Акт от 12.10.2020, Районен съд - Ардино

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш

Е Н И

Е №

АРДИНО 12.10.2020 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД- АРДИНО, в публично съдебно заседание на

29.09.2020 г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ

Секретар: КАТЯ ХАДЖИЕВА

Прокурор: …………………… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК ПЕТРОВ

Гражданско дело № 75, по описа на

РС- Ардино за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Постъпила е искова молба, с която е предявен ревандивакационен иск на основание чл. 108 от ЗС, от М.Т.К., ЕГН: ********** и Р.Х.К., ЕГН: **********,***, съпрузи чрез процесуален представител, против М.А.Б., ЕГН: ********** ***.

В ИМ ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на недвижим имот:

У. Х., с кадастрален № 229, от кв. ХХ, с площ 670 кв.м по действащия регулационен план на с. Жълтуша, община Ардино, одобрен със Заповед № 2361/23.11.1971 г., в едно с построените в него жилищни постройки-

Двуетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, със ЗП на полуподземния етаж 99 кв. м., застроена площ на първия жилищен етаж 111.00 кв. м и застроена площ на втория жилищен етаж 112.00 кв. м., РЗП- 321 кв.м.;

Двуетажна масивна постройка със ЗП на първия полупоздемен етаж 21 кв. м., и втори етаж със ЗП 21 кв. м.- гараж, РЗП на постройката- 42 кв. м.;

Едноетажна масивна стопанска постройка със ЗП 30 кв.м.;

Двуетажна масивна стопанска сграда със ЗП на първия етаж 23 кв. м., на втория етаж 38 кв. м., с РЗП на постройката 61 кв. м.

При граници на имота:

Изток- У. 13, с кадастрален № 230 от кв. 20, Запад- У. 10, с кадастрален № 168 от кв. 20, Север- Улица, Юг- У. 11, с кадастрален № 167 и 234 от кв. 20 по регулацията на с. Жълтуша, община Ардино.

Ищците твърдят, че всички постройки в посочения за техен имот У. 229 в кв. 20 по регулационния план на с. Жълтуша са построели лично и със собствени средства в периода 1985- 86 г., като за построяването на жилищната сграда притежаваме Разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво. Твърди се също така, че дворното място /У. 229/ им е останало в наследство от бащата на ищцата. Твърдят, че владеят имота повече от 35 години, като са придобили собствеността върху него на основание чл. 79 от ЗС.

Посочват, че от югоизточната страна техния имот граничи с имот У. 8, с кадастрален № 230 от кв. 20 по регулационния план на с. Жълтуша, община Ардино, собственост на ответника, ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради, като собствеността върху него ответника е придобил чрез покупко- продажба от неговите родители- А. Г. Б. и Айша Раифова Башева.

Навеждат се доводи от ищците, че преди да бъде извършена покупко- продажбата на имота на ответника, неговите родители били завзели без никакво правно основание и без разрешението на ищците 30 кв. м. от техния парчел, а именно: Ивица по югоизточната граница на имота на ищците, която била по- широка в североизточната част.

Сочи се, че в отнетата от ищците част от имота им, ответника построил подпорна стена, а в североизточната й част, същият възнамерявал да строи гараж.

Ищците навеждат доводи, че през 2019 г. направили геодезическо заснемане на имота си и решили да се сдобият с НА, на основание чл. 287, ал. 2 от ГПК, но същият не им е бил съставен от Нотариус с район на действие Ардино, тъй като било налице спорно право между тях и ответника но границата между имотите им- У. 229 на ищците и У. 230 на ответника. Посочват, че в годините между тях и ответника и преди това с неговите родители били обтегнати.

Предвид изложеното молят страните да бъдат призовани на съд и след като съда установи основателността на твърдяните от тях обстоятелства, да постанови съдебен акт, с коъто на основание чл. 108 от ЗС, ответникът М.А.Б. да бъде осъден, да отстъпи собствеността и предаде владението върху 30 кв. м. по югоизточната граница на имот У. 12, кадастрален № 229, от кв. 20, с площ 670 кв. м., по действащия регулационен план на с. Жълтуша, община Ардино, одобрен със Заповед № 2361/23.11.1971 г.

