Решение № 11 от 14.01.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Кубрат, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20253320100434 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Технически университет – Варна кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът С. М. С. дължи на ищеца сумата от 2880 евро, представляваща получена финансова подкрепа по Договор за студентска мобилност с цел практика между програмни държави по програма „Еразъм +“ по Договор № 50-ПФ/15.01.2021 г. и Договор № 49ПФ/15.01.2021 г., подлежаща на връщане на основание т. 3.6 и т. 3.9 от договорите, поради неосъществена практика от участника, и сумата от 230 евро, представляваща претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на общия размер на средствата за организационна подкрепа на Технически университет – Варна с 1/72 част от страна на Център за развитие на човешките ресурси по Договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа за Проект по Програма „Еразъм+“ № 2020-1-BG01-KA103-078020 заради непризната мобилност, вследствие на представени от участника документи, послужили за отчитане на мобилността, които отговарят на такива за друго лице, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2025 г. до окончателното им заплащане, за които суми е издадена Заповед № 121/17.03.2025 г. за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 196/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

Ищецът Технически университет – Варна с БУЛСТАТ: 000083626, със седалище и адрес на управление: *** представляван от *** чрез адв. Е. Г. от АК – Варна, твърди, че в изпълнение на Договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по програма „Еразъм“ 2020-1-BG01-KA103-078020, изм. с Допълнително споразумение №1 от 01.04.2021 г. между ищеца и ответника са сключени Договор № 50–ПФ/15.01.2021 г. и Договор № 49-ПФ/15.01.2021 г. за студентска мобилност с цел практика между програмни държави по програма „Еразъм +“. За всяка планирана и успешно осъществена мобилност ТУ – Варна получава безвъзмездна финансова помощ, която включва средства за осъществяване на мобилност на преподаватели, служители и студенти.

Уговорено е в чл. 2.2. от договорите мобилността да се осъществи в приемаща институция „ELIT CONSTRUCTION“, Франция с период на мобилност 20.01.2021 г. – 19.03.2021 г. по първия договор и от 20.03.2021 г. до 19.05.2021 г. Сочи се, че отпуснатата финансова покрепа за участника в мобилността е в размер на 2880 евро, които са изплатени от ищеца както следва: на 21.01.2021 г. – на два пъти по 1152.00 евро или общо 2304.00 евро., а на 19.07.2021 г. – на два пъти по 288.00 евро или общо 576.00 евро. Общият размер на платените от ТУ – Варна на ответника по всеки от двата договора възлиза на общо 2 880.00 евро.

Ищецът твърди, че С. М. С. не е осъществил мобилност с цел практика по програмата „Еразъм +“, но средствата за финансова подкрепа по програмата са му преведени изцяло по предоставена от него банкова сметка от ТУ – Варна. Съгласно т. 3.6., 3.9 и 3.11 от договора финансовата подкрепа подлежи на връщане при неосъществена практика от участника.

На ответника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, но тъй като същият не върнал посочените суми, на 14.03.2025 г. ищецът депозирал в РС – Кубрат, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. М. С.. Образувано е ч. гр. д. № 196/2025 г., по което на 17.03.2025 г. съдът издал Заповед № 121 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумите: 2880.00 евро – главница, ведно със законната лихва от 14.03.2025 г. до изплащането на сумата, представляваща общия размер на 2 получена финансова подкрепа по Договор № 50-ПФ/15.01.2021 г. и Договор № 49-ПФ/15.01.2021 г.; 230.00 евро – представляваща 1/72 от организационната подкрепа, с която се санкционира ТУ – Варна заради непризната мобилност, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.03.2025 г. до окончателното плащане; 121.65 лв. – платена държавна такса; 100.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

В изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящата искова молба, като при изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът С. М. С., ЕГН **********, с регистриран пост./наст. адрес в *** (с посочен в отговора адрес в ***) чрез пълномощник адв. Е. Г. от АК – Ямбол депозира писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер като недоказани. Оспорва се, че договорите № 50-ПФ/15.01.2021 г. и № 49-ПФ/15.01.2021 г. са сключени на посочената дата. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на основание чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Твърди се, че ищецът не е упражнил правото си да развали сключените между страните договори, за да претендира заплатената от него сума на отпаднало основание, нито е предоставил подходящ срок на ответника, за да изпълни задължението си. Сочи се, че ищецът не е доказал какви по размер вреди е претърпял. Поради това се претендира отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по приобщеното към настоящото производство ч.гр.д.

№ 196/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат документи е видно, че между Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) и Технически университет – Варна е сключен Договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа за Проект по Програма „Еразъм+“ № 2020-1-BG01-KA103-078020 с предмет отпускане безвъзмездна финансова помощ, която включва средства за осъществяване на мобилност на преподаватели, служители и студенти. В договора са описани видовите разходи, които се признават и финансират от 3

ЦРЧР, като е договорено и заплащането организационна подкрепа, средствата за която се изчисляват съобразно броя участия в мобилност. Според уговореното в т. I.4.5 от договора Центъра за развитие на човешките ресурси извършва авансово плащане и балансово плащане, с което да възстанови или покрие оставащата част от допустимите разходи, извършени от Техническия университет за изпълнението на проекта. Плащането се осъществява след одобрението на крайния отчет и придружаващите го документи, като сумата, дължима за плащане на ищеца, може да бъде прихваната без негово съгласие от други суми, които дължи на ЦРЧР.

