Решение № 261 от 10.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Бургас, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Г. Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100600803 по описа за 2024 година С присъда № 9/12.04.2024 г. по НЧХД № 140/2022 г., Поморийският районен съд е признал подсъдимия Г. З. М., ЕГН ********** за виновен в това, че на 19.06.2022 г. в общ. Поморие, на плаж пред комплекс „У.Р.“, чрез нанасяне на удар с ръка в главата, причинил на П. Т. Т., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана – престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл.

130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С присъдата на основание чл. 304 от НПК, ПРС е признал подсъдимия М. за невиновен и го е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Със същата присъда, ПЦРС е осъдил подсъдимия Г. М. да заплати на гражданския ищец П. Т. сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 312 лева, представляваща разноски по делото, като е отхвърлил предявения граждански иск в частта му 1 над уважения размер от 1000 лева до предявения размер от 6000 лева.

Осъдил е подсъдимият М. да заплати в полза на държавата по сметка на ПРС сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от тъжителя Г. З. М., чрез адв. Ирина Караколева от АК – София. С жалбата се прави искане първоинстанционната присъда, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан с всички последици на това, както и бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск като неоснователен и недоказан. В допълнение към въззивната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че Г. М. е извършил престъплението по чл.

132, ал. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК – причиняване на лека телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Позовавайки се на съдебната практика, както и на доказателствата по делото, защитата счита, че в случая е налице неизбежна отбрана без превишаване на нейните предели, поради което деянието не е общественоопасно и подсъдимият следва да бъде оправдан като се приложи чл. 12, ал. 1 от НК.

По делото е постъпило писмено възражение от тъжителя П. Т., чрез адв.

Румяна Славова от АК – Бургас, с което се иска да бъде увеличен размера на наложеното на подсъдимия административно наказание „глоба“ до средния, предвиден в Закона, както и гражданската претенция да бъде уважена в пълен размер.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Г. М. се явява лично и със защитника си – адв. Ирена Караколева. Последната поддържа подадената въззивна жалба и допълнение към нея. Излага съображения, че именно пострадалият е този, който е нарушил няколко неща, а именно, че не е изпълнил нареждане на спасител, впоследствие и нареждане на старши спасител. Именно пострадалият се е държал арогантно, както и че именно пострадалият е нападнал подсъдимия и то не с един удар, а с удари в стомаха. В мотивите си, първоинстанционният съд не е отчел болките и страданията, които е получил подсъдимият, в каквато посока са свидетелските показания на трима свидетели, както и че няма удари от страна на М., а само изпъване на ръка. Подсъдимият не е ползвал някакво оръжие, силово средство, като не е подходил по начин, различен от този, по който е подходил пострадалия. Моли въззивната жалба да бъде уважена, като първоинстанционната присъда бъде отменена и подсъдимият бъде оправдан, с всички последици на това, както и гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло. По възражението на тъжителя, моли искането на пострадалия за завишаване размера на административното наказания и на гражданската претенция да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски.

В дадената му последна дума, подсъдимият М. се придържа към 2 изложеното от защитника му, като заявява, че като човек, който пета година е на този плаж като спасител, не е срещал толкова нагъл човек, както и че пострадалият е налетял на бой.

Частният тъжител П. Т. се явява лично и с повереника си – адв. Румяна Славова. Последната моли въззивната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като недоказана и неоснователна. Поддържа подаденото възражение с направеното искане за увеличаване размера на наложеното административно наказание към средния размер, предвиден в закона и уважаване на гражданската претенция в пълен размер. Претендират се направените по делото разноски.

След като се запозна с подадената въззивна жалба, допълнението към нея, както и възражението на тъжителя, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. З. М. е роден на ******** г. в гр. С., живущ в гр. С., бул.

„Д.Ц.“ № ***, вх. ***, ап. ***. М. е ******* гражданин, *******, ******** (******) и с ЕГН **********.

По силата на договор от 01.06.2022 г. „А.П.“ ООД гр. Варна е възложил на „С.***“ ЕООД гр. Несебър срещу възнаграждение да организира и управлява водноспасителната дейност на морски плаж „Къмпинг „Ахелой“, ч а с т III“ за периода от 01.06.2022 г. до 30.09.2022 г., с подлежаща на обезопасяване площ с дължина на бреговата линия от 548 м, при 4 спасителни поста.

Към датата на инкриминираното деяние – 19.06.2022 г. подсъдимият Г. З.

М. е заемал длъжността „**********“ (видно от трудов договор от 20.04.2022 г. с работодателя „С.***“ ЕООД), с месторабота морски плаж „Къмпинг „Ахелой“, част III“.

