Решение № 260050 от 28.01.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е №I-2 град Бургас

,28.01. 2021 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

.............двадесети януари ..през две хиляди двадесет и първа година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Детелина

Димова при секретаря Ани

Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2638 по описа за

2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на “Теленор

България „ЕАД –ищец по гр.д. № 325 /2020 год. по описа на Айтоския районен съд против решение № 260014/02.09.2020 год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивника против Н.С.П. от гр. *** за установяване вземането на въззивника на сумата в общ размер от 269,35 лв.

–представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 07.03.2018 г.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано ,постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства .

Сочи се на първо място,че неправилен е изводът на съда ,че исковата претенция за неустойка е останала недоказана .Счита се ,че не е вярно ,че ищецът не е предприел необходимото ,за да проведе доказване на претенцията за неплатени услуги .Не е бил обсъден и анализиран самия договор за мобилни услуги ,който не е оспорен от ответната страна .Договорът поражда действие и за двете страни , а една от клаузити по него е посочената т. 11/където е инкорпорирана спогодбата с КЗП/ неустойка при неизпълнение на договора по вина на абоната.Процесният договор е прекратен едностранно от оператора съгл.т.11 при условията на чл. 75 вр.чл.19б от ОУ-по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания .Прекратяването на договора настъпва по силата на самия договор – поради неизпълнение от абоната да заплати цената на предоставените му услуги ,като се подчертава ,че са налице три просрочени фактури ,а абонатът е предупреждаван няколко пъти със смс за съществуващите задължения .Законът и договорът не вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си и тъй като липсва плащане от страна на ответника ,за ищеца е възникнало потестативно право едностранно да прекрати договора ,без да е необходими изрично да волеизявлява намерението си да го прекрати .В случая операторът е пристъпил към прекратяване на договора посредством преустановяване на предоставената мобилна услуга и от този момент настъпват правните последици от прекратяването .Затова се счита за неправилен изводът на съда ,че е необходимо доказване на прекратяването на договора ,тъй като за същото не следва да се извършват действия от страна на мобилния оператор ,а произтича от ОУ и от договора .

По отношение размера на неустойката се сочи ,че тя е начислена на основание спогодбата с КЗП,която е вписана в договора ,а размерът е описан в табличен вид –така ,както е начислена в системата на мобилния оператор .Счита се ,че районният съд неправилно е цитирал разпоредбата на чл. 237 ал. 3 ГПК ,която в случая е неприложима.Освен това липсват мотиви на съда ,като е недопустимо да бъде уважена частично исковата претенция на основание на посочените договори , а за друга част ,за която са наведени твърдения ,че представлява неравноправна клауза ,да не бъде уважена ,без мотиви .Затова се счита ,че решението е необосновано .

Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковите претенции .Не се сочат нови доказателства

Писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е представила и не взема становище по въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били искове по реда на чл. 422 от ГПК –за установяване дължимостта на вземането ,за което в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 97/2020 г. по описа на РС-Айтос .Твърдяло се е от ищеца ,че вземането произтича от договор за мобилни услуги от 07.03.2018 г.,по който са издадени цитирани фактури за ползване на услуги и същевременно е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора .Делото е висящо в частта относно претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 269,35 лв.-от които 62,46 лв.-представляващи размер на тримесечни абонаментни такси и 206,89 лв.-отстъпката от платената в брой от потребителя цена на мобилното устройство при сключване на договора .

От приложените по делото доказателства се е установило ,че между страните действително е бил сключен договор за мобилни услуги от 07.03.2018 г.при Общи условия ,с договорени права и задължения на двете страни

,включително дата на фактуриране на ползваните услуги и плащането им в указаните във фактурите срокове /чл. 27 от ОУ/.По този договор ответницъта-въззиваема е абонат на ищцовото дружество-оператор ,доставчик на мобилни услуги за уговорен срок на действие-24 месеца на предпочетената абонаментна програма -до

07.03.2020 г.Абонатът е получил и мобилно устройство на цена от 799,99 лв. ,с отстъпва от 270,91 лв. от стандартната цена /в брой,без абонамент /в размер на 1071,90 лв.

