Решение № 1228 от 06.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2145/2021
- Вид
- Решение № 1228
- Подписан
- 06.11.2023
- В сила
- 06.11.2023
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.200, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362 -чл.364 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362 -чл.364 · Граждански процесуален кодекс
- чл.586, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.19, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.282 · Закон за задълженията и договорите
- чл.284, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за задълженията и договорите
- чл.44 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
РЕШЕНИЕ
№ 1228 гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000502145 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. Й. В.- трето лице помагач, заместена в хода на процеса от законните й наследници В. В. В.- син и М. В. В. – дъщеря, срещу решение № 3583/04.06.2018г. на СГС, ГО,10 състав, възстановено с определение от 21.04.2021г., постановено по гр.д. № 6264/14г., с което е уважен иск по чл.284, ал.2 от ЗЗД и не е уважено възражението за прихващане.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Д. М. Х. и М.
М. Б. в частта, в която е уважен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД и не е уважено възражението им за унищожаемост на упълномощителната сделка на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателите В. твърдят, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта на уважения срещу тях обратен иск, тъй като има процесуална забрана за съединяването му с първоначалния иск. Поддържат, че производството по чл.362 ГПК и следващите е особено исково производство и се развива в специфичен граждански процес и обратен иск не може да бъде разгледан в него. Забраната произтича от чл.210 от ГПК. При условията на евентуалност първоинстанционното решение е неправилно и 1 незаконосъобразно. Неправилно не е уважено възражението за прихващане, тъй като В. Й. със свои средства и труд е поела изцяло издръжката и гледането на наследодателя на ответниците. Заплащала е всички режийни разноски по жилището му, купувала е храна, лекарства, консумативи и е обезпечавала лечението му. Незаконосъобразен е изводът на съда, че всичко това е правила като изпълнение на нравствен дълг. В. В. не е имала морално или правно задължение да издържа и гледа М. Б..
Затова моли въззивния съд да обезсили решението в атакуваната от тях част и прекрати производството или да отхвърли предявения обратен иск.
В депозиран писмен отговор Д. Х. и М. Б. считат жалбата на третото лице помагач за неоснователна. Считат, че няма процесуална пречка за разглеждане на обратен иск в настоящото производство.
Жалбоподателите Х. и Б. считат, че в атакуваната от тях част решението на СГС е неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат доводи по отношение на допусната и приета по делото медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.
Г., а съдът е назначил д-р М.. Въззивниците излагат, че заключението не е било депозирано в срок, както и възразяват по отношение на съдържанието му. Няма валидно изпълнена медицинска експертиза.
Приемането й в съдебно заседание е нарушение на основните начала в гражданския процес. В съдебното заседание при приемането на заключението се е явил д-р Г., а не назначеният д-р М.. Считат, че неправилно не е уважено възражението им за унищожаемост на приложените към исковата молба документи. Не е отчетено извършването едновременно по време действие по нотариално заверяване на пълномощното и подписване на предварителния договор. Те са подписани непосредствено преди смъртта на наследодателя им. Той не е разбирал свойството и значението на действията си. В противен случай той би подписал лично документите, освен ако те не са антидатирани. Не са ясни обстоятелствата, при които предварителният договор е бил подписан, факта на плащане на задатъка, както и предаването му на собственика.
Изслушаните свидетелски показания са неубедителни. Тези на нотариус Р.- Н. не могат да бъдат годно доказателство , тъй като не свидетелства за конкретния случай. Няма категорични доказателства, че собственикът на 2 имота е искал и имал намерение да продаде процесния имот. Показанията на свидетеля К. са изолирани и не намират подкрепа в останалия доказателствен материал. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля П..
Приетите медицински експертизи са извършени едностранно като тази на вещото лице д-р Ц. е била изготвена преди да са били приложени поисканите медицински документи. Считат, че са налице всички основания за прогласяване унищожаемостта на упълномощаването поради липса на реална и ясна воля у упълномощителя. Съдът не е обсъдил доводите им за липса на реално изпълнение от страна на ищеца, тъй като той е платил в брой уговорената предплата, а разплащанията по сделката е трябвало да се извършат по банков път. Позовават се на чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой в редакцията му към м. януари 2014г.