Сутринта на 19.06.2022 г. частният тъжител П. Т., заедно със съпругата си – св. Г.Т. и дъщеря им – М.Т., се намирали на плажа между комплекс „У.Р.“ и къмпинг Ахелой. Свидетелката Т. и дъщеря й били под чадър на пясъка, а частният тъжител ловял риба в морето с две въдици, поставени между 3-ти и 4-ти спасителен пост на охраняваната от „С.***“ ЕООД брегова ивица. По 3 същото време на плажа се намирали и много други хора, в това число и св.

Л.С.С..

Тъй като въдиците на тъжителя Т. били поставени в охраняемата зона и предвид опасността от увреждане на плажуващите от рибарските куки, какъвто инцидент вече бил възникнал през 2021 г. , св. И.М. – спасител по силата на трудово правоотношение със „С.***“ ЕООД, се приближил към него и поискал Т. да премести въдиците си от охраняемата зона по горепосочените причини, на което последният отказал с аргумент, че на мястото риболовът не е забранен.

Свидетелят М. споделил за случилото се с колегата си спасител – подсъдимия М.. Последният на свой ред отишъл при тъжителя и поискал от него да махне въдиците си от мястото, като Т. отново отказал да стори това.

Като видял, че тъжителят няма намерение да премести въдиците си, подсъдимият хвърлил едната от тях в морето, а другата настъпил, при което Т. му нанесъл два или три удара с юмрук в гърдите. Подсъдимият М. на свой ред нанесъл удар с юмрук в главата на тъжителя, в резултат на който на Т. била причинена разкъсно – контузна рана в областта на лявата вежда, което телесно увреждане довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живата на пострадалия.

Във връзка с възникналия инцидент, на място били извикани полицейски служители, а на тъжителя била оказана и медицинска помощ.

Вследствие на полученото увреждане, тъжителя ползвал отпуск за временна неработоспособност от 7 дни.

На 20.06.2022 г. Т. посетил съдебна медицина в гр. Бургас, където му бил извършен преглед и издадено СМУ. При прегледа била установена разкъсно – контузна рана, обработена хирургично в областта над лява вежда. Също така е установен оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око, болки в главата и горната челюст в ляво. Съдебният лекар е посочил, че получените наранявания отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалия, от действието на твърди тъпи предмети, каквито могат да са ударите с части от човешкото тяло /ръце/, или всеки друг предмет с подобна характеристика. От посочените травматични увреждания, е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

С оглед на представеното СМУ, съдът е приел, че в резултат на удара, на тъжителя била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Описаните обстоятелства от фактическа страна съдът е извел въз основа на събраните по делото доказателства – частично от показанията на свидетелката Т. (съпруга на тъжителя), от показанията на свидетелите И.М., А.К., Д.Н., П. С. и Л.С., от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение, справка за съдимост, от приложените по делото материали от преписка вх. № 320000-3484/20.06.2022 г. на РУ – Поморие при ОД на МВР – Бургас, и други приложени по делото доказателства – трудов договор, договор 4 за концесия, характеристика и др.

Така приетите от първоинстанционният съд фактически изводи се споделят от въззивната инстанция, като съдът е изложил подробни съображения кои доказателства кредитира и кои – не. Поморийският районен съд правилно и изчерпателно е обосновал изводите си по отношение на фактите по делото, спазвайки процесуалните правила, което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд се е доверил на показанията на свидетелката Л.С. в цялост, приемайки, че те са пълни, безпристрастни, последователни, логични и еднопосочни. Същите се подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели И.М., А.К., Д.Н. и П. С.. От анализа на показанията на св. С., ведно с останалите доказателства, установени по делото, следва единствено възможният извод, че нараняванията, получени от частния тъжител, са вследствие на един удар от страна на подсъдимия М..

Също така се установява, че ударът на подсъдимия спрямо тъжителя е бил провокиран от самия тъжител, който преди това нанесъл два или три удара с юмрук в гърдите на М.. Правилно съдът е приел, че поведението на подсъдимия преди предприетото от тъжителя нападение, изразяващо се в настъпване на едната въдица на тъжителя и хвърляне на другата в морето, не представлява провокация към неизбежна отбрана, при която „отбраняващият се“ съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да причини телена повреда на определено лице. Подсъдимият, в качеството си на спасител на охраняем плаж, е поканил тъжителя да премести въдиците си и когато последният отказал, тогава М. е предприел посочените действия, целящи именно преустановяване на риболова от страна на Т..

Показанията на св. С. се потвърждават и от показанията на свидетелите М., К., Н. и С.. Свидетелят М., в качеството си на **********, първи е отишъл при тъжителя и го е помолил да премести въдиците си от охраняемия плаж, като Т. отказал с мотив, че на мястото риболовът не е забранен. Именно поради този отказ, св. М. е споделил на подсъдимия възникналата ситуация.