Решение № 3024 от 24.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3024 гр. Варна, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110109407 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена искова претенция от А. М.

З., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Д.“ № **, вх.**, ет.**, ап.** срещу М.

А. Б., гражданин на Т., ********** г., с правно основание чл. 127 СК, да се предостави на А. М. З. упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на общото им съжителство дете А. М. А. Б., ЕГН ********** както и при нея да се определи неговото местоживеене, да се определи на бащата М. А. Б., гражданин на Т., ********** г. режим на лични отношения с детето, както и да се осъди да заплаща издръжка в размер на 357,90 евро /700 лева/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, с падеж от първо до пето число на съответния месец до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

Ищецът излага следните фактически твърдения, в депозираната от него искова молба: С ответника са се намирали във фактическо съжителство като първоначално са имали връзка на територията на Република България, а в последствие са се преместили във Федерална Република Германия и след това в Т.. Твърди, че същият се занимавал с нелегален бизнес и употребявал забранени вещества. Поставила му ултиматум да промени поведението си и да водят нормален семеен живот, но той отказал, поради което тя се завърнала в България. По време на бременността й били окончателно разделени. Заявява, че са родители на детето А. М. А. Б., роден на 16.09.2018 г. Детето е признато 1 от бащата като само се е появил, за да се впише като баща на детето и след това си е занимал. Следващото му посещение е било през 2020 г. Твърди, че ответникът е търпял ефективна присъда в Германия и в края на 2022 г. е освободен като от тогава проявява настойчив интерес да се съберат отново като я заплашва, че ще й вземе детето. През последните три години бащата е посещавал България, около рождения ден на детето. Посочва, че поведението му е нестабилно – след употреба на алкохол, демонстрира агресия, вика и отправя словесни обиди. Заявява, че живее заедно с майка си и детето, в жилище под наем, възлизащ на 500 лева месечно. Твърди, че възнаграждението й е в размер на 2000 лева месечно. Поема изцяло издръжката на детето. Детето посещава частна детска градина, за която заплаща 600 лева месечно. Подпомогна при отглеждането на детето е от своята майка. Не знае къде пребивава ответникът, нито знае негов адрес, тъй като информацията която получава е оскъдна. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника чрез назначения от съда особен представител.

С оглед приетите по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за раждане, издадено от Община Варна въз основа на Акт за раждане № ****/25.09.2018 г., от което е видно, че родители на А. А. А. Б. са А. М. З. и М.

А. Б..

От представеното удостоверение за настоящ адрес на А. М. А. Б., издадено от Община Варна е видно, че настоящият адрес на детето е на територията на град В., ул. „Д.“ № **, вх.**, ет.**, ап.**.

От представения договор за наем, е видно, че същият е сключен между А. М. З. и П. Д. П. и е с предмет наем на недвижим имот – апартамент, находящ се в град В., ул. „Д.“ № **, вх.**, ет.**, ап.**.

От приетото удостоверение от 03.06.2025 г., издадено от частна детска градина „А. С. Б.“ е видно, че детето е посещавало учебно заведение на територията на град Варна за учебната 2024/2025 г. Като писмени доказателства по делото са приети банкови нареждания, от които е видно, че за горецитираното учебно заведение е заплащана такса от 434,24 евро месечно 2 и 49,27 евро за храна.

От приетата здравна карта за дете на А. М. А. Б. е видно, че същият има избран лекуващ лекар, както и че редовно се следи здравният му статус, както и че са му поставени всички задължителни имунизации.

Приети по делото са извлечения от социални мрежи с подател „A. Y.“ от пропуснати видео разговори от 2024 г. и изпратени съобщения.

Изискана е справка от МВР, Дирекция „Миграция“, от която се установява, че лицето М. А. Б., роден на ********** г. не разполага с предоставено право на пребиваване и адресна регистрация на територията на Република България.

От удостоверение, издадено от 08.06.2026 г. от ТД на НАП – Варна се установява, че за периода декември 2025 г. до юни 2026 г. брутното трудово възнаграждение на служителя А. М. З. е в размер на общо 6920 евро или по 988,57 евро месечно.

От показанията на Д. Г. У. се установява, че познава А. над десет години като е виждала М. и познава общото им дете А., родено септември 2018 г. От показанията й се установява, че основни грижи за детето се полагат от майката, тъй като бащата е чужденец и липсва от страната. За последните пет години е виждал детето инцидентно около рождения му ден. Твърди, че А. е педантично грижовна майка и се е случвало да й споделя, че й е трудно да отглежда детето сама като дори я е молила да й помогне с парични средства.

Посочва, че в отглеждането на детето, са й полагали майка и баща й, а след смъртта на баща й, само майка й. Не знае дали бащата заплаща издръжка. Не знае дали детето посещава допълнителни занимания, но посочва, че ходи с желание на училище.

