Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260064 от 27.09.2021, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 296/2020
Вид
Решение № 260064
Подписан
27.09.2021
В сила
10.11.2021
Състав
СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 20, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 21, ал. 6 · Наредба за оземляване на безимотни и малоимотни граждани
  • чл. 18, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
  • §4 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. ****, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 296/2020 г. по описа на РС - ****, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********** против А.И.И., ЕГН ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 01.03.2010 г., между дружеството „Дивес Агро” ЕООД и ответника А.И.И. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. ****, община ****, област ****, местност „Дамналийски път“, с площ съгласно предходен документ за собственост от 11 000 кв.м, а съгласно данни от СГКК - 10 998 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 /трета/, номер по предходен план: 037141, при съседи по кадастрална карта: ***,

***, ***, ***.

Съгласно подписания предварителен договор между „Дивес

Агро” ЕООД и А.И.И., страните се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма на 02.03.2020 г. срещу продажна цена в общ размер от 1320 лв., като сумата от 1220 лв. била платена от дружеството купувач на продавача, преди подписване на предварителния договор под формата на капаро, а остатъкът в размер на 100 лв. трябвало да бъде изплатен в деня на подписване на окончателния договор. С подписването на предварителния договор ответникът декларирал, че е получил сумата в размер на 1220 лв. и се съгласява остатъкът от 100 лв. да му бъде изплатен в деня на подписването. Твърди се, че ищцовото дружество „Дивес Агро” ЕООД е изпълнило задълженията си и преди сключване на предварителния договор е платило посочената сума от 1220 лв. на продавача.

Всичките опити от страна на ищеца за разговор с А.И.И. били неуспешни и той нямал информация за неговите намерения. Когато наближила датата за подписване на окончателния договор ответникът заявил, че отказва да сключи окончателен договор без конкретни основания. Ищецът изпратил покана с обратна разписка, с която поканил ответника А.И.И. да се яви на 02.03.2020 г. пред нотариус Илко Кънев, с рег. № 225 и район на действие PC - ****, за да подпишат окончателен договор в нотариална форма, както и да получи окончателното плащане по сделката. Поканата била получена лично от ответника, съобразно известието за доставяне.

На 02.03.2020 г. управителят „Дивес Агро” ЕООД - Стефан И.И., имал готовност за сключване на окончателен договор и плащане на остатъка от продажната цена, като се явил в кантората на нотариус Илко Кънев още в началото на работния ден на кантората.

Представителят на дружеството купувач заедно с нотариуса чакали продавача до края на работното време на кантората, но същият не се явил.

Към настоящия момент процесният имот все още бил собственост на ответника на основание решение за оземляване по чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от НОБМГ № 02216 от 25.01.2010 г., издадено от ОСЗ-****, вписано в Агенция по вписванията, Служба по вписванията с дв. вх. рeг. № 225, акт № 76, том 1 от

04.02.2010 г.

Ответникът Р.М.И. е съпруга на ответника А.И.И. по силата на сключения помежду им граждански брак на 04.12.2001 г.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения на 01.03.2010 г. предварителния договор, по силата на който А.И.И. се е задължил да прехвърли на „Дивес Агро” ЕООД поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. ****, община ****, област ****, местност „Дамналийски път“, с площ съгласно предходен документ за собственост от 11 000 кв.м, а съгласно данни от СГКК - 10 998 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 /трета/, номер по предходен план: 037141, при съседи по кадастрална карта: ***.

***. ***, ***. Претендира разноските, направени в настоящото и обезпечителното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на исковата претенция по следните съображения:

Излагат, че към датата на сключване на предварителния договор ответникът И. е бил в граждански брак с Р.М.И., поради което предметът на договора се явявал СИО.

Поддържат, че за да може предварителният договор да бъде обявен за окончателен по съдебен ред, следвало да е налице валидно изразено съгласие от двамата съпрузи, титуляри на вещното право на собственост. При липса на съгласие на единия съпруг – съсобственик в бездяловата съпружеска имуществена общност, предварителният договор не можело да бъде обявен за окончателен. С оглед горното, предвид обстоятелството, че не било налице изрично съгласие на съпругата И. и то в изискуемата от закона форма за действителност, предвидена за самия предварителен договор, то предварителният договор не можел да бъде обявен за окончателен.

На следващо място навеждат, че по силата на чл. 9 от ЗЗД страните по договор били свободни да определят съдържанието на волеизявленията си. Тази свобода обаче била ограничена от повелителни разпоредби на закона, както и на добрите нрави. В конкретния случай уговорката за размера на цената на обещания имот била многократно занижена и същата не била съвместима с общоприетите норми за справедливост. Не била налице еквивалентност на престациите. Освен това обещателят се задължавал да заплати всички данъци, такси и разходи за имота (ако има такива), да се снабди с документи за изповядване на окончателния договор (които също стрували пари) и макар тези суми да не били големи, съотнесени към изключително ниската продажната цена от 1320 лв., също я намалявали значително. С оглед на това считат, че предварителният договор противоречи на добрите нрави по горните съображения.

