Решение № 812 от 07.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100900214 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ , вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ , вр. чл.

86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от К.М.К., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.К.”, ЕИК ****, против „Е.-Б.Т. - ЕБТ” ЕООД, ЕИК ****, отрицателни установителни искове за установяване несъществуването на вземанията на ответника спрямо ищеца, както следва: 1./ на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ , вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сума в размер на 195 891,78 лева, представляваща главница, ведно с лихва за забава от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 478,84 лева, представляваща договорна лихва; сума в размер на 7043,06 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 09.06.2021 г.; сума в размер на 54 818,36 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.11.2019 г. до 26.08.2022 г., дължими по Договор за банков кредит № 9041114963/06.06.2016 г., изменен с Анекс от 08.03.2017 г., и Договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г., сключен между „Е.-Б.Т. - ЕБТ“ ЕООД и „П.К.Б. (България) ЕАД; 2/ на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ , вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, сума в размер на 626 460,95 лв., представляваща главница, ведно с лихва за забава от 23.09.2022 год. до 1 окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 1 409,54 лв., представляваща договорна лихва; сума в размер на 28 301,11 лв., представляваща договорна лихва от 01.11.2019 г. до 26.08.2022 г.; сума в размер на 174 810,53 лв., представляваща лихва за забава от 04.11.2019 г. до 26.08.2022 г., дължими по Договор № 2/26.10.2016 г., ведно със Споразумение от 07.07.2017 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС1124484/26.10.2016 г., допълнено със споразумение от 31.10.2019 г.; 3/ на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ , вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД сума в размер на 48 961,23 лв., представляваща главница, ведно с лихва за забава от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 201,95 лв., представляваща договорна лихва; сума в размер на 1 729,16 лв., представляваща договорна лихва от 01.11.2019 г. до 04.12.2020 г.; сума в размер на 13 662,48 лв., представляваща лихва за забава от 04.11.2019 г. до 26.08.2022 г., дължими по Договор № 3/27.11.2018 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС1124484/26.10.2016 г., допълнено със споразумение от 31.10.2019 г.

Ищецът К.М.К., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.К.” твърди, че горепосочените вземания са включени в списъка на приетите от синдика вземания, обявен в Търговския регистър на 18.10.2022 год. по партидата на длъжника ЕТ „К.К.“ — в производство по несъстоятелност, открито с решение от 26.08.2022 год. по т.д. № 2725/2021 год. по описа на СГС, Търговско отделение, VI-4 състав. С определение на съда, постановено по реда на чл. 692, ал 4 ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ на 16.01.2023 г., от списъка на приетите вземания са изключени част от вземанията на ответника, като по отношение на процесните вземания възражението на длъжника е оставено без уважение.

Ищецът твърди, че е сключил с „П.К.Б. България“ ЕАД договор за банков кредит № 904-1114963/06.06.2016 г. Твърди, че вземанията на ответника „Е.-Б.Т. - ЕБТ“ ЕООД за дължими суми по Договор № 904/ 06.06.2016 г. в размер на 100 402.71 евро, включващи главница в размер на 100 157.88 евро и лихва в размер на 244.83 евро, са недоказани и неоснователни. Вземанията не са индивидуализирани по период и размер, разделен на вноски за главница и лихва, съотв. падеж. Твърди, че не са налице изрични писмени искания за усвояване на суми от страна на ЕТ „К.К.“ по Договор № 904 в претендираните от ответника „Е.-Б.Т. - ЕБТ“ ЕООД общи размери съгласно изискванията на чл. 4.1 от договора, според който усвояването на суми по кредитната линия, става с изрично писмено заявление 2 от страна на ищеца. В случая не е налице усвояване по смисъла на Договор №904, както и предвид уговорката в чл. 4.2 от него, според която усвоените суми се трансформират в отделно кредитно правоотношение с погасителен план. Съгласно цитираната клауза усвоената към 09.03.2017 г. част от кредитната линия, се трансформира в кредит, който се погасява на месечни вноски за срок от 51 месеца, с дата на първа вноска 09.04.2017 г. и дата на падеж 09.06.2021 г. съгласно погасителен план, който е предоставен на ЕТ „К.К.“. Ищецът твърди, че на 26.10.2016 г. е сключил с „П.К.Б. (България)“ ЕАД Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г.

