Решение № 126 от 01.07.2013, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 110 01.07.2013г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

РАЙНА ТОДОРОВА при секретар А.А. и с участието на прокурора Петко Г. като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 467 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по искова молба подадена от Н.Н.А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора – Стара Загора, уточнена с допълнителна искова молба от назначения за процесуален представител на ищеца адвокат – адв. Н.Т. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София. Претендира се присъждане на обезщетение в размер на 500лв., за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на служител от администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващи се неправомерна употреба на физическа сила спрямо лишения от свобода. Ищецът твърди, че на 24.03.2012г. около 14.00 – 14.30ч., в І – Б салон на Затвора – Стара Загора, е започнал да удря по вратата на килията, защото искал да си купи нещо от лавката, а магазинерът закъснявал. Дошъл дежурният надзирател – полицай Петко Вълев и го попитал защо чука по вратата на килията.

Н. А. му обяснил, че иска да дойде лавкаджията, а надзирателят бил влязъл в килията и започнал без причина да му нанася удари по тялото – да го блъска, да го бие с юмруци и да го рита. Ищецът започнал да вика от болка, дошъл още един полицай, а след това и магазинерът. Твърди, че вследствие на упражнената спрямо него физическа сила и побой от служителя на Затвора – Стара Загора, е получил наранявания по тялото, които са му причинили не само физически болки и страдания, но нанесената му травма се е отразила неблагоприятно и върху психическото му състояние, довело до последващо ново лечение в психиатричната болница в Ловеч. Поддържа, че вследствие на незаконосъобразните действия на служител от администрацията на Затвора – Стара Загора и нанесения му побой, са му причинени неимуществени вреди. Претърпените вреди, обезщетение за които ищецът претендира, се изразяват във физически и психически болки и емоционално страдание.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на Н.А. вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което излага подробни съображения. Обосновава, че използваната по отношение на лишения от свобода физическа сила е била основателна и правомерна и изцяло съобразена с нормативните изисквания по чл.112 – чл.117 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ от гл.т. наличието на предпоставките за нейното прилагане и условията за упражняване й.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. С подробно изложение съображения обосновава, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват наличието на факти и обстоятелства, съставляващи материалноправно основание за ангажиране отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поддържа, че извършените от ищеца противоправни действия, довели до нарушаване на установения ред и дисциплина в Затвора – Стара Загора, са обусловили предприемането на действия по законово регламентирана употреба на физическа сила, поради което счита, че установените като претърпени от Н. А. минимални увреждания не могат да бъдат квалифицирани като резултат от неправомерни действия на постовия надзирател и съответно липсва основание за присъждане на обезщетение по предявения иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Н.Н.А. *** на

03.01.2007г. с присъда по НОХД № 112/ 2009г. по описа на Окръжен съд – Хасково, за изтърпяване на наказание

