Решение № 78 от 13.10.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Търговище, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

ТИХОМИР П. ПЕТКОВ

МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500156 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ

ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ (АППК), ЕИК 175888562, представлявана от изп.директор Петя А.а, чрез процесуален представител юриск. В.Ш., съгласно пълномощно № 15/10.07.2020 г., адрес за призоваване: гр.София 1000, ул. „Врабча“ № 23, срещу решение № 114/15.03.2021 г., постановено по гр. дело № 1430/2020 г. на PC - Търговище, с което са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от АППК против „Стария дъб-97“ ООД, ЕИК 125027223, със седалище и адрес на управление гр. Търговище - 7700, хотел „Мизия“, стая 121, представлявано от управител - Ал. М. Ал., искове за заплащане на сумата от 6748.33 лв.- обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по т.16 във вр. т.10.4 и т.21 от договор за продажба на дружествени дялове от „Стария дъб“ ЕООД, гр. Търговище и за заплащане на сумата от 1145.34 лв.-законна лихва за забава, считано от 11.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба- 09.11.2020 г.

Считайки решението за неправилно, въззивникът моли за неговата отмяна и уважаване на предявените искове, претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Излага следните доводи: При безспорно установена фактическа обстановка 1

– сключен на 12.08.1998 г. договор за приватизационна продажба на 80 % от капитала на „Стария дъб“ ООД гр. Търговище, съгласно т. 10.4 от който е уговорено задължение на купувача да не прехвърля придобитите дялове на дружеството до окончателното изплащане на покупната цена, в противен случай продавачът има право да иска от купувача обезщетение в размер на получената цена от прехвърлитената сделка, увеличена с 20%; както и това, че ответникът не е платил последната девета годишна вноска, като с договор от 19.06.2017 г. е прехвърлил част от придобитите дружествени дялове от „Стария дъб“ ЕООД на трето лице, съдът неправилно е приел, че: 1.поради изтичането на давността на вземането за последната девета вноска от покупна цена, предмет на отделно производство, не е налице задължението за заплащане на цената. С изтичането на погасителната давност не се погасява вземането на кредитора, а единствено правото му да го търси посредством принудително изпълнение. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение; 2. Неправилно РСТ е приел, че от погасяването по давност на задължението за деветата вноска от цената, следвало, че липсва предпоставката по т. 10.4 от приватизационния договор, а именно плащането на покупната цена, тъй като погасяването на вземането по давност не следва да се приравнява на плащане; 3. Неправилно е определил за начален момент, от който е започнала да тече погасителна давност за процесното вземане, датата на сключване на договора за прехвърляне на дялове, а именно 19.06.2017 г., тъй като това обстоятелство става известно за трети лица чак след вписването му в Търговския регистър – вписано по партидата на „Стария дъб“ ООД на 10.11.2017 г., като преди тази дата не би могло да бъде установено извършеното нарушение на забраната в т. 10.4 от приватизационния договор, поради което не може да бъде споделен извода на съда относно изтичането на погасителната давност към датата на подаването на исковата молба на 09.11.2020 г.

По реда и в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна със становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемото търговско дружество намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, свързани с това, че погасяването по давност на задължението не погасява вземането на кредитора, тъй като искът по чл. 422 ГПК установява със сила на пресъдено нещо дали определено задължение изобщо съществува и мотивите на съда (причините за погасяването му) не са задължителни за другите съдилища. Съображенията, че задължението оставало естествено в случая е ирелевантно, тъй като това щяло да има значение единствено ако длъжникът е платил след изтичане на давността. Нещо повече, съдебната практика е категорична, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 422 ГПК се разпростират относно съществуване на правотокакто към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент – от деня на неговото възникване, което е логично - противното би означавало, че в случая „Старият дъб-97“ ООД (купувачът на дялове) да остане ЗАВИНАГИ задължен към държавата да не прехвърля дяловете си. На следващо място, въззиваемият счита, че забраната за прехвърляне на дялове, съдържаща се в договора за приватизационна 2 продажба, противоречи на правото на Европейския съюз, позовавайки се на § 63, § 1 ДФЕС (предишен чл. 56, § 1 ДЕО) установяващ забрана за ограничение на свободното движение на капитали между държавите, цитира решение № 147/27.01.2016 г., постановено по т.д. № 3013/2013 г., ВКС. 10.11.2020 г. По отношение прехвърлянето на дяловете - счита, че прехвърлителното действие на договора е настъпило на 19.06.2017 г., като вписването в ТР няма отношение към вътрешните отношения в самото дружеството и към действителното придобиване на дружествените дялове от него - на първо място, самата разпоредба на чл. 21 от договора от 1998 г. обвързва дължимите неустойки с настъпването на обстоятелствата, а не с вписването им; на следващо място- видно от електронната партида на “Стария дъб-97” ООД още на същия ден 19.06.2017 г. след изповядване на сделката е подадено заявление образец А4 за вписване на промените и макар на 21.06.2017г. да е постановен отказ по това заявление, факт е, че на 19.06.2017 г. вече е било видно за всички трети лица, че такъв договор е сключен. По изложени доводи моли съда да остави без уважение жалбата и да остави в сила обжалваното решение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът не се представлява.

Постъпило е писмено становище вх. № 2003/10.09.2021 г. от процесуалния му представител В.Ш., с което се поддържа депозираната жалба, претендира разноски, прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от насрещната страна.

При извършената по реда на чл. 269-273 ГПК проверка, съдът констатира, че жалбата е допустима, разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивът се произнася служебно по валидността на обжалвания акт, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо.

