Определение № 1673 от 15.06.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4907/2022
- Вид
- Определение № 1673
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 15.06.2023
- Състав
- Камелия Маринова, Веселка Марева, Емилия Донкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 3, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 10, ал. 3 · Закон за народната просвета
- чл. 2, ал. 1, т.6 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 7, ал. 4 · Закон за общинската собственост
- чл. 61 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1673 гр. София, 15.06.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове:
Веселка Марева
Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20228002104907 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. изповедание, гр. София чрез пълномощника му адвокат К. Р., против решение № 260011 от 11.10.2022 г., постановено по гр. д. № 136 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено решение № 2 от 13.02.2020 г. по гр. д. № 112/2014 г. на Районен съд - Попово за отхвърляне на предявените от М. изповедание, гр. София против Община Омуртаг ревандикационни искове по отношение на:
1. УПИ І-108, в кв. 41 по плана на село Панайот Хитово, състоящ се от 280 кв. м. застроено и незастроено място, заедно с построената в него едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 122 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, ползвана сега като детска градина, при граници и съседи: улица, имот на джамийско (мюсюлманско) настоятелство и училище;
2. УПИ II, кв, 41 по плана на село Панайот Хитово, състоящ се от 570 кв. м. застроено и незастроено място, заедно е построената в него двуетажна полумасивна сграда със застроена площ от 90 кв.м., отреден за обществено обслужващи дейности, при граници и съседи: улица, УПИ XIII и УПИ и
3. в с. Горна Хубавка, Община Омуртаг: Имот с планоснимачен номер 50 в кв, 11 по плана на селото, състоящ се от 400 кв. м. застроено и незастроено място, заедно е построената в него едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 75,90 кв.м., състояща се от две учебни стаи, една канцелария, салон и половин зимник, ползвана като училище Община Омуртаг не е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на 1 въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че в жалбата на ищеца са наведени доводи за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като е постановено при условията на неприключил преюдициален правен спор по т. д. № 1802/2016 г. по описа на СГС, ТК,VІ-20 състав. По същество – коментирайки доводите на районния съд излага становище за неправилност и необоснованост на решението, позовавайки се на неправилна интерпретацията от страна РС - Попово на разпоредбата на чл. 135 от ЗНародната просвета от 1948 г. (отм.) във вр. с чл.
10, ал. 5 от Конституцията на НРБ от 1947 г.- отм.; неправилно тълкуване на разпоредбите на § 168 и § 169 от Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България от 2019 г.; с доводи че са налице данни, че двата имота са придобили статут на общинска публична собственост след 1997 г., а реституционни разпоредби в полза на вероизповеданията са били част от действащия правен ред и преди това, поради което и с оглед на обстотялството, че ефектът на възстановяване на правото на собственост настъпва по силата на закона, действията на публични правни субекти – държавата или община, по придаване на такъв статут на даден имот не произвеждат действие, тъй като имотът вече е бил частен, като в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 3, ал. 2 ЗОбС, нито на чл. 2, ал. 2 ЗДС. Сочи, че два са законовите нормативни актове, които са възстановили правото на собственост в полза на ищеца - чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2 ЗВЗВОНИ и § 5, ал. 1 във вр. с ал. 2 ПЗР на Закона за вероизповеданията.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесните имоти в качеството му на правоприемник на съществувалите някогашни мюсюлмански вероизповедни общини на територията на с. П. Хитово и с. Г. Хубавка, удостоверено по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗВ и издаденото удостоверение № 02-18-382/07.08.2003 г. на дирекция „Вероизповедания“ при МС на РБ (т.