Преди да бъдат сключени договорите между изпращащата институция и участника, приемащата институция – френската фирма „ELITE CONSTRUCTION“, изпратила писмо, че ще приеме и ръководи 1 брой студент от специалност „Компютърни науки и автоматизация“, и информира Отдел „Международни отношения“ при ТУ – Варна, че студентът С. М. С. е приет за провеждане на студентски стаж по програма „ЕРАЗЪМ+“ за период 4 месеца, считано от 20.01.2021 г. Подписано е било споразумение за стажантски програми за обучение в областта на висшето образование (Higher Education Learning Agreement for Traineeships), подписано от изпращащата институция, от представител на компанията и от студента С. С..

Въз основа на така постигнатото споразумение ректорът на ТУ – Варна издал Заповед № 47/15.01.2021г. студентът С. М. С. да проведе студентска мобилност с цел практика във фирма „ELITE CONSTRUCTION“ във Франция за учебната 2020/2021 г. през периода 20.01.2021 г. – 19.05.2021 г.

Между страните били сключени с цел практика Договор № 50ПФ/15.01.2021 г и Договор № 49-ПФ/15.01.2021г. Съгласно чл. 2, т.2.2 от Договор № 50-ПФ/15.01.2021 г. периодът на мобилността на участника следва да започне най-рано на 20.01.2021 г. и да завърши най-късно на 19.03.2021 г., а по Договор № 49-ПФ/15.01.2021 г. е уговорено периодът на мобилността на участника да започне най-рано на 20.03.2021 г. и да завърши най-късно на 19.05.2021г. Въз основа на цитираните договори, ищецът е предоставил на ответника финасова подкрепа в размер на 1440 евро по всеки от тях или общо 2880 евро.

Според така сключените два договора за студентска мобилност с цел практика между програмни държави по програма „Еразъм +“ от 15.01.2021 г. и 4 приложенията към тях ответникът е приел да получи финансова подкрепа в общ размер от 2880 евро и се е задължил да извърши дейностите по мобилността с цел практика „ELITE CONSTRUCTION“ във Франция с период на мобилност 20.01.2021 г. – 19.05.2021 г. Уговорено е в т. 2.1. от договора, че в случай че участникът не изпълни точно своите задължения по договора и/или споразумението за практика, институцията има право да ангажира санкционната отговорност на участника, респ. на гаранта по правилата на договора. В т. 3.6. е регламентирано, че финансовата подкрепа или част от нея трябва да бъдат възстановени от участника, ако той не изпълни поради причина, за която отговаря, условията по договора или споразумението за практика, както и в други предвидени случаи.

Не е спорно между страните, че ответникът е отчел пред ищеца проведена мобилност в „ELITE CONSTRUCTION“ във Франция с период на мобилност 20.01.2021 г. – 19.05.2021 г., като е представил изискуемите за това документи, вкл. бордни карти, удостоверяващи точните дати на престоя.

Ищецът изпълнил задълженията си по цитираните договори като авансово на 21.01.2021 г. превел по банковата сметка на ответника по 1152 евро или общо 2304 евро, а след отчитане на мобилността, на 19.07.2021 г. – е направил два превода по 288 евро или общо 576 евро. Така общо преведените от ищеца на ответника средства по двата договора възлизат на 2880 евро.

Изяснява се от приложеното писмо от Центъра за развитие на човешките ресурси до ТУ – Варна с вх. № РД-19-186-41/20.06.2022 г., че е извършена извънредна проверка и мониторинг в периода 30.05.2022 г. – 03.06.2022 г. по проекта и са възникнали съмнения за 72 бр. мобилности, които са фиктивни. В рамките на проверката е установено, че представените от ответника бордни карти, с които се доказва осъществяване на мобилността съответстват на самолетни билети на друго лице и други дестинации.

С писмо от Центъра за развитие на човешките ресурси до ТУ – Варна от 27.07.2023 г. ищецът е уведомен, че изразходваните от него средства за констатираните проблемни студентски мобилности няма да бъдат признати за допустими разходи, като в случай че се счита ощетен, е насочен да потърси възстановяване на разходваните средства от конкретните студенти. Съгласно Писмо с вх. № РД20-792/10.08.2023 г. Технически университет- Варна, дължи на Център за развитие на човешки ресурси сумата от 373084.00 евро. В тази 5 сума се включват и 248088 евро изплатени и разходвани средства, включени в крайния отчет на ТУ – Варна за 72 броя мобилност на студенти, които не се признават за легитимни мобилности с цел практика поради обосновани съмнения за фиктивното им провеждане, както и 16560.00 евро – предоставени средства за организационна подкрепа на посочените 72 броя мобилности.

За горепосочените обстоятелства е образувано ДП № 5/2022 г. по описа на СБОП – В. Търново, видно от представеното писмо от МВР – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ рег. № 12310-573/18.04.2022 г.

Установява се от представените от ищеца писмени доказателства – платежни документи на л. 72-74 от делото, че сумата 373084 евро е била възстановена на ЦРЧР.

Според предстоставената информация от МВР – Главна дирекция „Гранична полиция“ от 17.10.2025 г. в автоматизирания информационен фонд (АИС „Граничен контрол“) за посочените дати 18.01.2021 г. и 20.05.2021 г. няма записи на данни за преминавания на ответник С. М. С. през ГКПП на Република България. Изяснява се от представеното писмо с изх. № 047-Z2991/21.10.2025 г. на изпълнителния директор на „България Еър“ АД, че полетът посочен на бордната карта на 18.01.2021 г. не е изпълняван от тяхната авиокомпания. Вторият полет е изпълнен от „България Еър“, но лицето С. не е присъствало на борда. Номерата на билетите не отговарят на стандартните на авиокомпанията, тъй като всяка авиокомпания има уникален идентификатор – първите три цифри на бордната карта, а реферетнтият номер на резервациите от бордните карти е 8 символа, а реалните резервации на „България Еър“ съдържат 6 символа.