По наведените в жалбата доводи и съображения, съдът намира следното:

С искова молба вх.8135/09.11.2021 г. (дата на пощ.клеймо 06.11.2020 г.), ищецът АППК е предявил настоящите искове, обосновани с твърденията, че поради неизпълнение задължението по чл. 10.4. от приватизационния договор от 12.08.1998г. , на осн.чл. 16 от същия и чл. 92 от ЗЗД ответникът му дължи сумата 7893,67 лв., от които: 6 748,33 лв.неустойка в размер на получената цена от прехвърлителната сделка по продажба на дялове от приватизираното дружество на трето лице, преди длъжникът да е заплатил изцяло покупната цена по последната девета годишна вноска, както и 1145 лв.- законна лихва за периода от 11.03.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба, като в ИМ е проследено развитието на отношенията между страните по повод на тази девета вноска – до образуване на изп.д. № 20177690400969 и изпращане на писмото от 15.02.19 г. до ответника, върнато с гриф „непотърсено“ на 11.03.2019 г.

По реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, със становище 3 за неоснователност на иска, с възражения, че: 1. сумите по посочените два изпълнителни листа са недължими – по отношение на ИЛ от 15.12.2010г., издаден в заповедното производство, образуваното исково с првано осн.чл. 422 от ГПК е приключило с влязло в сила решение № 118/12.12.2019 г. по т.д. № 2288/18г. на ВКС, с което окончателно бил отхвърлен иска за съществуването на това вземане на Агенцията, поради погасяването му по давност. Задължението по ИЛ от 15.12.2012 г., издаден по гр.д.№ 397/10 г. не е за покупна цена по договора от 1998г., а е за неустойка за забава, която не е част от фактическия състав на чл. 10.4 от договора; 2. възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане за неустойка, с доводи, че 3 –годишният срок по чл. 111, б.“а“ във вр. с чл. 21 от договора е изтекъл на 19.06.2020 г., тъй като твърдяното от ищеца нарушение по чл. 10.4 е настъпило на 19.06.2017 г. (датата на нот.заверка на договора за прехвърлянето на дяловете, като маскар на 21.06.17 г. да е постановен отказ по това заевление, факт е, че вече е било видно за всички трети лица, че такав договор е сключен), а исковата молба е заведена на 09.11.2020 г.

По фактите:

Не е спорно между страните, установява се и от приложените писмени доказателства, че на 12.08.1998 г. е сключен договор за приватизационна продажба на 13 187 дружествени дяла, представляващи 80 % от капитала на „Стария дъб“ ООД гр. Търговище (л.8-14 от гр.д.

№ 1430/20 г. на РС Търговище), съгласно т. 10.4 от който е уговорено задължение на купувача „Стария дъб 97“ ООД да не прехвърля придобитите дялове на дружеството до окончателното изплащане на покупната цена по т. 6 и т. 7, в противен случай продавачът има право да иска от купувача обезщетение в размер на получената цена от прехвърлитената сделка, увеличена с 20%; че ответникът не е заплатил последната девета годишна вноска в размер 22 960 щ.д., с падеж 12.08.2008 г. (предвид сключеното на 09.08.1999 г. допълнително споразумение към договора – л. 15 от гр.д. № 1430/21 г. РСТ); както и обстоятелството, че с договор от 19.06.2017 г. (л. 20, пак там) ответникът е прехвърлил част от придобитите дружествени дялове от „Стария дъб“ ООД на трето лице – обстоятелство, вписано в ТР по партидата на „Стария дъб“ ООД на 10.11.2017 г.

Установява се още от писмените доказателства, че поради непостъпило плащане на девета вноска по приватизационния договор, с падеж 12.08.2013 г., АСПК гр. София (понастоящем АППК- съгласно §5, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗПубличните предприятия) е инициирала заповедно производство по чл. 417 ГПК - ч.гр.д. № 2333/2010г. на РСТърговище, по което е издадена заповед № 1322/14.12.2010 г. и изпълнителен лист от 15.12.2010 г. за сумата 23 582,17 щ.д., ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното плащане на задължението, ведно с разноски и юриск.възнаграждение. В полза на Агенцията въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 397/2010 г., е издаден ИЛ от 15.12.2012 г. срещу „ Стария дъб-97“ ООД за сумата 976,30 щ.д.- неустойка за забава плащането на въпросната девета годишна разсрочена вноска, ведно с лихви и разноски.

Въз основа на тези два ИЛ, по молба на кредитора от е образувано изп.д. № 969/2017 4 г. на ЧСИ, рег. № 769, район на действие ОСТ, ПДИ е изпратена до длъжника „Стария дъб97“ ООД на 23.10.2017 г. С постановление от 09.12.2019 г. изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С договора от 19.06.2017 г. за прехвърляне на дружествени дялове, с нот.заверка на подписи и съдържание от същата дата (л. 20 ), ответникът е прехвърлил на трето лице част от притежаваните в „Стария дъб“ ООД дружествени дялове, а именно 13 177 дяла от капитала, „в замяна на дълг срещу собственост в размер на 5623,61 лв., съгласно решението на Общото събрание на дружеството от 19.06.2017 г.“. Прехвърлянето на дяловете е ЗАЯВЕНО за вписване в ТР по партидата на ответника на същата дата 19.06.2017г.

Постановен е отказ от 21.06.2017 г. По последваща молба прехвърлянето на дяловете е вписано на 10.11.2017 г. – вписване 20171110101257.