е. се е позовал на производно придобиване на права и задължения) и е поискал ревандикация на имотите от Община Омуртаг, която ги владее без основание. Въвел е твърдения, че до 1960 г. собственост на мюсюлманските настоятелства в двете села са били описаните в исковата молба недвижими имоти, ползвани дотогава като учебни сгради – турски училища, като по силата на сливането към 1960 г. на държавните училища и частните турски училища, активите на съответните мюсюлмански настоятелства, ползвани от дотогавашните частни турски училищаса били приети от държавните такива без на съответните вероизповедни общности да е заплатено каквото и да било обезщетение. Такова не е платено и на М. изповедание. По този начин се е стигнало до безвъзмездно одържавяване на недвижимите имоти и други материални активи на мюсюлманските настоятелства, предоставени за ползване на частните турски училища. По отношение на имота в с. Панайот Хитово се позовава на записаното в Акт за завземане на имот за държавен от 07.03.1956 г., съставен от бившето Министерство на комуналното стопанство и благоустройството, че имотът е бил на турско начално училище.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, но преди първото съдебно заседание е оспорил иска като неоснователен, като е навел твърдения, че преди преминаването на тези имоти в собственост на общината, същите са били собственост на държавата – одържавени по реда на чл. 7 от Глава І от Закона за държавните имоти от 1949 г., където изрично било 2 предвидено, че към момента на одържавяване на имот, ако не се установи по съдебен ред, или чрез безспорни писмени доказателства за собственост, че имота принадлежи на други лица, то държавата не дължи обезщетение. Твърди, че върху тези имоти имало реализирани мероприятия в обществен интерес и обществена полза, още докато били държавна собственост. Счита, че са изтекли всички видове преклузивни срокове за ищеца. И след като ищецът не е потърсил правата си по този ред, или получил отказ за това, няма основание да търси правата си по реда на чл. 108 от ЗС. Отделно от изложеното, сочи че съгл. ЗОС имоти, публична общинска собственост, не подлежали на възстановяване, а процесните имоти били точно такива.
Разглеждайки жалбата въззивният съд е приел за неоснователни доводите за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено преди приключване на висящ преюдициален спор. Посочил е, че образуваното производство по т. д. № 1802/2016 г. по описа на СГС по спор по § 4, ал. 2 ПЗР на Закона за вероизповеданията /ЗВ/ е прекратено изцяло поради недопустимост, както на иска на ищеца М. изповедание, така и по иска на главно встъпилия ищец М. С. Х. изповедание в РБ, окончателно прекратено с определение № 237/02.06.2022 г. по ч. т. д № 2331/2021 г. Както е установено в хода на производството, тъй като този иск има за предмет оспорването на правоприемството между вероизповеданието и съществували религиозни, религиознопросветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г., като факт, който е част от регистърния статут на вероизповеданието и искът се води срещу друго претендиращо правоприемство вероизповедание, след прекратяване на производството срещу първоначалните ответници, в т.ч. и община Омуртаг, съответно не се явява преюдициален по отношение на настоящото производство.
Разглеждайки спора по същество въззивният съд е отчел освен позоваването на записаното в Акт за завземане на имот за държавен от 07.03.1956 г., съставен от бившото МКСБ, че имотът е бил на турско начално училище, така и показанията на ангажираните от ищеца свидетели.
Свидетелите М. Х. (79 г.) и И.Х. (83 г.) установяват, че до към 1956 г. в с. Панайот Хитово е имало турско училище, в което учили и двамата свидетели. След това то станало държавно.
Училището било в един двор с джамията. Когато дошъл комунизма, училището станало детска градина, а в двора било построено между 1960 и 1970 г. ново училище, в което се учило до 8-ми клас. Към настоящия момент по отношение на турското училище св. М. Х. казва „сега не остана там нито врати, нито нищо“, но като сграда си стои. Кога, как и от кого е построено това училище, свидетелите не знаят, но заявяват, че е било частно училище, и родителите плащали, за да се учи там. Св. М. Х.: „частно училище беше и сигурно турците го издържаха... ние сме носили дърва“.
Свидетелите И. М. (77 г.) и Р. М. (40 г.), установяват, че в центъра на с. Горна Хубавка, в един двор с джамията е имало турско училище, в което св. И. М. учил до 1950 г./1951 г., когато ги преместили в друг имот и там отворили ново турско училище до 7-ми клас, който клас свидетелят завършил през 1954 г. По данни на свидетелите в това училище ходели само турци и учили на турски език. В показанията си св. И. М. е заявил, че не знае какво е 3 било това училище, и кой е плащал, за да ходи на училище, но в него са учили само турци.
Понастоящем сградата не се използва, и все още стои, като преди 2-3 години е извършен някакъв ремонт, но не знае кой е платил за ремонта. В показанията си св. Р. М. заявява, че от дядо си знае, че е било турско частно училище.