От изслушването на родителя А. З. се установява, че детето ще бъде ученик, във втори клас в училище „Ц. С.“ като е отличник. Когато имат възможност ходят на почивка, извън Варна, в почивните дни. Помощ при отглеждането на детето получава от майка си. Бащата за последно е идвал през 2025 г., за Нова година и са се видели за кратко като детето се е радвало в началото, но после като не е видял внимание от баща си, му е било безразлично присъствието му. Не му носи подаръци и не заплаща издръжка.

Не вижда участието на бащата, в живота на детето, но ако идва в България, желае да имат контакт. Иска детето да завърши образованието си в България и 3 да има нормален живот.

По реда на чл. 59, ал.8 СК не е изслушан ответникът Б., тъй като същият не се явява, с оглед обстоятелството, че е призован за съдебното заседание по реда на чл. 48 ГПК и му е назначен особен представител.

ДСП – Варна, редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез социалният работник, заявяват, че са запознати със случая на детето като то няма изградена емоционална връзка с бащата и дори е споделило, че изпитва страх, след като е чул разговор, между родителите си, че ще го вземе и няма да го върне. Детето се отглежда, в жилище под наем, с помощта на прародителя.

С оглед събраните по делото доказателства и гореустановената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът решава въпроса на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото и ненавършилото пълнолетие дете след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че преките и непосредствени грижи за детето се реализират от неговата майка като същата адекватно разпознава и задоволява потребностите му. При отглеждането му е подпомогната от своята майка. Като се имат предвид дадените насоки в Постановление 1/1974 г. на Пленума на ВС и липсата на констатирани обстоятелства, при които да се направи извод, че А.

З. няма необходимите качества да упражнява родителски права, още повече че липсва спор между страните относно титулярството на родителските права, съдът следва да предостави упражняването на родителските права, по отношение на детето А. М. А. Б., на майката като при нея определи и местоживеенето му. В подкрепа на този извод е и изслушването на майката и становището на явилия се, в съдебно заседание, социален работник от ДСП Варна.

4

По отношение на режима на лични контакти:

Предвид предоставянето упражняването на родителските права на майката, на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения. При режимът на лични отношения между детето и родителя, на когото то не е предоставено, съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес като се изхожда от съображенията за целесъобразност с оглед интересите и на детето и на родителите. В този смисъл решение № 145/18.05.2011 г. по гр.д. № 418/2010 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.

В производството за определяне на режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете, представляващо спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност, съдът не е обвързан с искания режим и може да определи различен от него, ако той е съобразен с най-добрия интерес на детето. С оглед на това определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне „плюс петитум”. В този смисъл решение № 504/03.04.2012 г. по гр. дело № 1572 по описа за 2010 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС, решение от 07.VІІ.2009г. по гр.д. № 1948/2008г. ІІ ГО на ВКС и решение от 29.VІ.2010г. по гр.д. № 1325/2009г. ІІІ ГО на ВКС.

Развитието на децата следва да извършва при грижа, подкрепа и авторитета и на двамата родители, независимо от тяхната раздяла и всеки един от тях, в името на благополучието на детето следва и трябва да му внушава уважение и респект и към другия родител.

С оглед гореизложените мотиви и при съобразяване поведението на бащата и обстоятелството, че същият спорадично посещава своето дете, видно от показанията на свидетеля У., които съдът кредитира с оглед незаинтересоваността от крайния изход на делото и предвид съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът намира, че е налице неглижиране на създалата се ситуация от страна на М. А. Б. във връзка с отглеждането на сина му.

При определяне режимът на лични отношения между бащата и детето следва съдът да предостави възможност на бащата да вижда детето, но с оглед и влязлото в сила решение по гр.д. № 12617/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, по реда на чл. 127б СК, намира, че в интерес на детето е този режим да се осъществява в присъствието на майката или упълномощено от 5 нея пълнолетно лице и то на обществени места и да е без преспиване, предвид обстоятелството, че бащата за последните пет години го е посещавал единствено около рождения му ден, а последно са се видели на Нова година, през 2025 г. Съдът счита, че не следва да се определя режим на лични отношения с бащата с преспиване, предвид дезинтересираността на бащата от детето, липсата на установени жилищни условия, при които същият живее.

Следа да се определи режим на лични отношения за летния период, с оглед възможността на детето да общува с бащата, с цел изграждане на връзка между тях. Съдът намира, че не следва да определя режим на лични отношения за Коледноновогодишните празници, респ. Великденските празници, личните празници на детето, доколкото този определяне на месечен режим и режим по време на лятната ваканция е в интерес на детето, предвид липсата на емоционална връзка между него и бащата и с оглед обстоятелството, че същият е чужд гражданин, без ясно определено местопребиваване на територията на страната и без ясно определено местоживеене в световен мащаб, а също и с оглед спорадичните му идвания в България. Съдът намира, че следва да задължи последния да уведомява поне седмица преди определения режим, дали ще осъществява такъв в отредения му период, с оглед подготовката на детето и с цел защита на неговия интерес.