Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7812 от 18.11.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5410/2019
Вид
Решение № 7812
Подписан
18.11.2019
В сила
11.10.2024
Състав
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЛУКАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 125, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София, 18.11.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 5410 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, вр. с чл.

124, ал. 1 от ГПК с цена 49 309.29 лева, от Е.А.В. срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.

В исковата молба се твърди, че с решение от 27.09.2012 г. по гр. д. № 44081/2010 г. на СРС, 51 състав е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК вземането на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу В.Д.В.и Е.А.В. в режим на солидарност на сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29605/2009 г. на СРС, 51 състав. Ищецът поддържа, че още на 17.12.2009 г. пред ЧСИ М.Б.взискателят - ответник „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е депозирал молба и изпълнителния лист, като е образувано изпълнително производство - изп. д. № 5652/2009 г., а с постановление по реда на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК от 09.09.2016 г.

ЧСИ М.Б.е прекратил производството по изпълнителното дело поради бездействие на взискателя, но прекратяването на изпълнителното производство е настъпило „ех lege“ на по - ранна дата. Поддържа, че с протокол за връщане от 29.09.2016г. взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е получил от ЧСИ М.Б.изпълнителния лист. Твърди, че последното изпълнително действие по изп. д. № 5652/2009 г. на ЧСИ М.Б.е запор на трудовото възнаграждение на ищцата Е.В. от 20.01.2010 г. - получено от работодателя й Столична община - район „Искър“ на 27.01.2010 г., а в следващия двугодишен период съгл. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК взискателят не е поискал от ЧСИ извършването на каквито и да било изпълнителни действия поради което изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона на 27.01.2012 г. (двугодишен срок на бездействие след 27.01.2010 г.), а не чак когато е датирано постановлението за прекратяване - 09.09.2016 г. Отделно от настъпването на т.нар. „перемпция“ твърди, че доколкото вземането е установено със съдебно решение от 27.09.2012 г. по гр. д. № 44081/2010 г. на СРС, 51 състав, влязло в законна сила на 30.10.2012 г., от влизане на решението в сила е започнала да тече петгодишната погасителна давност на това вземане, съгл. чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Според ищцата петгодишната погасителна давност на вземането на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу нея, установено със съдебното решение, считано от 30.10.2012 г., е изтекла на 30.10.2017г., но въпреки изтеклият погасителен давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, банка е образувала пред ЧСИ В.М.срещу ищцата ново изпълнително дело № 67/2019 г. по което са й наложени запори и е насрочен опис на движими вещи. С оглед на изложените твърдения ищцата поддържа, че има правен интерес от водене на делото и моли съда да признае за установено по отношение на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с ЕИК ******, че Е.А.В. не дължи общо сумата в размер на 49309.29 лв., представляваща суми по изпълнителен лист по ч. гр. д.

№ 29605/2009 г. на СРС, 51 състав, установени с решение от 27.09.2012 г. по гр. д. № 44081/2010 г. на СРС, 51 състав, влязло в законна сила на 30.10.2012 г., заедно с изтеклите лихви, такси и разноски, тъй като вземането е погасено поради изтичане на 5-годишната погасителна давност съгл. чл. 117 ал. 2 от ЗЗД и която давност е изтекла на 30.10.2017 г. Сочи доказателства и претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, с отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че съгласно заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 29605/2009г. по описа на СРС, 51- ви състав, Е.А.В. е осъдена да заплати при условията на солидарност с В.Д.В.дължимите суми по договор за банков кредит от 22.05.2008г. Излага, че институтът на погасителната давност предвижда, че настъпването на давността не погасява задължението, а единствено правото на кредитора да иска събирането му по съдебен ред. Ответникът поддържа още, че отрицателен установителен иск, основан единствено на погасяване на задължението по давност е недопустим, тъй като позоваването на погасителна давност е средство за защита на длъжника и то може да се прави валидно само като възражение по предявен от кредитора иск.

Излага, че предприеманите ефективни изпълнителни действия спрямо ищцата са извършени преди изтичане на 5-годишния давностен срок, т.е. преди изтичане на погасителната давност. Излага, че по образуваното изпълнително дело № 5652/2009г., по описа на ЧСИ М.Б., са предприемани същински изпълнителни действия, като извършване на запори на банкови сметки и запори на трудови възнаграждения, като след всяко прекъсване е започвала да тече нова давност, поради което вземането на взискателя спрямо ищеца не е погасено по давност. Излага, че следва да се прилагат ППВС или ТР, които са били действащи към момента на настъпването на последиците. Цитира извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №

2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г., което поражда действие от датата на обявяване на ТР. Счита, че даденото в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на

ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Излага, че с договор за цесия от 27.03.2019г., сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД процесното вземане е било продадено и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД вече не е титуляр на материалното право. Иска привличането на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, като трето лице в процеса, подпомагащо страната на ответника. С оглед гореизложеното, моли производството да бъде прекратено като недопустимо, а при условията на евентуалност - да бъде отхвърлен предявения от Е.А.В. иск за недължимост на 49 309.29 лева, представляваща общ дълг въз основа на заповед № 580 от 13.07.2009г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 29605/2009г. на СРС, 51-ти състав и изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност, като неоснователен и недоказан. Претендира ищцата да бъде осъдена да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД направените разноски в съдебното производство, ведно с юрисконсултското възнаграждение.