Отчел е и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза.
Първоначално за с. Панайот Хитово е изработен КРП, одобрен със заповед № 22/05.01.1939 г., касаеща уличната регулация и местата за обществена употреба и заповед № 23/05.01.1939 г., касаеща дворищна регулация. Имот с пл. № 151, отразен в плана, бил записан в разписен лист като „турско училище". От записите в разписен лист в.л. установило, че по регулационен план имот № 150 (джамия), заедно с имот № 238, попадат в парцел I - за училище в кв. 33, а за имoт № 151 - е отреден парцел II, в кв.33. Със заповед № 1/03.01.1965 г. парцел II ce обединява с парцел I в един нов парцел I и ce отрежда „за училище". B техническата служба на Община Омуртаг се съхранява копие на кадастрален и регулационен план на селото, изработено след 1965 година, върху кoйтo е отразен парцел I-за училище в кв.33, в който попадат имотите № 150 (джамия), № 151 (турско училище) и № 238 (българско училище). След одобряване на нoвия план на селото през 1992 г. било направено допълнение в АДС № 288/24.04.1961 г., като е посочен пл. № на имота 108, парцел I, кв. 41. Също така било записано, че втората сграда oт 90 кв.м. остава в двора на училището, поради кoeтo се прехвърля в AДC № 446-III/20.03.1967 г. Според вещото лице ставало въпрос за сградата на старото българско училище.
B действащия кадастрален план, одобрен със заповед № 97/1992 г., били отразени три имота: с пл. № 107, записан в разписен лист като „ОУ „В.Левски"; с пл.№ 108, записан в разписен лист като „детска гpaдинa" и с пл. № 109, записан в разписен лист като „джамия".
B регулационен план към 1992 г. бил предвиден един парцел – I (първи), за училище, в кв.
41, в който попада и имoт с пл. № 108. Така имoтът бил описан в АПOC № 67/1997 г. и Заповед № 367-ДС/10.02.1997 г. на обл. управител на Област Pyce. Със заповед № 232/04.05.2010 г. било одобрено частично изменение на плана за регулация, с кoeтo от урегулиран имoт I, в кв. 41, се образуват нови урегулирани имoти: УПИ-I ,,за училище", УПИ-II „за обслужващи дейности" и УПИ–III, „за джамия". УПИ-II бил отреден „за обслужващите дейности" в кв. 41 и е описан в AЧOC № 135/10.06.2010 г. B AЧOC има препратка към AOC №67/11.03.1997 г., cъcтaвeн по рано.
Според вещото лице регулацията на УПИ-II в кв. 41, предвидена с плана oт 2010 г., нe e приложена на место, и границите не са материализирани. B имота не били изграждани други сгради или постройки. Сградата на турското училище, описана в АДС от 1961 г. като едноетажна паянтова застрена върху 122 кв.м. и в останалите цитирани актове и заповеди, съществува на място, няма видими следи от надстрояване или реконструкция. На един етаж е със застроена площ около 96 кв.м. Към момента на огледа в.л. е установило, че сградата е занемарена и не cе използва, няма врати, прозорци, и е необходим основен ремонт на сградата.
По отношение на имота в с. Горна Хубавка, вещото лице е установило, че за селото е действал кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 2387/21.04.1958 г. Имот 4 с пл. № 50, в кв.11 бил записан като „училището и селкооп", по разписен лист, съхраняван в администрацията на Община Омуртаг. Съгласно плана, действал към 1958 г., имот № 50 попада в парцел XIV, отреден „за пълномощничество", в кв. 11. Впоследствие било извършено обединяването на парцел XIV, със съседния парцел XIII-за селкооп, в един нов парцел XIII, c отреждане „за селкооп". Изменението било одобрено със заповед № 593/21.10.1971г. Последното изменение cе състояло в ново отреждане на парцел XIII (УПИ XIII), в кв.11 „за търговска дейност". Поради липса на регистър на измененията на планове в архива на Община Омуртаг, в.л. не може да каже с категоричност кога е последното отразяване, но по начина на отразяване на промяната, предполага, че е извършена след 2001г.