Определение № 1694 от 03.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1694 гр. Варна, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500545 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Зорница Банкина – изпълнителен директор, срещу Разпореждане № 6187/ 12.02.2025г., постановено по ч. гр. д. № 1264/ 2025 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК е отхвърлено заявлението с вх. № 9374/31.01.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. „П. П.“ 4*.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно доколкото указанията, дадени му от заповедния съд за конкретизация на обстоятелствата, от които произтича вземането му и неизпълнението на които е станало повод за отхвърлянето на заявлението, противоречат на разбирането, че целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, а не дали същото съществува. В този смисъл е било достатъчно в заявлението да бъдат посочени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които да позволяват индивидуализацията му.

Отбелязва се, че не е необходимо заявлението да съдържа всички обстоятелства от значение за основателността на претенцията и евентуалните 1 възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като препис от същото не се връчва на длъжника. Цитира съдебна практика. Счита, че подаденото до ВРС заявление отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, което прави обжалваното разпореждане незаконосъобразно.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, е образувано развилото се производство по ч.гр.д. № 1264 /2025г. по описа на същия съд. Със заявлението се претендират вземания по договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, което вземане е било цедирано на заявителя с договор за цесия от 02.02.2024г.

С Разпореждане № 4693/ 03.02.2025г. на заявителя е указано да наведе конкретни фактически твърдения за съществените елементи на договора за гаранция, както и на договора за потребителски кредит, по който е сключен и договора за гаранция; както и за начина на формиране на размера на дължимите суми по всяко отделно перо. С молба с вх. № 11108/ 06.02.2025г. дружеството е посочило, че не следва да уточнява, доколкото се намирал в хипотезата на заповедно производство и достатъчно било само посочването на дължимите суми.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил депозираното заявление.

На база гореизложеното, въззивният състав намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, предл. 1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като заявлението, с което е сезиран съдът следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК. Наред с това, 2 когато конкретното вземане произтича от договор, сключен с потребител, какъвто е настоящият случай, към заявлението следва да бъде приложен писменият договор/и, както и приложимите към него общи условия.

В т. 2б от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК, изрично се отбелязва, че „заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи”. Като санкция за несъответствието на заявлението с изискванията на чл. 410 от ГПК и неизпълнение на указанията за отстраняването му в срок, законодателят е предвидил отхвърлянето на заявлението и лишаването на заявителя от възможността да се ползва от облекчения ред за търсене на защита на своето вземане.

В настоящия случай „Агенция за събиране на вземания” ЕАД излага, че вземането за главница е в размер на 322,05 лв., формиран като задължения по двата договора – за кредит и за предоставяне на гаранция, дължима е и сумата от 15,10 лв., представляваща възнаградителна лихва за посочения период, както и сумата от 67,04лв. – обезщетение за забава, начислено за периода 03.03.2023г. до датата на подаване на заявлението. Липсва каквато и да е индивидуализация на всеки един от договорите, като не е посочен нито размер на главницата, за която се е задължил длъжника, нито кога е изпаднал в забава, кога и как са платени сумите по договора за гаранция, главницата какви суми включва, в какъв размер е възнаградителната лихва, върху какви суми е начислено обезщетението за забава и всички други относими и съществени за основанието твърдения.

Доколкото и съдът няма задължението да извлича основанието, от което произхожда вземането на заявителя от приложенията на заявлението, то и са дадени надлежните указания от ВРС. Не е достатъчно общото посочване на дължимата сума, без ясно и точно индикиране на конкретното правоотношение и съответно основанието от договора, по който длъжникът е 3 поел задължение за заплащане на процесната сума. Твърденията са, че главницата се търси и по двата сключени договора.

Следва да бъде отбелязано и че посочването на конкретните факти и обстоятелства, от които произтича вземането и които са от значение за неговото възникване и изискуемост следва да са изложени в степен еквивалентна на степента на конкретика, необходима за редовност на една искова молба. Освен че това изискване е предвидено от законодателя като условие за редовност на заявлението, същото обуславя и възможността на длъжника да направи информиран избор дали да подаде възражение срещу обективираните в заповедта за изпълнение вземания или не, и ако реши да стори това – срещу кои от тях. Необходимо е да му бъде осигурена възможност да вземе предвид за каква услуга, по кой договор, за кой период на неговото действие дължи претендираната сума. Точното индивидуализиране на тези елементи в заповедта предпоставя избягването на прерастването на заповедното производство в исково такова, трупането на допълнителни разноски, както и бързина в процеса по удовлетворяване на интересите на кредитора.

От гореизложеното следва, че разпореждането на заповедният съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6187/ 12.02.2025г., постановено по ч. гр. д. № 1264/ 2025 г. по описа на ВРС, 20-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4