Решение № 144 от 21.08.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Ихтиман, 21.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20211840100925 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба депозирана от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ж.к. М., ул. „Р. П. К.“ № 4-6, сграда М. Т. 6, представлявано от управителя Р. М. – Т. чрез адв. Д.П. АК – С. З., против ЮЛ. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „М.“ № ** с предявени обективно кумулативно съединени искове спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните суми:

2 500.00 лв. – представляваща част от главница, дължима за периода от 09.07.2016 г. до 09.09.2018 г., от общ размер от 11 626,44 лв. на дължимата по Договор за потребителски кредит № FL ******/09.09.2008 г. сключен между „Ю. Е. Д. Б.“ АД, чийто частен правоприемник е ищецът и ЮЛ. Й. П. главница;

644.45 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2021 г.; законна лихва върху главница от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена Заповед № 145/02.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 639/2021 г. по описа на РС – 1

Ихтиман.

Претендират се разноски в заповедното и настоящото производство.

Ищецът, твърди че на 09.09.2008 г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL ****** от 09.09.2008 г. между „Ю. Е. Д. Б.“ АД с ЕИК ********* в качеството на кредитор и ответника ЮЛ. Й. П., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател, по силата на който „Ю. Е. Д. Б.“ АД е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 12 000 лв. за текущи нужди. Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора.

В чл. 3, ал. 1 е договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, формирана от сбора на Базовия лихвен процент на „Ю. Е. Д. Б.“ АД за потребителски кредити (наричан за краткост в договора БЛП) за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 3,70 пункта. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 17,13 %.

Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 9 число на месеца, включително и през гратисния период, като крайният срок на погасяване на кредита е до 09.09.2018 г. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне в уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като ответникът се е задължил да погаси задължението си общо на 120 анюитетни вноски. Всяка вноска включва в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит.

Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски. След преустановяване на плащанията остава непогасено задължение за главница в размер на 11 626,44лв. и съответните лихви. Посочва се, че вземането на кредитора става изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 09.09.2018г.

Ищецът обосновава материалноправната си легитимация на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него между „Ю. Б.“ АД (с предишно наименование „Б. П. Б.“ АД и „Ю. Е. Д. Б." АД) с ЕИК ********* и „Е. М.” 2

ЕООД с ЕИК **********, по силата на който задължението на кредитополучателя, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL ****** от 09.09.2008 г., е изкупено от „Е. М.” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М.” ЕООД. Съгласно т. 5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионерът ищец - „Е. М.“ ЕООД и процесуалните му представители „И. Д. - Адвокатско дружество“ са упълномощени от - цедента „Ю. Б.” АД, да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочава изпълнението.

Уведомлението е изпратено на 06.11.2020 г. на постоянния адрес на кредитополучателя, който съвпада с този, посочен в договора. Писмото е върнато в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „Непотърсено“.

Въпреки това се излага, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото кредитополучателят получава уведомлението изходящо от „Ю. Б.” АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Ищецът „Е. М.“ ЕООД е пристъпил към проверка дали вземанията му са спорни чрез подаване на заявление до Районен съд - Ихтиман срещу кредитополучателя, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.05.2021 г., като е образувано ч.гр.дело № 639/2021 г. Претендирана е сумата в размер на 2 500 лева представляваща част от дължимата главница 11 626,44лв., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и лихва за забава 644.45лв. /за периода от 15.08.2018г. до датата на подаване на заявлението/, като съдът е уважил заявлението и издал заповед за изпълнение за претендираните суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на сключен договор за потребителски кредит от 09.09.2008г. за сумата от 12 000лв., платима на равни месечни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от 3 договора между „Ю. Е. Д. Б.” АД, с ЕИК ********* и ответника.

Оспорва, че дължи сумата от 11 626,44 лв. и че изискуемостта на тази сума е настъпила с изтичане на крайния срок на договора - 09.09.2018г. Прави възражение, че сумата е погасена по давност. Доколкото главницата е погасена по давност, неоснователна е претенцията за заплащане и на лихвата за забава, считано от 15.08.2018г.

Навежда твърдения, че клаузата на чл. 18 от договора за потребителски кредит е нищожна, тъй като не е индивидуално уговорена, не е имал възможност да се запознае с нея преди сключване на договора и е неравноправна по смисъл на закона за защита на потребителите. Предвид нищожността на клаузата, кредиторът не е имал право да прехвърля вземането по договора за потребителски кредит.

