Решение № 3786 от 28.10.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15349/2024
- Вид
- Решение № 3786
- Подписан
- 28.10.2025
- В сила
- 24.12.2025
- Състав
- Десислава Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.75, т.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.78, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.78, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79 ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.79, ал.4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.80, ал.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3786 гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Й.а при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й.а Гражданско дело № 20243110115349 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. К. М. срещу*** с която е предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗПУПС, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 001,42 лева представляваща невъзстановен остатък от четири неразрешени платежни операции от 19.06.2023г. (ид. № ***, ***), направени от разплащателна сметка с IBAN: ***, ведно със законната лихва от 07.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 19172/22.06.2024 г. по ч.гр.д. 27238/2024 г. по описа на СРС, 58 състав.
Ищцата поддържа, че между нея и ответника е сключен договор за откриване и обслужване на банкова сметка с IBAN: BG80RZBB91551012789406, към която е използвано и онлайн банкиране. На 19.06.2023г. в 11:27 часа ищцата е получила на телефона си съобщение, че банковата карта към посочената сметка е блокирана, след което се свързала с банката издател, за да попита по каква причина е блокирана картата и дали следва да предприеме някакви действия, на което е получила отговор, че картата е блокирана по съображения за сигурност и следва да посети офис на банката за деблокиране на картата. От 13:10 часа на същия В. М. започнала да получава съобщения на мобилния си телефон за потвърдени преводи, направени от нейната банкова сметка без преди това да и е пращано искане за потвърждение с парола. В 13:55 часа при посещение в офис на банката е установила четири нерегламентирани превода, които били успешно изпълнени. На същия ден е депозирала искане да бъдат възстановени нерегламентирано преведените суми. На 20.06.2024г. по сметката на ищцата е била възстановена сумата от 9168,58 лева, като банката е отказала да възстанови остатъка от сумата в размер на 4001,42 лева, поради недостатъчна наличност по сметките на бенефициентите. Счита, че има право да получи сумата, тъй като операциите на сочената обща стойност не са разрешени от нея. При изложеното се иска уважаване на предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. В отговора се твърди, че в отношенията между страните по водене и използване на платежните инструменти KBC Онлайн са Общите условия за платежни сметки, дебитни карти и KBC Online Bulgaria за физически лица. Твърди, че платежните операции са точно регистрирани и осчетоводени от банката и 1 не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък и са разрешени, съобразно уговорените условия между банката и ищцата. Оспорва твърденията на ищцата, че не са изпращани кодове за потвърждение за извършените платежни операции. Оспорва и твърденията, че банката е възстановила сумата от 9168,58 лева, защото сумата е била възстановена от самия получател на преводите- лицето П***. Сочи се, че ищцата е проявила груба небрежност, като не е предприела действия своевременни действия по блокиране на онлайн банкирането си при получаване на инструкциите от обслужващия я банкер, както и при получаване на съобщението за тяхното извършване, както и е извършила съзнателни действия по предоставяне на необходимите данни и разрешения за трансакциите на трето лице, с което е нарушила задълженията си по чл.75, т.3 ЗПУПС. Поддържа, че процесните банкови операции са извършени от ищцата, като същата е идентифицирала и потвърдила процесните преводи и същите представляват разрешени платежни операции, извършени от ищцата с нейните персонализирани средства за сигурност и по начин договорен между нея и банката съгласно Общите условия.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗПУПС. Наведено е възражение от ответника в правно основание чл.78, ал. 4 вр. чл.80, ал.3 вр. чл.75, т.3 ЗПУПС.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валидно облигационно отношение по договор за откриване и обслужване на банкова сметка с IBAN:
***, към която е използвано и онлайн банкиране; 2) извършването на четири броя платежни операции (ид. № ***), които да не са по вина или по причина на ползвателя на платежния инструмент.
На осн. чл.79, ал.4 вр. чл. 78, ал. 2 ЗПУПС ответникът носи доказателствена тежест за установяване на автентичността на платежната операция в рамките на неговото участие, нейното точно регистриране, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, за която доставчикът по иницииране на плащане отговаря. В първото по делото о.з.с. на ответника е указано, че в негова тежест е да докаже, че трансакциите са разрешени вкл. е изпълнил задължението си да изпрати кодове за потвърждаване на мобилен тел. номер, с който е направена регистрацията на ищцата.
В тежест на ответника е да докаже, при условие, че се установи, че платежните операции не са разрешени от ищцата- че платежните операции са извършени поради проявена груба небрежност от страна на платеца изразяваща се в неизпълнение на задължението по чл.75 ЗПУПС и в частност чл.75, т.3 ЗПУПС, поради предоставяне на персонализирани средства за сигурност на плащанията на третите лица.
С доклада по делото между страните по делото е отделено за безспорно, че е сключен договор за откриване и обслужване на банкова сметка с IBAN: ***, към която е използвано и онлайн банкиране; извършени са на 19.06.2023 г. четири броя платежни операции - ид. № ***, *** чрез онлайн банкирането към посочената сметка.
Видно от искане - договор /л.48/ с *** ЕАД от 19.02.2018г., ищцата е заявила желание да извършва онлайн плащания, като клиента потвърждава онлайн плащания с код за потвърждение, получаван на тел. номер ***.
От вписванията в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че на 14.07.2022 г. е вписана промяна в търговското наименование на "***, като същото е променено на "***. На 10.04.2023 г. е вписано преобразуване на *** чрез вливане в "***, поради което ответникът се явява правоприемник на доставчика на платежни услуги, обслужващ разплащателната сметка на ищеца респ. онлайн банкирането й.
