Решение № 132 от 02.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100502889 по описа за 2021 година

Производството се развива по реда на член 294 от ГПК. С решение № 60197 от 23.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 636/2021 г. на ВКС - IІІ ГО - е отменено решение № 1390 от 11.01.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 2290 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Варна, втори състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на

„Електроразпределение Север“ АД - Варна против решение № 141 от 25.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 1483 по описа за 2019 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Ц. ИЛ. В. не дължи на въззивното дружество сумата 10 762,74 лева, представляваща стойност на електроенергия по фактура № 0106009315 от 07.10.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 07.07.2015 г. до 25.07.2019 г. за обект на потребление, находящ се в град *****, на основание член 124, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането 1 на ответника – въззивник, а именно член 55 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като към датата на извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019 г.; безспорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на член 45 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ, находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в присъствието на независим свидетел; при самата проверка е извършено замерване с еталонен калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран регистър 1.8.3. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 64 242 кВтч. Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което СТИ е било монтирано с нулеви показатели на видимите му тарифи, поради което няма как да е имало показания по другите регистри, включително и скрития такъв.

Също така счита за неправилен извода на съда, че липсват доказателства по делото, че дружеството е изпълнило задължението си по член 33, алинея 1, точка 1 от ПИКЕЕ за съставяне на досие на измервателната система, тъй като съгласно текста на цитираната разпоредба дружеството няма такова задължение при електромери, измерващи енергия на обекти, присъединени към мрежи ниско напрежение, какъвто е процесният случай. Отново за неправилен намира и извода на съда, че абонатът е бил лишен от възможността да упражнява контрол върху показанията на невизуализирания регистър на СТИ, като сочи, че в случая е налице неизпълнение на задълженията на абоната да не извършва действия, които водят до неотчитане на потребяваната електроенергия и доколкото задължението му изисква бездействие, отговорността му е налице при доказано действие. В заключение сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията. В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя, без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание член 200, алинея 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като съдът подробно и задълбочено е анализирал събраните по делото доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Въззиваемият намира, че правилно съдът е приел, че не се е установило по делото дали данните от невизуализирания регистър на СТИ са отчетени преди или след монтирането му на процесния обект на ищеца по делото. Сочи, че недоказан по делото е останал и моментът, от който електромерът е започнал да отчита енергия в трета тарифа, поради което и не може да се направи заключение дали електрическата енергия е действително потребена. Моли 2 атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата твърди, че е потребител на електроенергия по партида с абонатен № 2102001116 и клиентски № 1100107052 в недвижим имот, находящ се в град Дългопол.

Излага, че чрез получено уведомление от ответника, към което била приложена процесната фактура е узнала, че от нея се претендира исковата сума, начислена по фактура № 0106009315 от 07.10.2019 г. Твърди, че СТИ не е манипулирано от нея, че тя няма достъп до него и начислената електроенергия за минал период не е потребявана. Оспорва всички документи, въз основа на които е начислена процесната енергия, както оспорва и правилността на приложената методика за начисление на процесната сума, а именно член 55 от ПИКЕЕ.

В срока по член 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че периодът на начисление е определен в посочения размер, като е съобразена разпоредбата на член 55 от ПИКЕЕ, като началният момент е този на датата на монтажа на СТИ. Счита, че възражението на ищцата, че не е бил уведомена за извършваната проверка в съответствие с разпоредбите на член 49, алинея 4 от ПИКЕЕ е неоснователно. Сочи, че не е необходимо да се установява, че именно абонатът е извършил намеса в работата на СТИ.

Посочено е, че при извършената проверка е констатирана начислена електроенергия в регистър 1.8.3. в размер на 64 242 кВтч. Твърди се, че корекцията е извършена на основание член 55 от ПИКЕЕ, като ищецът на основание член 200, алинея 1, предложение първо от ЗЗД дължи плащане на получената стока.

Между страните по делото не се спори, че ищцата е потребител на електроенергия за посочения недвижим имот.

От съдържанието на приетия по делото протокол № 1003605 от 06.06.2015 г. за монтаж/демонтаж на електромер се установява, че на посочената дата е подменен монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 1115 0315 0074 8722 с посочени нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.

От представения по делото заверен препис от КП от 25.07.2019 г., съставен от служители на „ЕРП Север“ АД в присъствието на служители на дружеството и един свидетел, се установява, че са налични показания в регистър 1.8.3. – 64 242 кВтч.

В БИМ - Регионален отдел на ГД "МИУ" - Варна е извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер, като е дадено заключение съгласно КП № 1900 от 25.09.2019 г., че след софтуерно прочитане на паметта е установена външна намеса в 3 тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3., която не е визуализирана на дисплея.

Въз основа на това по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура от 07.10.2020 г. за сумата от 10 762,74 лева.

От заключението на вещото лице по проведената пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза, се установява, че към момента на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Вещото лице е направило заключение, че процесното СТИ е било монтирано ново на обекта на потребление, тъй като в протокола за монтажа му е отразено, че нощна и дневна тарифи са с нулеви показания. Електроенергията, натрупана в регистър 1.8.3., е преминала през електромера и не е визуализирана на екрана му поради неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната му схема.

С оглед дадените указания от ВКС в отменителното решение при настоящото разглеждане на делото е назначена СТЕ с вещо лице – софтуерен специалист. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че за да се появят показания в тарифен регистър 1.8.3. е било необходимо да бъдат променени данните в паметта за параметризация, касаещи тарифната схема, като това може да бъде осъществено с помощта на софтуер през оптичния порт или чрез програмиране на процесорната памет; тъй като е констатирано отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок, то се приема от вещото лице, че не е осъществяван физически достъп до паметта, а намесата в тарифната схема на електромера е станала през инфрачервения порт посредством софтуер и изградена връзка в вътрешния софтуер, след което е включена нормално неизползваната тарифа 3 да натрупва потребената в процесния обект електроенергия за определени времеви интервали от денонощието в невизуализирания тарифен регистър 1.8.3. Промяната в тарифната схема е свързана със задаване на няколко параметра /по кой часови график да се измерва потреблението през отделните дни на седмицата, кои тарифи и в кои часове следва включвани в съответните часови графици/, поради което и счита, че тези настройки не могат да възникнат случайно, а са в резултат на целенасочена човешка намеса. При прегледа на отделните функции на използваният от ответника софтуер за прочитане на регистрите на електромери от този тип, вещото лице не е установило този софтуер да предоставя възможност за промяна или задаване на тарифен план, както и за промяна съдържанието на тарифните регистри.

Причината за натрупване на потребена електроенергия в тарифа 3 е задаването на тези параметри на тарифната схема. Процесният електромер е монтиран на обекта на потребление в годината, в която е била извършена оценка за съответствие с нулеви показания по тарифи 1 и 2, няма данни да е бил монтиран на друг обект преди това, поради което и при редовно потребление не би могло да се натрупат показания само в тарифа 3, а останалите две да останат нулеви. Също така вещото лице добавя, че не е възможно СТИ, на което е извършена оценка за съответствие, да бъде пуснато на пазара с показания в 4 неизведен за отчет тарифен регистър, различни от нулеви. Общото натрупано количество електроенергия за времето от монтажа на електромера до извършената проверка може да бъде доставено.

Предявен е отрицателен установителен иск, при който ответникът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия размер. В тази връзка с оглед твърденията твърденията на ответното дружество същото следва да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е коригирало сметката на ищеца.