Решение № 12884 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12884 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110142446 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр.

2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът *********************** твърди, че на 12.08.2022г. около 18.55ч. водачът Ц. Г. Б. , управлявайки л.а. „БМВ“ мод.“Х5“ с рег. № ******** движейки се по АМ „Тракия“ с посока на движение към град София , в района на 48-ми километър , поради несъобразена скорост с интензивността на движението, реализира ПТП с предходно движещия се л.а. „Тойота“, мод.

„Корола“ с рег. № **********. Вследствие на ПТП били нанесени материални щети по двата автомобила.

Ищецът поддържа, че а-л „Тойота Корола“ е бил застрахован в ищцовото дружество на основание автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица № ************* с валидност от 00часа на 23.02.22г. до 23.59ч. на 22.02.23г. Твърди се, че по отношение на а-л „БМВ“ с рег. № ************ била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със З**************, със срок на валидност от 11.07.22г. до 10.07.23г.

Твърди се с исковата молба, че ПТП енастъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил , което било видно и от протокола за ПТП №1853176/12.08.22г. За нанесените щети водачът на застрахования при 1 ищеца автомобил подал заявление за изплащане на обезщетение, като бил изготвен и опис на претенция под № 51-01300-9668/22/15.08.22г., в която увредените части били подробно описани в 43точки. С доклад по щета № 470422222243910 от 21.06.23г. ищцовото застрахователно дружество одобрило и изплатило застрахователно обезщетение в размер на 20 840,71лева, като с преводно нареждане от 27.06.23г. сумата била изплатена на ТМ“ Ауто“ЕООДдружеството, извършило ремонта на увредения автомобил. Поддържа, че с писмо с изх. № 352/07.02.24г. ответникът бил поканен да заплати обезщетение по процесната щета заедно с ликвидационни разноски от 25лв., като писмото било получено на 12.02.24г., като с писмо от 12.03.24г. ответникът отказал плащане по щетата.

Счита, че на осн. чл. 411,КЗ в качеството си на репарирал вредите застраховател има правото да възстанови заплатеното от застрахователя на виновния водач по застраховка „ГО“, встъпвайки в правата на увредения.

Поддържа , че са доказани юридическите факти, необходими за възникване на регресното му право: водачът на МПС, застраховано при ответното дружество не е спазил правилата на ЗДвП и е реализирал ПТП; към датата на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за имуществено застраховане между ищеца и увреденото лице с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и от протокола за ПТП и от справка от Гаранционния фонд било установено, че ответното дружество и деликвента са били във валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С оглед извършеното от ищезца заплащане и отказа на ответника да възстанови щетите, предявява настоящата искова претенция за сумата от 20 865,71лева- платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ и ликвидационни разноски, заедно с мораторна лихва за забава за периода 13.02.24г.- 10.07.24г. в размер на 1189,95лв., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Ответникът

************* оспорва исковете, като поддържа, че събитието не е настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди, както и вземането за ликвидационни разноски. Оспорва твърдяния с исковата молба механизъм на произшествие, като счита и че същият не е доказан от представените към исковата молба 2 доказателства. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. „Тойота“ с рег. № ************.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определение от 16.01.2025 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че ищцовото дружество е застраховател по имуществена застраховка на а-л „Тойота Корола „ с рег. № ******* с покритие към датата на събитието ; че ответното дружество е застраховател по валидно застрахователно правоотношение към същата дата на гражданската отговорност на водача на МПС „БМВ Х5“ с рег. № ************; че ищцовото дружество е заплатило твърдяната с исковата молба сума в полза на сервиза, извършил ремонта на застрахованото при ищеца МПС , както и досежно размера на ликвидационните разноски. Ето защо и на основание чл.

153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

От представения протокол за ПТП, уведомлението за щета и от

3 изготвената автотехническа експертиза се установява следният механизъм на произщшествието: на 12.08.22г. около 20.00ч. а-л „Тойота Корола“ се движи по АМ“Тракия“ с посока от град Бургас към град София в лява пътна лента, като зад автомобил „Тойота“ се движи а-л „БМВ Х5“ с рег. № ************.