Видно от смс известие /л.68/ на 19.06.2023г. в 11.27 ч. дебитната карта на ищцата е блокирана от съображения за сигурност.
Видно от извлечението по сметката на ищцата – л.43 четирите трансакции са с основание „захранване“, бенефициент **** като на 20.06.2023 г. в направен превод в лева на сумата от 9168,58 лв. от П. ***, от същата сметка по която са преведени сумите с детайли на плащането „възстановяване сума- частично“.
Видно от приложена от ответника справка за изпратени съобщение на мобилния 2 номер на ищцата –л.46 ма 23.06.2025г. от кратък номер 12222 на тел. номер ***са изпратени:
1. В 13.32 ч. с текст „ потвърждение на превод код 66279583 70 лв. към сметка ****“, 2. В 13.35 ч. с текст „потвърждение на превод код ***, 500 лв. към сметка ****“, 3. В 13.38 ч. с текст „потвърждение на превод код ***, 250 лв. към сметка ****“ и 4. В 13,41ч. в текст „потвърждение на превод код ***, 10100лв. към сметка ****“.
На 19.06.2023г. ищцата подала заявление до ответника, с което до информирала, че на 19.06.2023г. във връзка с „фишинг измама“ от сметка й неправомерно са наредени Сума 75,00 лв. с основание „капаро“ и 4 бр. преводи към лицето *** Видно от писмо, изпратено на 09.08.2023г. от ответника до ищеца /л.47/ по жалба ищцата й е отговорено, че на 19.06.2023 г. ответникът е установил нетипично логване в профила в ***от устройство, което е оценено с висок риск и с цел нейна сигурност в 10,49 ч. са дадени инструкции на обслужващия я банкер за уведомяването й и предприемането на необходимите действия- деактивиране на настоящия ПИН плик и получаване на нов офис на банката или незабавно да се извърши смяна н паролата. Посочва се, че ищцата била уведомена, но предпочела сама да смени данните за вход, поради което злонамерените лица да продължили да имат достъп до банкирането й. В 13.59 ч. в банката от ищцата била получена информация за наредени от нейната сметка преводи, които тя не е извършвала, като преводите били потвърдени чрез СМС оторизация, въз основа на изпратени от банката кодове за потвърждаване на трансакциите. Сочи се, че банката изпратила искане за връщане на неразпознатите преводи, и личната по сметката на получателя в ***“ АД сума е върната.
Видно от писмо, изпратено до ищцата от РП-Видин, тя е уведомена, че се води досъдебно производство за това, че за времето от 19.06.2023г. до 22.06.2023г. в условията на продължавано престъпление са извършени от неустановено лице следните деяния: на 19.06.2023 г. без да има право внесъл компютърни данни- потребителско име и парола за достъп, като е достъпено ел. банкиране на В. М. и са наредени парични преводи в размер на 13170лв. по сметка на *** за да бъдат получени тези пари, които не му се следват; на 22.06.2023г. –същото изпълнително деяние касаещо ел. банкиране на друго лицепрестъпление по чл.212а, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
По делото е приета съдебно-технческа експертиза, вещото лице по която е установило, при проверка в информационната система на банката, че на 19.06.2023г. в рамките на една потребителска сесия от 13.14ч. до 14.07ч. от IP 37.63.1.238 са извършени 5 броя преводи / в о.с.з. от вещото лице е уточнено, че това са петте превода оспорени от ищцата пред банката със заявлението й от 19.06.2023г./. Вещото лице е разяснило, че след създаване на плащане и иницииране на подписване му, на мобилен тел. номер се изпраща смс известие, съдържащо информация за сметката на получателя, сумата и валутата на превода, както и кой за потвърждение, който следва да се въведе в ***Online Bulgaria за потвърждение на превода.
В о.с.з. вещото лице разяснява, че в таблица към въпрос 2 се съдържат съобщението изпратените от банката до клиента съобщения с посочени кодове, които да се въведат, за да се потвърди извършването на превода.
Вещото лице е посочило, че платежните операции, предмет на спора са коректно изпълнени от банката, на база уговорения начин за идентифициране на потребителя и потвърждение на превода. Посочено е, че ищцата е поискала смяна на пин плика / съдържащ потребителско име и парола/ на 19.06.2023г/ в 13.29ч., като през това време сесията през която са извършвани процесните преводи е продължавала.
По искане на ищцата е разпитан един свидетел- свид. ***, нейна колежка, която разказва, че в края на м.06.2023г. била заедно с ищцата в кафене, когато ищцата получила съобщение, че банковата й карта е блокирана и притеснена се обадила на националния тел. на банката, като й било обяснено, че е от съображения за сигурност. По –късно същия деноколо 13.00ч. в нейно присъствие, ищцата получило множество съобщения на телефона си за извършени преводи от нейната сметка, което притеснило ищцата, тя се обадила на банката с искане сметката й да бъде блокирана и тръгнала към банков офис.
От правна страна:
Съгласно чл.78, ал.1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване на автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, 3 осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.
В случая ищецът в качеството си на платец, (респ. ползвател на платежна услуга), твърди изрично, че не е разрешавал извършване на процесните платежни операции от 19.06.2023 г., а тежестта на доказване, че тя е разрешена и точно извършена е върху ответника.