Решение № 14486 от 25.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20697/2025
- Вид
- Решение № 14486
- Подписан
- 25.07.2025
- Състав
- КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Закон за правната помощ
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 344 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 389, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 52, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 14486 гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110120697 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ....... АД срещу ........, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 769,68 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №....183 за настъпило на 02.09.2024 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.04.2025 г., до окончателното плащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 31,21 лева обезщетение за забава за периода 31.10.2024 г. до 28.03.2025 г.
Предявен е в условията на евентуалност обратен иск от ответника ........ против „........“ АД ЕИК .... за заплащане на сумата от 769,68 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №....183 за настъпило на 02.09.2024 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.04.2025 г., до окончателното плащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 31,21 лева обезщетение за забава за периода 31.10.2024 г. до 28.03.2025 г.
Ищецът ....... АД основава претенцията си на твърдения, че на 02.09.2024 г., в гр.
София, по време на движение по бул. „........“ ., водачът на товарен автомобил „....“ с рег. № ......., попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица №..........259 от 04.06.2024 г. със срок на действие от 07.06.2024 г. до 06.06.2025 г. Събитието е удостоверено в Протокол за ПТП с материални щети №2024-1022-12862-1/02.09.2024 г., изготвен от длъжностно лице при ОПП на СДВР. По заведената пред ищеца преписка по щета и след направен опис на уврежданията е определено обезщетение по експертна оценка в размер на 769,67 лева, което застрахователят е заплатил на 25.09.2024 г., на собственика на увредения автомобил „.....“ ООД. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на 1 вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на 769,67 лева, но по претенцията е получен отказ от страна на ........ с довода, че липсва противоправно поведение, реално настъпила вреда и причинна връзка между тях. Претендира присъждането и на обезщетение за забава, както и разноски за производството..
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Излага, че не е налице валидно сключено застрахователно правоотношение, тъй като представената полица не е подписана, което опорочава формалния характер на договора за застраховка. Липсата на съществени реквизити от представения застрахователен договор, счита че води до липса на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил. Счита, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за движение по пътищата и със съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, тъй като последният не се е съобразил с пътния участък. Поддържа, че не са налице доказателства за наличието на процесното препятствие. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск, при който да дължи застрахователно обезщетение. Заявява, че не са представени доказателства за установяване на сочения от ищеца механизъм, както и каква е била амортизацията на увредената гума към датата на произшествието. Посочва, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Навежда твърдения, че има сключен с „........“ АД Договор №СО23-ДГ55-776/27.10.2023 г. за дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на ........ - VII зона, включваща райони ......, по който той е възложител, поради което счита, че исковите претенции следва да бъдат насочени към „........“ АД. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на водача на автомобила. Претендира разноски.
В депозирания отговор на обратния иск ответникът „........“ АД счита същия за неоснователен. Поддържа, че е изпълнил стриктно задълженията си по договора от 27.10.2023 г. за текущ ремонт и поддръжка на уличната мрежа, поради което не следва да отговаря по заявената претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на 2 водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №..........259/04.06.2024 г. за имуществено застраховане с клауза „Пълно каско“ сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и собственика на обекта на застраховката лек автомобил „....“ с рег. № ....... – „....“ ООД. Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва. За този договор е предвидена от законодателя в чл. 344 КЗ писмена форма за действителност, която според ответника и третото лице помагач не е спазена, предвид липсата на подпис на застрахованото лице. С нарочна молба ищцовото дружество представи по делото заверено копие на двустранно подписана застрахователна полица, поради което съдът приема, че е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на застрахованото имущество, и застрахователната компания - ищец в настоящото производство обективирано в застрахователна полица №..........259/04.06.2024 г.
За установяване механизма на настъпилото произшествие по делото са събрани писмени доказателства, сред които е и служебна бележка от СДВР , отдел „Пътна полиция“, съгласно която за произшествието на 02.09.2024 г. е съставен протокол за ПТП с материални щети с бланков №2024-1022-12862-1/02.09.2024 г., според който водачът на МПС с рег.
№....... попада в необозначена и необезопасена дупка на платното за движение. Видно от приобщения протокол полицейският служител пряко е констатирал процесната дупка на пътното платно, както и състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради което констатацията му, че водачът е преминал през дупка, която не е била сигнализирана следва да се възприеме. За потвърждаване описания в претенцията за изплащане на обезщетение механизъм по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на водача на увредения автомобил В. Г. К., която под страх от наказателна отговорност заяви, че е попаднала в дълбока с остри ръбове дупка на пътното платно, която не е имала възможност да заобиколи поради изключителния трафик и насрещно движещи се автомобили.
Отразеното в протокола за ПТП и заявеното от водача на автомобила се потвърждава от приетото от съда и страните, като обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза. От нея се установява, че на 02.09.2024 г. около 18,20 часа в град София лек автомобил „....“ с рег. № ....... се движи по бул. „........“ с посока на движение от ул. „......“ към ул. „.....“ и в района на . попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са увредени предна и задна десни гуми. Вещото лице посочва, че уврежданията по лек автомобил „....“ с рег. № ....... се намират в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на 02.09.2024 г. произшествие. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. Не бе установено от страна на ответника и възражението му, че е налице изключен от застрахователния договор риск, доколкото доказателствената тежест в тази насока е била негова.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от ищеца вреди- са в причинна връзка с попадането на застрахования автомобил в дупка, тъй като могат да се получат при попадане в такава, като щетите са възприети още на местопроизшествието от контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „„....“ с рег. № ....... при ищеца е била заведена щета с №....183, по която след направен оглед на щетите е изплатено обезщетение по експертна оценка в размер на 769,67 лева, което се потвърждава и от приетото по делото неоспорено от ответника платежно нареждане от 25.09.2024 г. След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
3
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.