Конституираното от съда, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, трето лице помагач на страната на ответника – „Е.М.“ ЕООД, е представило отговор на исковата молба, с който я оспорва, като недопустима и неоснователна. Излага подробни съображения и иска делото да бъде прекратено, като образувано по недопустим иск, а при условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез представителя си по пълномощие, поддържа исковата молба. Сочи доказателства. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът, чрез надлежно упълномощен представител, в открито съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. Не представя доказателства.

Прави възражение за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице „Е.М.“

ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител в открито съдебно заседание. Не сочи доказателства.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК

(лист 90 от делото) съдът е приела, че между страните не е налице спор относно обстоятелството, че преди образуваното изпълнително дело № 5652/2009 г. на ЧСИ М.

Б.е било образувано друго изпълнително дело за друго вземане, по което изпълнително дело е било наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата и по който запор са удържани суми в периода от 2009 г. до настоящия момент. Обявил е, че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване. Страните не са възразили по доклада на делото.

Видно от приложеното в цялост изпълнително дело № 20098380405652 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.Б., с район на действие СГС, изп. дело е образувано по молба от 17.12.2009 г., подадена от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – гр. София и приложен към нея изпълнителен лист от 12.11.2009 г., издаден на основание заповед за изпълнение от 13.07.2009 г. по гр. д. № 29605/2009 г. по описа на СРС, с който длъжниците В.Д.В.и Е.А.В. са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – гр. София сумата от 19816 лева - главница, 4622.89 лева – наказателна лихва за периода от 20.08.2008 г. до 04.06.2008 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 05.06.2009 г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 488.78 лева – държавна такса и 694.38 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С решение от 27.02.2012г. по гр. д. №

44081/2010 г. на СРС, І ГО, 51 състав е признато за установено по искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, предявени от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК ******, против В.Д.В.и Е.А.В., че В.Д.В.и Е.А.В. дължат солидарно на „Райфайзенбанк /България/“ сумата 19816 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 22.05.2008г., заедно със законната лихва върху тази сума от 05.06.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4622.89 лв., представляваща договорна наказателна лихва за периода 20.08.2008г.-04.06.2009г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по гр.д. № 29605/09г. по описа на СРС, 51 с-в. Решението е влязло в сила на 30.10.2012г., видно от отбелязаното по лист 100 от гр. д. № 44081/2010 г. на СРС, І ГО, 51 състав.

Установява, че на 05.01.2010 г. на ищцата, в качеството на длъжник по изпълнението е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20098380405652 по описа на ЧСИ М.Б.(лист 59 от същото изп. д.).

Със запорно съобщение изх. № 3215/20.01.2010г. по изпълнително дело № 20098380405652 по описа на ЧСИ М.Б.е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, което съобщение е получено от счетоводител в Столична община, район „Искър“ на 27.01.2010г. (лист 87 от изп. дело).

С постановление от 09.09.2016г. по изпълнително дело № 20098380405652 по описа на ЧСИ М.Б.е прекратено изпълнителното производство по цитираното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което постановление, като необжалвано е влязло в сила на 20.09.2016г. (лист 212 от изп. дело).

Видно от съставения протокол от

29.09.2016г., оригиналът на изпълнителния лист от 12.11.2009 г., издаден по гр. д. № 29605/2009 г. по описа на СРС, 51 състав е върнат на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД (лист 225 от изп. дело).

От приложеното в цялост копие на изп. дело № 201986000400067 на ЧСИ В.М., се установява, че с молба от 17.01.2019г. взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е поискал образуване на изп. дело против Е.А.В. и към молбата е приложен изпълнителен лист от 12.11.2009 г., издаден по гр. д. № 29605/2009 г. по описа на СРС, 51 състав.

Със запорно съобщение изх. № 3985/18.01.2019г. по изпълнително дело № 201986000400067 на ЧСИ В.М.е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, което съобщение е изпратено до Столична община, район „Искър“, но няма данни за връчването му (лист 24 от изп. дело).

На 07.02.2019 г. на ищцата, в качеството на длъжник по изпълнението е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 201986000400067 на ЧСИ В.М., в която покана е посочено, че общият размер на задължението към 18.01.2019г. е в размер на 49 309.29 лв. (лист 56 от соченото изп. д.).

С молба вх. № 8973/19.02.2019г. по изпълнително дело № № 201986000400067 на ЧСИ В.М., взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е поискал на основание чл. 456 от ГПК да се извърши опис и продажба на движимите вещи, собственост на длъжника Е.А.В..