В ОСЗ ищците се явяват и се представляват от упълномощения процесуален представител. В ход по същество поддържат изцяло предявения иск, като го намират за допустим, основателен и доказан и молят за съдебно решение, с което същият да бъде уважен. Претендират разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника по делото М.А.Б. чрез процесуален представител е постъпил писмен отговор по предявения иск, който се намира за допустим, но напълно неоснователен и недоказан. Оспорват се изцяло изложените обстоятелства от ищците във връзка с предявената претенция, като ответника навежда доводи, че е придобил от родители си имота У. 12, кадастрален № 230 по РП на с. Жълтуша, в състоянието на границите му каквито са и към момента. Отрича, както той, така и преди това неговите родители да са завладявали неправомерно част от имота на ищците по границата между двата съседни имота с кадастрални № 229 и 230. В ОСЗ ответника се явява лично и се представлява. В ход по същество намират предявеният от ищците иск за неоснователен и недоказан и молят съдът да го отхвърли изцяло. Претендират се разноските.

След като се запозна с наведените в Исковата молба претенции, със становището на ответната страна по делото, със събраните писмени и гласни доказателства на двете страни и заключението по назначената СТЕ, както и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, съдът счита за изяснена следната фактическа обстановка:

ДОПУСТИМОСТ

НА ИСКА :

Безспорно по делото се установява от представените и приети като доказателства и данни за страните, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на РС- Ардино. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

По фактите:

От приложеното по делото писмено доказателство от ищците- Заверено копие от Строително разрешение № 27/07.08.1986 г. се установява, че на Янко Тихомиров К.- ищецът М.Т.К. / видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 150/02.07.2019 г. на община Ардино/, е било разрешено да построи поетапно двуетажна, двуфамилна жилищна сграда върху площ 85 кв. м. в собственото си място, находящо се в кв. 20, парцел 12, находящо се в с. Жълтуша, община Ардино, за което, от друго писмено доказателство по делото- Протокол № 27/07.08.1986 г. е била определена и строителната линия на постройката в посочения имот.

От писмено доказателство по делото представено от ищците- Геодезическо заснемане на У. Х.- 229 и У. ХIII- 230 по РП на с. Жълтуша, община Ардино и приложените към това замерване изготвени скици на границите между двата имота, се установява, че е налице разминаване между част от съществуващата реална граница и тази по регулационен план между двата имота, като част от съществуващата граница между имотите нарушава регулационната такава по план и навлиза в имота на ищците У. Х.- 229 по част от границата между тях.

От останалите писмени доказателства представени от ищците приети от съда, се установява законната собственост върху построените в У. Х.- 229 по РП на с. Жълтуша постройки, посочени в ИМ, които не са предмет на спорно право в настоящото дело.

От представеното по делото писмено доказателство от ищците- Копие от НА № 8, том. 1, НД № 8/по описа на съдия по вписванията при РС- Ардино за 2014 г., се установява придобиването на собствеността от страна на ответника на имот У. ХIII- 230 по РП на с. Жълтуша, община Ардино.

От представеното от ответинак писмено доказателство- заверено копие от Протокол № 8/18.04.1969 г. за дадуна строителна линия и определено ниво, се установява, че на тази дата на Юсеин Шабан Юсеинбашев е била дадена строителна линия за построяване на стопанска сграда с площ 20 кв. м. в неуригулиран имот в с. Жълтуша.

Същото обстоятелство се удостоверява и от друго приложено по делото от ответника и прието от съда писмено доказателство, а именно Строително разрешение № 6/ 18.04.1969 г. и приложената към нея скица от същата дата.

От представеното от ответника писмено доказателство- Заверено копие на Скица № 3/ 2014 г. от РП на с. Жълтуша се установява, че границата между У. Х.- 229 и У. ХIII- 230 по РП на с. Жълтуша, община Ардино, не е права линия.

