ДЗИ - Общо застраховане ” ЕАД да заплати на В. П. П. разноски пред въззивната инстанция в размер на 7800 (седем хиляди и осемстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ

КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6