При достигане на колона от автомобили в района на 48км. Водачът на а-л „Тойота“ намалил рязко скоростта и се отклонил надясно. При наличието на рязко намаляващата скоростта колона от превозни средства водачът на а-л „БМВ“ също предприел спасителна маневра и се отклонил надясно, вследствие на което осъществил съприкосновение с намиращия се пред него а-л „Тойота“. Според вещото лице по техническата експертиза щетите по а-л „Тойота“, отразени в протокола за ПТП , посочени в заключението като преден ляв калник, заден ляв калник, предна лява врата и други се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Стойността , необходима за възстановяване на л.а. „Тойота Корола“, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП вещото лице е изчислило на 21 942,56лева.

Според заключението на вещото лице от техническа гледна точка и от приложените доказателства може да се направи извод, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на ла. „БМВ“ с рег. № ******** който е управлявал превозното средство със скорост и дистанция , при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона , без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него и вдясно л.а. „Тойота Корола“. Ударът според вещото лице не е бил предотвратим за водача на а-л „Тойота Корола“, тъй като същият се е намирал пред ударилия го лек автомобил „БМВ“. Произшествието не е било предотвратимо за водача на а-л „Тойота“, тъй като същият се е отклонил на дясно и ударът за него е бил с внезапен характер.

В показанията си пред съда св. Т. Ч. заявява, че при движение с 8090км./ч. по АМ“Тракия“ в лява лента, поради огромен трафик и колона от автомобили, която е започнала да спира рязко, е започнала да предприема същите действия. Докато намалявала скоростта , видяла идващ отзад автомобил, който се движи с висока скорост , като преди това започнал да мига сензор на автомобила й , който сигнализирал за опасната близост на друг автомобил в задната част. В този момент, за да избегне удара , предприела маневра – движение леко надясно с автомобила си, след което усетила удар от автомобила, който се движил зад нея. След ударът автомобилът й спрял 4 диагонално. Щетите по автомобила й били в задна лява част – задна врата и предна и предна –малко. Била в шок и се обадила на 112.

В показанията си пред съда св. Ц. Б. заявява, че на посочената дата се е движил в лявата пътна лента на АМ“Тракия“, като водачът на ударения от него автомобил бил спрял в лявата лента преди удара. Имало интензивен трафик, като преди водача имало бус, който успял да избегне удар със спрелия автомобил в лява лента, но водачът на „БМВ“ не могъл. Заявява, че управлявал автомобила си със скорост около 120км.ч., като щетите по другия автомобил били отзад в ляво, а по управлявания от него – в предна дясна част.

Преди удара задействал спирачната уредба, но не успял да спре. Водачът на другия автомобил бил спрял в момента на удара.

В съдебно заседание след разпита на свидетелите , вещото лице е допълнило заключението, като е заявило, че ако водачът на л.а. „Тойота“ не бил предприел спиране, е щяла да настъпи верижна катастрофа, както и че е единствена причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на а-л „БМВ“. Посочило е още, че дистанцията на а-л „Тойота“ е била съобразена, тъй като няма удар със стоящо пред автомобил „Тойота“ МПС , а именно задният автомобил не се е движил със скорост, съобразена с необходимата дистанция , при която ако възникне опасност, водачът на а-л „БМВ“ да може да спре , без да настъпи удар в движещия се пред него автомобил.

Съдът намира за установен и доказан изложения в исковата молба механизъм на ПТП , както от протокола за ПТП, така и от изслушаното и прието заключение на вещо лице по Съдебно-техническа експертиза , което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, изготвено от лице, разполагащо с нужния опит и специални познания, а така също и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели , които потвърждават възприетия от вещото лице механизъм на произшествие.

Съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното /доколкото не се твърди и установява обратното/ и противоправно поведение на водача на МПС „ БМВ Х 5“ с рег. № ************ , който при движение и несъобразявайки се положението на останалите пътни превозни средства е предприел маневра, не е спазил необходимата дистанция , и е осъществил съприкосновение - удар в задна лява част на движещия се пред него автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ********** , при което по последния са 5 причинени материални щети по средни пазарни цени заключението на вещото лице от 21942,56 лева . в размер според

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f1d3b71-b177-444e-be0a-a76d3a0ce465