/“Рамковото споразумение“/, по силата на което банката предоставя кредитен лимит в размер на 400 000 евро, като ищецът има право многократно да усвоява и погасява суми под формата на различни кредит продукти от одобрения кредитен лимит. По силата на Рамковото споразумение за финансиране 904-РС- 1124484/26.10.2016 г. не се отпускат средства, а само с него се цели да се рамкират отношенията между страните по начин на усвояване, лимити, максимално допустим падеж и други. Ищецът твърди, че на 26.10.2016 г. е сключил Договор № 2 към Рамковото споразумение за финансиране, по силата на който, „П.К.Б. (България)“ ЕАД е отпуснал кредитна линия в размер на 400 000 евро при условията, предвидени в Рамковото споразумение и общите условия към него, считано от 31.10.2016 г. със срок от 120 месеца. Претендираните вземания от ответника „Е.-Б.Т. ЕБТ“ ЕООД за дължими суми по Договор № 2 в размер на 321 025.09 евро, включващи главница в размер на 320 304.40 евро и лихва в размер на 720.69 евро, са недоказани. Вземанията не са индивидуализирани по период и размер, разделен на вноски за главница и лихва, съотв. падеж. Също така не са налице изрични писмени искания за усвояване на суми от страна на ЕТ „К.К.“ по Договор № 2 към Рамковото Споразумение в претендираните от ответника общи размери по силата на изменената с подписано на 07.07.2017 г. споразумение разпоредба на чл. 4 от договора, съгласно която усвояването и погасяването на суми по кредитната линия става с изрично писмено заявление от страна на ЕТ „К.К.“. В случая не е налице усвояване по смисъла на Договор №2, както и предвид уговорката в чл. 4.2. от Договор № 2, че усвоените суми се трансформират в отделно кредитно правоотношение с погасителен план.

Съгласно посочената клауза усвоената към 04.10.2017 г. част от кредитната линия се трансформира в кредит, който се погасява на месечни вноски за срок от 108 месеца с дата на първа вноска 04.11.2017 г. и дата на падеж 04.10.2026 г. съгласно погасителен план, който Банката предоставя на ЕТ „К.К.“.

Ищецът не оспорва, че на 27.11.2018 г. е сключил Договор № 3 към Рамковото споразумение за финансиране, по силата на който „П.К.Б.

(България)“ ЕАД е отпуснала сума в размер на 42000 евро за оборотни средства със срок на погасяване 24 месеца. Не оспорва, че за този договор е налице писмено искане за усвояване и е изготвен индивидуален погасителен план.