На следващо място, извършената между „Ю. Е. Д. Б.” АД и „Е. М.“ ЕООД цесия не е съобщена по надлежния ред на ответника.

На трето място, липсват доказателства, че сключения между ответника и банката договор за потребителски кредит е предмет на цесията. Твърди се, че в договора за цесия не са посочени самите вземания, предмет на прехвърляне. Договорът препраща към портфейл - договори за заем включени в приложение № 4 (аргумент т. 2.4 от договора за цесия), което приложение не е представено. Ето защо, счита че ответниковото задължение по договора за заем, включващо падежирали и непадежирали вноски, не е било предмет на прехвърлянето. Вместо приложение № 4 е представено приложение № 1, което съгласно договора е потвърждение за приключване, към което е приложено друго приложение № 1 представляващо списък на договори за кредит. Договорът за цесия е представен в копие, в което има поправки и заличавания и се твърди, че не е идентично с оригинала , като не са представени и всички описани в него приложения, в това число приложение № 4, което съдържа протфейла с прехвърлените вземания касаещи същия.

Ответникът излага твърдения, че договорът за цесия е сключен на 18.01.2016г. и към тази дата срокът договорът за потребителски кредит все още не е изтекъл, като от страна на банката не е обявявана неговата предсрочна изискуемост, а от заявеното в исковата молба не става ясно дали сумата от 11 626,44 лв. е главница само от падежирали вноски или включва и главницата от непадежиралите вноски.

4

Прави се възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие, както и за възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички падежирали анюитетни вноски (главница и договорна лихва) до 09.10.2016г., включително, са погасени по давност. Изискуемостта на всяка вноска настъпва на посочения в погасителния план падеж - 9 число на съответния месец, от който момент започва да тече общата 5 годишна погасителна давност.

Договорната лихва е погасена изцяло с кратката 3 годишна давност.

Последното задължение за заплащане на договор на лихва е 09.09.2018 г. и към датата на подаване на исковата молба 3 годишният давностен срок е изтекъл.

Твърди се, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давностния срок.

Прави се възражение за нищожност на клаузата на чл. 18 от договора за потребителски кредит.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

След възражение по реда на чл. 415 ГПК са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 19 ЗПК /отм./ вр. чл. 86 вр. с чл.

240, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Основателността на предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение, придобито от ищеца въз основа на сключен договор за цесия, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките – валидно възникнало правоотношение между ответника и трето за спора лице - цедент, елемент от съдържанието на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума по договор за потребителски кредит, породил правното си действие, настъпила изискуемост на задължението, постигнато съгласие за прехвърляне на неудовлетвореното вземане в полза на ищеца, съобщаване на цесията на задълженото лице и неизпълнение от негова страна. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение основана на чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ във вр. с чл. 99 ЗЗД.

5

Ищецът носи тежестта да докаже възникването на договорното отношение между ответника и трето за спора лице – цедент с посоченото съдържание, елемент от съдържанието на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума по договор за потребителски кредит, породил правното си действие, настъпила изискуемост на задължението, постигнато съгласие за прехвърляне на неудовлетвореното вземане в полза на ищеца, съобщаване на цесията на задълженото лице и неизпълнение от негова страна.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Акцесорният иск за законна лихва с правно основание чл. 19 ЗПК /отм./ вр. чл. 86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД. предполага наличие на горните предпоставки, както и неизпълнение изискуемото задължение за заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит в претендирания период от време.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № FL ******, съдът, приема че същият е сключен на 09.09.2008 г. между „Ю. Е. Д.

Б.“ АД (кредитор) и ответника ЮЛ. Й. П. (кредитополучател), ЕГН **********, въз основа на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя заем в общ размер на 12 000.00 лева за срок от 120 месеца, обхващащ периода от 09.09.2008 г. до 09.09.2018 г.

Страните договорили в чл. 3 от договора годишна лихва в размер на 11,50 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 17,13 %.

Кредитополучателят е поел задължение да заплати такса „отпускане на разрешен кредит“ в размер на 2,5% върху размера на кредита т.е. 310 лева, от които 300 лв. са прихванати от кредитодателя при отпускане на кредита от главницата.