„доживотен затвор” при определен първоначален специален режим. Лишеният от свобода е бил настанен в Зоната за повишена сигурност на затвора /І- Б/, в самостоятелно, постоянно заключено спално помещение. Съгласно представените и приети като доказателства по делото Докладна записка вх. № 205/ 26.03.2012г. от полицай Бончо Бончев и рапорт от полицай Петко Вълев – ст. надзирател в Затвора – Стара Загора, подадени до Началника на Затвора – Стара Загора, на 24.03.2012г. около 14.30ч. са били чути силни удари по една от вратите на помещение в Зоната за повишена сигурност І – Б салон, при което дежурният постови надзирател в салона - полицай Б. Бончев, извикал за съдействие постовия надзирател на ІІ – Г коридор – полицай Петко Вълев. При влизането в коридора на І-Б салон установили, че ударите по вратата са от килия № 42, в която бил настанен ищецът Н.А.. Последният бил изявил желание да направи покупки от магазина /лавката/ в затвора и бил видимо афектиран, че все още не е взета поръчката му. Надзирателите са му обяснили, че лишеният от свобода изпълняващ длъжността „лавкаджия” е уведомен и ще дойде при първа възможност. До идването на магазинера ищецът бил силно раздразнен и изпаднал в афект, считайки че правата му се нарушават. Влязъл в пререкание с дежурните надзиратели, започнал да се заканва, да ги обижда и да ги заплашва със саморазправа. На лишения от свобода било разпоредено да преустанови тези си действия, което разпореждане Н.А. демонстративно отказал да изпълни. Последвало е второ разпореждане от страна на постовите с предупреждение, че ще бъде употребена физическа сила, при което под влияние на силна агресия Н. А. се засилил към прозореца при опит да счупи стъклото, след което отправяйки нови закани за саморазправа към надзирателите се насочил към тях. За предотвратяване нараняването на лишения от свобода или на служител на НОС, пол. Петко Вълев е използвал физическа сила спрямо ищеца Н.А.. За употребената физическа сила съгласно чл.118, ал.2 от ЗИНЗС, с писмо от 26.03.2012г. е уведомена Окръжна прокуратура – Стара Загора. Със Заповед рег. № Б – 196/ 30.03.2012г. на Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на Н.А. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена за извършено от Н. А. нарушение на чл.96, т.4, чл.97, т.4 във вр. с чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, като от фактическа страна е обоснована с извършено от лишения от свобода нарушение на установения ред и дисциплина, изразяващо се във влизане в пререкание с постовите надзиратели и отправяне на заплахи към тях за физическа саморазправа, които действия не са преустановени въпреки дадените разпореждания, а са последвали нови такива за закана за счупване на прозореца и за нараняване на надзирателите. Н.А. е оспорил заповедта по съдебен ред. С Определение № 273/ 10.04.2012г. по ч.н.д № 798/ 2012г. по описа на Старозагорския районен съд, Заповед рег. № Б – 196/ 30.03.2012г. на Началника на Затвора – Стара Загора, с която е наложено дисциплинарно наказание на Н.А. за извършеното от него на 24.03.2012г. нарушение на установения ред и дисциплина, е потвърдена като законосъобразна.

По делото е представена и приета като доказателство Медицинска справка от 06.04.2012г., изготвена от д-р Лена Петкова – Директор на МЦ „МП -Затвора”, от която е видно, че при извършения на 26.03.2012г. медицински преглед по повод оплакване на Н.А. за употребена спрямо него физическа сила е установено, че се вижда леко охлузване по дорзалната повърхност на дясна подбедрица, като не са констатирани травми и следи от нараняване. Представени са обяснения от лишените от свобода - М.Г.С.; Г.Д.Р. и А.Г.Ш.; Заповед за налагане на дисциплинарно наказание рег. № Б – 196/ 30.03.2012г., както и медицинска документация относно лишения от свобода Н.А. – медицинска справка от 26.03.2013г. и епикриза от 24.09.2012г.

Към материалите по делото е приложено частно наказателно дело № 798/ 2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Във връзка с направеното от ищеца оспорване на дадените от М.Г.С., Г.Д.Р. и А.Г.Ш. обяснения, посочените лица са разпитани като свидетели по делото. Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели и на лишения от свобода Д. Ненков К. и на Ж.Г. Желязков – гл. надзирател в Затвора – Стара Загора. Свидетелят М.С. – изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, определен да осъществява функциите на „магазинер” в лавката на затвора заявява, че всеки ден ходи да взема поръчките на ищеца и на другите лишени от свобода от І – Б салон, след което им доставя поръчките на място в килиите. Работи от 08.00ч. до 17.00ч. и обслужва всички лишени от свобода, като взема поръчките когато намери свободно време, обичайно преди обед. За деня на инцидента си спомня, че когато е отишъл да вземе поръчките, чул че Н. А. тропа по вратата на килията и се кара на постовия, а надзирателят Петко Вълев бил отворил вратата на килията и обяснявал на ищеца че е извикал свидетеля /т.е М.С./, който всеки момент щял да дойде. С надзирателя Вълев, който стоял на прага на килията, имало още един старшина – на около 2-3 м. от килията, в коридора.