Ищецът поддържа, че вземанията на „П.К.Б. /България/ ЕАД по Договор 3

№ 904, Договор № 2 и Договор № 3 към Рамковото споразумение не са прехвърлени на ответника „Евробалканска търговия - ЕБТ“ ЕООД въз основа на договор за цесия, сключен на 31.10.2019 г. Твърди, че договорът за цесия е без предмет и не е породил търсеното действие за прехвърляне на вземания, свързани с договорите за банков кредит, тъй като не са изпълнени условията на чл. 4.1 и чл. 4.2 от Договор № 904 за изрично писмено заявление за усвояване на суми, както и съгласно съответен погасителен план. ЕТ „К.К.“ не е усвоил суми при условията на договора, съответно не е възможно прехвърлянето на вземания от банката към ответника „Е.-Б.Т. - ЕБТ“ ЕООД по договора за цесия. Не са налице данни и твърдения да са цедирани на молителя вземанията на банката за усвоената към 09.03.2017 г. част от кредитната линия, трансформирана в отделно кредитно правоотношение, включително, но не само, не са налице погасителни планове, искания за усвояване и прочие. Същите съображения ищецът излага и по отношение на вземанията на банката, породени от договор № 2 от 26.10.2016 г. С договора за цесия не били прехвърлени и правата, посочени в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 56, том II, рег. № 6199, дело № 218 от 2017, съгласно който кредиторът има право да обяви задълженията по Договор № 2 за предсрочно изискуеми. Ищецът счита, че с представените по делото от ответника документи, наименувани „Уведомление за предсрочна изискуемост на вземания и покана за изпълнение на задължения“, не може да се предизвикат последиците за предсрочна изискуемост, тъй като вземанията, които ответникът твърди, че притежава, не са възникнали в неговия патримониум, доколкото не е налице усвояване по смисъла на Договор № 2 и Договор № 904, поради липсата на предварително договорени по форма и съдържание отделни изрични писмени заявления в тази връзка. Ищецът твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като вземанията не били индивидуализирани и не била предоставена банкова сметка или друга предвидена възможност на ЕТ „К.К.“ да плати исканите суми, макар и неиндивидуализирани.

Ищецът поддържа, че между страните по настоящото дело и между други лица /белгийският гражданин Л.Й.Х., К.М.К. - в качеството му на физическо лице, и „Г.“ ЕООД) било подписано многостранно писмо за намерение и съвместно участие от 2019 г. („Писмото за намерение“), като не било спорно между страните по делото, че в негово изпълнение впоследствие е подписан и Договорът за цесия. Ответникът „Е.-Б.Т. - ЕБТ“ ЕООД бил в неизпълнение на Писмото за намерение. В Писмото за намерение била уговорена възможност за погасяване на задълженията на ЕТ „К.К.“ чрез прехвърляне на недвижими имоти. Условие обаче за прехвърляне на недвижимите имоти било наличието на успешно приключила проверка на активите и пасивите на „Г.“ ЕООД и ЕТ „К.К.“ /стр. 2 и 3 от писмото за намерение/. ЕТ „К.К.“ осигурил през месец юли 2020 г. всички необходими документи за прехвърляне на собствеността на недвижимите имоти, но г-н Л.Х., като представител на ответника „Евробалканска търговия - ЕБТ“ ЕООД, отказвал съдействие за прехвърляне 4 на недвижимите имоти, тъй като не било налице успешно приключване на проверка на активите и пасивите на „Г.“ ЕООД и ЕТ „К.К.“. Такава проверка не била налице, поради което ответника бил в забава за погасяване на задълженията на ищеца съгласно уговорките в Писмото за намерение чрез прехвърляне на недвижими имоти. Ищецът счита, че е налице забава на кредитора „Е.-Б.Т. — ЕБТ“ ЕООД по смисъла на чл. 95 ЗЗД, тъй като намерението на страните за погасяване на задълженията на ЕТ „К.К.“ е било чрез прехвърляне на недвижими имоти, вместо плащане. С поведението си „Евробалканска търговия - ЕБТ“ ЕООД е давала индикация, че всъщност цели погасяване на задълженията срещу прехвърляне на недвижимите имоти, вместо получаване на вноски съгласно погасителните планове.

Ищецът счита, че договорът за цесия е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД като абсолютно симулативен. Страните никога не са имали намерение за сключване на договора за цесия, свидетелство за което било подписаното Писмо за намерение от 2019 г. Индиция затова била и изключително рядко срещаната практика да се придобива вземане от кредитна институция в размер, равен на цената за придобиване на вземането, без новият кредитор да предприема активни действия по събиране на своите вземания или да направи всичко необходимо за защита на своя интерес - напр. чрез изследване на механизма за усвояване на отделните кредитни линии и погасителни планове.

По изложените съображения ищецът моли да бъде признато за установено по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че не дължи на „Е.-Б.Т. - ЕБТ“ ЕООД, описаните суми, включени в списъка на приетите вземания и одобрен от съда с определение от 13.01.2023 г.