Считат също, че сключеният предварителен договор е нищожен и като заобикалящ закона поради следното:

Процесният имот бил придобит за оземляване на безимотни и малоимотни граждани по реда на чл. 20 от ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ оземлените лица не могат да прехвърлят земята в срок от 10 години от придобиването ѝ, освен на държавата или на общината. В случая срокът, посочен в предварителния договор, бил 10 години, поради което същият бил сключен за заобикаляне именно на чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Последното се потвърждавало от обстоятелството, че ищецът твърдял, че по силата на предварителния договор е изплатил по – голямата част от цената, като оставали само още 100 лева за доплащане. Освен това за периода до прехвърляне на недвижимия имот бил сключен договор за аренда, арендатор по който бил пак „Дивес Агро” ЕООД.

По изложените съображения молят за отхвърляне на исковата претенция изцяло, като неоснователна. Претендират разноски.

Постъпил е допълнително и отговор на исковата молба от ответника Р.М.И., подаден след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК, в който поддържа съображения за неоснователност на исковата молба, идентични по съдържание с тези, изложени в предходния.

Моли се съда да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни.

Претендират разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез неговия процесуален представител, пледира за уважаване на предявения иск. Претендира разноски в исковото и обезпечителното производство. Представя фактури, разпечатки от движение по банкова сметка ***носките. Ответниците, редовно призовани, не се явяват. Същите, чрез процесуалния си представител, молят да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендират разноски. Представят списък на разноските. Правят възражение за прекомерност на претендираните от ищеца адвокатски възнаграждения за исковото и обезпечителното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените решение № 02216/25.01.2010 г. на ОСЗ - ****, скица на поземлен имот № 15-551991-26.06.2020 г.; удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. № ГР12-57/1/02.06.2020 г., удостоверение с изх. № ГР22-9/1/29.07.2020 г., издадено от Община ****, се установява, че ответникът А.И. е оземлен с решение на ОСЗ - **** на 25.01.2010 г. на основание чл. 20 ЗСПЗЗ като му е прехвърлено правото на собственост върху 11 дка от земи от държавен поземлен фонд, а именно имот от ДПФ № 037141 по картата на възстановената собственост (плана за оземляване), категория 3, местност „Дамналийски път”, в землището на с. ****, начин на трайно ползване:

Нива, при граници: имоти с № 037140, 037149, 200126, 037117. Стойността на имота е определена на 528 лева, като изплатеният наем за имота по договор № 708/01.11.2003 г. в размер на 283.80 лева се приспада от тази цена и дължимата сума за имота е 300 лева, която е заплатена на 30.12.2009 г. Надвнесената сума след приспадане на изплатения наем не подлежи на възстановяване. На оземления се забранява да прехвърля земята за срок от 10 години от придобиването ѝ, освен на държавата или общината.

Според одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-968/22.12.2017 г. процесният имот е с идентификатор ***, с площ от 10998 кв.м., находящ се в землището на с. ****, община ****, област ****, местност „Дамналийски път“, трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3, номер по предходен план: 037141, при съседи по кадастрална карта: ***, ***, ***, ***.

Ответниците А.И. и Р.И. са съпрузи по силата на сключения помежду им граждански брак на 04.12.2001 г.

От предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.03.2010 г.; уведомление от Дивес Агро ЕООД от 20.01.2020 г.; протокол № 39, том І от 02.03.2020 г. се установява, че на 01.03.2010 г. ищецът и ответникът А.И. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, придобит с решение № 02216/25.01.2010 г. на ОСЗ - ****, представляващ нива с площ от 11 дка категория 3, находяща се в землището на с. ****, местност „Дамналийски път“, при граници имоти с № 037140, 037149, 200126, 037117. Страните са се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма на 02.03.2020 г., срещу общата продажна цена в размер на 1320 лв., като продавачът е заявил в договора, че сумата от 1220 лв. му е платена от купувача под формата на капаро, а остатъкът от 100 лв. трябва да бъде изплатен в деня на подписване на окончателния договор.

Ищцовото дружество е изпратило уведомление, с което е уведомило ответника А.И., че на 02.03.2020 г. страните трябва да подпишат окончателен договор в нотариална форма при нотариус Илко Кънев, както и да получи окончателното плащане по сделката. Ответникът И. е получил пратката на 25.01.2020 г.

На 02.03.2020 г. управителят на „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********* Стефан И.И. се явил в кантората на нотариус Илко Кънев за сключване на окончателния договор за покупко-продажба на процесния имот в нотариална форма, за което е изпратено уведомление до ответника И., но същият не се е явил до 17:00 часа, за което е съставен констативен протокол.

От Справка по лице от служба по вписвания **** се установява, че процесния имот към 09.04.2020 г. е собственост на ответника И..

Представено е и удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот с изх. № **********/06.07.2020 г., от която се установява, че данъчната оценка на имота е 1293.40 лева.

Представени са разходен касов ордер, от който се установява, че на 01.03.2010 г. „Дивес Агро” ЕООД е изплатило на продавача И. сума в размер на 1220 лева по предварителния договор за покупко – продажба на имот № 037141 с. ****, както и разходен касов ордер, от който се установява, че на 01.03.2010 г. „Дивес Агро” ЕООД е изплатило на А.И. арендна вноска за имот № 037141 с. **** за 10 години в размер на 880 лева.