Затова въззивниците молят съда да отмени решението в атакуваната от тях част и да отхвърли предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
В съдебно заседание чрез процесуалния им представител третите лица помагачи оспорват жалбата на ответниците по първоначалния иск.
С. С. жалбите. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. В исковата молба ищецът С.
С. твърди, че на 17.01.2014г. е сключил предварителен договор с В. Й. В. като пълномощник на продавача М. Б. за продажбата на апартамент № 68, находящ се в гр. ***, район „***“, бл.9, вх.В, ет.7, състоящ се от една стая, кухня, дневна и обслужващи помещения със застроена площ от 56, 81 кв.м. при съседи: стълбище, Д. И. Г., двор и Б. и И. С., заедно с избено помещение без посочен номер и застроена площ по документ за собственост при съседи: коридор, С. и Д. С., абонатна станция и Д. Н. Г., заедно с 1, 037 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място.
Договорената продажна цена е 27 000лв., от която ищецът като купувач е заплатил на В. В.
9 500 лв. на 17.01.2014г. В деня на изповядване на сделката е имал задължението да плати останалата част от цената в размерна 17 500лв. На 17.03.2014г. В. В. се е явила при нотариус С. Т. за сключване на 3 окончателен договор, като е заявила, че не може да го сключи, тъй като упълномощителят й е починал и представителната й власт е прекратена. С нотариална покана от 25.03.2014г. ищецът е поканил ответниците да се явят на 24.04.2014г. пред същия нотариус за сключване на окончателен договор.
Явила се е само Д. Х., която е заявила, че брат й М. Б. излежава ефективна присъда и не може да дойде, а тя отказва да сключи окончателен договор.
Затова ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен предварителен договор от 17.01.2014г. за посочения по- горе имот.
Ответниците Д. Х. и М. Б. чрез процесуалния си представител са депозирали отговори на исковата молба. В тях заявяват, че искът е допустим.
Правят възражение за унищожаемост на упълномощителната сделка, с която наследодателят им М. Б. е упълномощил В. В., поради това, че той не е разбирал свойството и значението на постъпките си. Наследодателят им е бил в тежко здравословно състояние и не е могъл да изразява правновалидна воля. Считат предявеният иск за неоснователен, тъй като ищецът е неизправна страна. Според пълномощното разплащанията по предварителния договор следва стават по банков път, а той е платил задатъка от 9 500лв. на пълномощника и не е имало реално прехвърляне на сумата в патримониума на продавача. Правят искане за конституиране на В. В. като трето лице помагач и предявяват срещу нея обратен иск при условията на евентуалност, с който да бъде осъдена да им заплати сумата от 9 500лв., представляваща предплата по предварителния договор, в едно със законната лихва, считано от 17.01.2014г. до окончателното й плащане. Претендират разноски.
В депозиран писмен отговор по обратния иск В. В., заместена в хода на процеса от нейните законни наследници, признава изцяло фактите и обстоятелствата по първоначалния иск. Сочи, че сключеният предварителен договор е валиден. Не са налице предпоставките за унищожаемост на упълномощителната сделка, сключена между нея и М. Б..
Оспорва предявения срещу нея обратен иск и прави възражение за прихващане на сумата от 9 500лв. със сумата от 14 800лв., които ищците по обратния иск й дължат. Във връзка с направеното възражение за прихващане тя излага, че със свои средства и труд е поела цялостната издръжка и гледане на М. Б..
Заплащала е всички режийни разходи по жилището, купувала е храна, 4 консумативи, обезпечавала е лечението му. Полагала е грижи за домакинството като е извършвала, пране, чистене, гладене и всичко друго необходимо за обезпечаване на нормални условия за живот. М. Б. през последните години от живота си е бил с влошено здравословно състояние и е имал нужда от придружител. Не е могъл да се самообслужва и тя го е подпомагала. Направила е разноски за погребението му. Не е имала морално или правно задължение за грижите към М. Б.. Поради което моли съда да уважи възражението й за прихващане и отхвърли предявения срещу нея обратен иск.