Свидетелят видял как Вълев избутва /блъска/ Н. А. да се прибере в килията, за да може да затвори вратата. Свидетелят поддържа дадените на 24.03.2012г. обяснения /л. 41 от делото/, съгласно които е чул как Н. А. е крещял, че ще счупи прозореца и се заканвал на надзирателите, че ще ги „ръга” със стъклото, ще пише жалби срещу тях и ще ги съди. Свидетелят Ш. не си спомня конкретно за случая с лишения от свобода Н. А., като след предявяване на дадените от него писмени обяснения от 24.03.2012г. /л. 43 от делото/ заявява, че обяснението е писано и подписано от него и изцяло го поддържа, като всичко което е чул било описано от него. Съгласно тези обяснения на 24.03.2012г. Ш., който бил в коридора на І група, чул да се удря силно по някоя от килиите намираща се в дъното на коридора в салона на І-Б група. Видял при отварянето на вратата от надзирателите, че това е килията на А., като последният започнал да вика, да обижда и да отправя заплахи към дежурните полицаи че ще ги „намушка с нож и стъкло”.

Чул надзирателите да обясняват на ищеца че са извикали лавкаджията за да може А. да си даде поръчката. Свидетелят Г.Д., изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора – Стара Загора посочва, че килията, в която е бил настанен, била разположена от отсрещната страна /по диагонал/ на килията на Н. А., а тази на св. К. била на един ред, през една от килията на А.. Чул че ищецът иска някакви енергийни напитки и си спомня че А. викал, крещял и се карал със старшината Петко Вълев и се заканвал на надзирателя. Свидетелят сочи, че това което е видял доколкото му е било възможно предвид разположението на неговата килия спрямо тази на А., е че пред вратата на помещението, в което е бил настанен ищецът, са стояли надзирателят и М. /лавкаджията/, а А. бил на прага на килията.

Заявява, че старшината Петко /Вълев/ е един от старшините, който никога няма да направи нещо и да посегне на някого без причина и не е виждал надзирателя да удря или да упражнява насилие над Н. А.. Твърди че претенциите на ищеца към затворническата администрация са над хиляда и всеки ден има нови претенции. Свидетелят поддържа дадените от него писмени обяснения от 24.03.2012г. /л. 42 от делото/, съгласно които Д. е чул как Н. А. е удрял по вратата на килията; викал на висок тон; заплашвал и се заканвал на старшината, което се случвало почти всеки ден. Съгласно показанията на св. Ж.Г. Желязков – главен надзирател в Затвора – Стара Загора, проблемите с Н. А. са почти ежедневни – вика, чука по вратата на килията; постоянно иска лекарства; прегледи при лекар, при сексолог. Лично свидетелят многократно му е осигурявал медицинско обслужване - водил е лишения от свобода на медицински прегледи и е присъствал при тяхното провеждане, а когато се е налагало е викана спешна медицинска помощ, независимо в коя част от денонощието. За периода на престоя си в Затвора – Стара Загора Н. А. 3-4 пъти е бил изпращан за лечение в психиатричното отделение на болницата към Затвора – Ловеч. Свидетелят заявява, че след като твърденият инцидент е станал съботен ден, най-вероятно е обяснено на А. че освидетелстването му от лекар ще се извърши в първия работен ден /понеделник/, както е и станало. Ж. Желязков не е присъствал на инцидента между неговия колега П. Вълев и лишения от свобода Н. А., но е разбрал че А. е буйствал, отказвал е да изпълни разпорежданията на надзирателите, поради което по закон е била използвана физическа сила за прибирането му в килията. А. твърдял пред свидетеля че са го били и че иска да бъде освидетелстван, но според Желязков ищецът нямал видими наранявания по себе си - надзирателят не е видял никакви белези или наранявания, още по-малко такива, налагащи викането на спешна медицинска помощ. Свидетелят разясни че в зоните за повишена сигурност /за каквато зона е определен салона на