По делото бяха събрани и гласни доказателства обективирани в показанията на св. Сабри Аймедов Алиосманов, без родство със страните, Асен Иванов Кехайов, в родство по сватовство с ищците, А. Г. Б., в родство по възходяща линия с ответника /негов баща/ и Ф. Г. Т., в родство по съребрена линия с ответника.

Показанията на всички свидетели не се кредитират от съдебния състав. Показанията на св. Асен Иванов Кехайов, в родство по сватовство с ищците, А. Г. Б., в родство по възходяща линия с ответника /негов баща/ и Ф. Г. Т., в родство по съребрена линия с ответника, преценени при условита на чл. 172 от ГПК, се намират като такива дадени в полза на някоя от страните, за която свидетелят има пряк интерес от изхода на делото, а показанията на св. Сабри Аймедов Алиосманов, без родство със страните, поради неяснотата на това, което свидетелят заявява във връзка със спорното право между страните.

По делото, по искане и на двете страни е била извършена СТЕ, чието заключение е прието по делото, след изслушване на ВЛ в ОСЗ.

От заключението на ВЛ прието по делото, както и след неговото изслушване по поставените му въпроси в ОСЗ относно изготвеното заключение по допуснатата СТЕ, се установява следното, което съдът накратко само ще обощи, а именно:

И двата имота У. Х.- 229 и У. ХIII- 230 по РП на с. Жълтуша, община Ардино са урегулирани, т. е. техните имотни граници следва да съвпадат изцяло с техните регулационни такива, най вече тази между тях, която е и предмет на спорното право в настоящото производство;

Вследствие на тази регулация на посочените имоти У. Х.- 229 и У. ХIII- 230 по РП на с. Жълтуша, община Ардино, въз основа на проверените материали, писмените доказателства по делото и проверка в община Ардино, ВЛ дава заключение, че има навлизане в имота на ищците от страна на ответника по цялата югоизточна регулационна граница между двата имота У. Х.- 229 и У. ХIII- 230 по РП на с. Жълтуша, община Ардино, която е с дължина 18 м., с 0, 28 м по ширина, както и неправомерно ползване на 8 кв. м от страна на ответника, от имота на ищците, в границата между двата имота, където няма материализирана такава, а именно: североизток-улична регулация, северозапад- югоизточна фасадна стена на масивна сграда в имота на ищците, югозапад- двор на ответника, югоизток- триетажна масивна сграда в имота на ответника, или частта от имот

У. Х.-

229, собственост на ищците, противоправно завзета от ответника в У. ХIII- 230 по РП на с. Жълтуша, община Ардино, се явява 13.04 кв. м.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

Предявеният от ищеците иск с правно основание чл.108 от ЗС е частично основателен и частично доказан, поради което и следва да бъде уважен до доказаната част от претенцията, а ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението над тази завладяна част от процесния имот на ищците, както и да им заплатят деловодните разноски съобразно уважената част от иска.

Искът е с правна квалификация чл.108 от ЗС. Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Предявявайки по реда на чл.108 ЗС иск за ревандикиране на една вещ, ищецът заявява, че притежава правото на собственост върху тази вещ, както и че желае да противопостави това свое право на лицето, което упражнява фактическата власт върху вещта (имот в конкретния случай) без правно основание.

Ревандикацията е вещен иск, чиято цел е да се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като елемент от правото на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без основание, да я предаде в натура, във владение на ищеца. Тежестта на доказване в това производство с предмет- иск по чл.108 от ЗС, се свежда до главно и пълно доказването на три предпоставки от страна на ищеца. Съобразно константната практика на върховните съдилища на Р България, за да се уважи иска по чл.108 от ЗС, следва да са налице трите кумулативно дадените предпоставки, а именно:

Разпечатката съдържа 57 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f1e32c1-7e9f-47ca-9789-f67bb7eeafce