Не се спори между страните, че на 17.01.2014г. между ищеца и В. В. като пълномощник на продавача М. Б. е сключен предварителен договор за продажбата на недвижим имот, подробно описан в него за цена от 27 000 лв., платима според уговореното в него.
Не е спорно, а и от нот. акт № 110/12.04.1996г. се установява, че М. Б. е бил собственик на процесния недвижим имот.
Безспорно е, че ищецът е платил в брой на 17.01.2014г. на продавача чрез неговия пълномощник сумата от 9 500лв. като третото лице помагач не оспорва, че я е получила. В съдебно заседание В. В. чрез своя пълномощник е признала първоначалния иск.
Не е спорно, че на 17.03.2014г. пред нотариус С. Т. са се явили ищецът С. и В. В., която е заявила, че не може да сключи окончателен договор, тъй като няма представителна власт поради смъртта на упълномощителя. За тези обстоятелства е съставен констативен протокол от същата дата от нотариуса.
С нотариална покана от 25.03.2014г. С. С. е поканил ответниците Х. и Б. да се явят на 24.04.2014г. за сключване на окончателен договор. Поканата е им е връчена на 27.03.2014г. На 24.04.2014г. пред нотариуса се е явила Д. Х. и е заявила, че няма да сключи окончателен договор, а брат й излежава ефективна присъда. Съставен е констативен протокол от същата дата.
Не е спорно, че М. Б. е упълномощил В. В. да го представлява за продажбата на описания в исковата молба имот. Пълномощното е заверено нотариално по отношение на съдържанието и подписа на упълномощителя.
Заверени са нотариално и две декларации като е удостоверен подписа на М.
Б..
5
Безспорно е, че М. Б. е починал на ********г. като ответниците Д. Х. и М. Б. са негови законни наследници- удостоверение за наследници № АИО393/30.10.2014г., съдържащо се в гр.д. № 5958/22г. на СГС, ГО, 2ри състав и извършена служебна справка в НБД „Население“.
В хода на процеса са представени и приети три броя история на заболяването за болничния престой на М. Б. в Пета МБАЛ- гр. София.
По делото е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар онколог, според чието заключение М. Б. при лечението не е вземал опиати, не имал данни за мозъчни метастази, поради което е взимал решения в пълно съзнание. Вещото лице е изготвило допълнителна експертиза относно разходите които са необходими за лечението на М. Б., но не е дал конкретна стойност. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Втората медицинска експертиза е изготвена от вещото лице д-р Р. Г. специалист по вътрешни, белодробни болести и Бронхология. Същият заявява, че е лекувал М. Б. и че при сключване на предварителния договор е бил адекватен, отговорен за постъпките си и съзнаващ това, което върши. В съдебно заседание той е допълнил заключението си. Дал е пояснения за разликата във фамилните му имена като е заявил, че той е известен в работата си като д-р М..
Съдът кредитира експертизите като дадени обективно и основаващи се на доказателствата по делото, които не са оспорени. Вещото лице д-р Г./М. е бил лекуващ лекар на М. Б. като такъв е имал непосредствени впечатления от неговото емоционално, здравословно и психично състояние. По отношение на твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение по приемането на експертизата, изготвена от вещото лице Г. следва да се посочи, че в закона няма предвидено съдържание на заключението като изискуемо за обективността и достоверността му. Необходимо е то да е пълно и ясно, обосновано и правилно, да отговаря на поставените задачи. Заключението се представя най- малко една седмица преди съдебното заседание. Съгласно чл.200, ал.2 от ГПК вещото лице излага устно заключението си като страните могат да задават въпроси за изясняването му. С оглед възникналото съмнение в правилността и обосноваността на заключенията на единичните медицински експертизи и за преодоляване на изразените съмнения в тях 6 въззивният съд е допуснал комплексна медицинска експертиза. Поради което дори и да е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционният съд настоящата инстанция го е отстранила.