Не се спори по делото ,че за исковия период-от 07.03.2018 г. до 14.05.2018 г.на ответницата са начислявани цена на потребителски услуги извън месечните такси,като за това са издадени фактури с описани в тях видове услуги,тяхната стойност и обем на потребление .Не се спори ,че тези услуги не са били заплатени от абоната-ответник.Затова и претенцията за заплащане на неплатени ползвани от ответника услуги е била уважена от първоинстанционния съд и в тази част решението е влязло в сила.

Твърденията на ищцовото дружество са ,че поради неизпълнение на месечни задължения на абоната и издадените фактури за дължимите суми процесният договор е бил прекратен едностранно от оператора съгл. т.11 при условията на чл. 75 вр.чл.

19б,в от Общите условия -чрез преустановяване на предоставената мобилна услуга ,при ограничаване входящ и изходящ трафик на обажданията към мобилния номер.Затова се претендира и неустойка за неизпълнението на договора .

За да отхвърли тази претенция ,първоинстанционният съд е приел ,че ищецът не е ангажирал доказателства за предприети от негова страна действия за разваляне /прекратяване на договора,обуславящи възникването на право за претендираната неустойка като обезщетение за неизпълнението .Приел е ,че доколкото процесният индивидуален договор е сключен в писмена форма ,изявлението за прекратяване също следва да е в такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение.По делото не е установено ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие ,с което да му е дал подходящ срок за плащане на дължимата по договора сума .Според съда датата на деактивацията ,т.е. спирането на подаваните услуги ,не може да се приравнява и не е развозначно на датата на прекратяването на договора .Затова и без предизвестието за прекратяване не са осъществени предпоставките за същото ,респ.-за плащане на дължимата неустойка.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първостепенния съд ,като счита ,че трябва да се добави и следното :

Действително нито в индивидуалния договор ,сключен между страните ,нито в Общите условия ,е предвидено по какъв начин може да стане едностранното прекратяване на договора,при наличие на предпоставките за това.Заключението ,че доколкото става дума за писмен договор ,сключен между страните ,то и прекратяването му /пък било то и едностранно / предсрочно при наличие на определени предпоставки ,следва да бъде в същата форма.Съгласно текста на чл.31а от Общите условия Теленор се задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратно текстово съобщение,писмо с обр.разпоска ,записващ се телефонен разговор,чрез ел.поща и т.н./да информира абоната ,че ще предприеме действия по извъсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения.Следователно предвидени са и други начини за информирането на абоната ,че ще се пристъпи към събиране на неплатените сметки ,но всички те имат за цел уведомяването му ,че е неизправен длъжник /че е в забава / и ще бъдат предприети действия по събиране на дължимите суми.Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се прилага само при прекратяване на договора –такова е предвидено и в хипотезите по чл.

53от ОУ/в случаите на неплатени изискуеми вземания,или при допълнителни условия или ограничения за сключен индивидуален договор/ ,чл. 54 /в случай на постъпване на писмена жалба за извършени неправомерни действия /,чл. 55/когато с поведението си потребителят застрашава

,или пречи на нормалното ползване на услуги от страна на други потребители /.Във всички тези случаи не е предвидено прекратяване на договора с потребителя ,което означава ,че спирането на достъпа до услугите не е развозначво на прекратяване на договора.Нито във издадените фактури ,нито по друг начин ответницата е била предизвестена за едностранно прекратяване на договора ,поради което и изводът ,че без предизвестие не са осъществени предпоставките за плащане на неустойка ,е правилен .

Затова и атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260014/02.09.2020 г. постановено по гр.д. № 325/2020 г. по описа на Айтоския районен съд

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.