Решение № 60 от 21.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000008 по описа за 2024 година

С решение № 260053/27.10.23 г., постановено по т.д. № ***/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е

ОТХВЪРЛЕН КАТО

НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. Я. М. ЕГН ********** против „ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от следното престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, предл. 1 вр. чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „а“, предл. 2 вр. ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което третото лице В. Х. В. ЕГН ********** е признато за виновно с влязло в сила на 05.03.2021 г. решение № 260251/17.02.2021 г. постановено по а. н. д. № 7613 по описа на Районен н съд - Пловдив за 2020 г., а именно : на 24.11.2019 г., в с. Я., О. М., област П., на ул. „П.“, при управляване на МПС - лек автомобил марка и модел „М. С***“ с рег. № ** **** **, е нарушило правилата за движение, а именно : чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - ,.Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните 1 стойности на скоростта в километри в час, за населено място водачът на пътно превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 50 километра в час.“, при което по непредпазливост е причинило средни телесни повреди на повече от едно лица, в това число и на М. Я. М. ЕГН **********, като пътник в автомобила, изразяваща се в счупване на страничния израстък Н1 първи шиен прешлен и част от израстъка на черепа, контактуващ с този страничен израстък на шийния прешлен, довел до трайно затрудняване на движенията на врата, рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със „ЗАД ДБ:**“ АД договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на Застрахователна полица № **/**/************.

М. Я. М. е осъден да заплати на „ЗАД ДБ:**“ АД 30 лв. разноски по производството и 450 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от М. Я. М. чрез процесуален представител адв. Н. Н.. Излагат се подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се иска то да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция бъде уважена. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Н..

„ЗАД ДБ:**“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявени от М. Я.

М. против „ЗАД ДБ:**“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2019 г виновно причинено от В. Х. В. като водач на лек автомобил марка и модел „М. С***“ с рег. № ** **** **, застрахован при ответното застрахователно дружество 2 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По отношение наличието на виновно и противоправно поведение на лицето В. Х. В. е зачетена на основание чл. 300 от ГПК задължителната сила на влязло в сила решение №260251/17.02.2021 г. постановено от РС – Пловдив по анд № 7613/2020 г., с което лицето е признато за виновно в това, че е нарушило цитираните правила от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинило средни телесни повреди на повече от едно лица, в това число и на ищеца, изразяваща се в счупване на страничния израстък на първи шиен прешлен и част от израстъка на черепа, контактуващ с този страничен израстък на шийния прешлен, довел до трайно затрудняване на движенията на врата.

Безспорно е установено и обстоятелството, че по отношение на увреждащия автомобил към датата на настъпване на ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество по цитираната застрахователна полица.

Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от посоченото

ПТП е отхвърлен от първоинстанционния съд предвид сключено споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № ****/******* г., извършена от Х. Г. Х. помощник на Т. Б. - Д. - нотариус рег. № *** по регистъра на НК, с район на действие - Районен съд – Пловдив, като е прието, че същото е действително и валидно обвързва страните, като договор, имащ характеристиките на спогодба съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД, който според чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за страните по него; със споразумението ищецът се е съгласил за причинените му имуществени и неимуществени вреди от произтеклите по него травматични увреждания от случилия се на 24.11.2019 г. в с. Я. п. пътен инцидент да получи обезщетение в размер на 8000 лв., сума в какъвто размер не оспорва, че му е заплатена, както и че намира така определения размер на обезщетението за справедлив и достатъчен да компенсира изцяло претърпените от него вреди, с оглед на което счита отношенията си със застрахователното дружество по преписка щета № ****-******/****-** за окончателно уредени и няма каквито и да било други претенции за обезщетение. Приети са за неоснователни възраженията на ищеца за нищожност на споразумението поради липса на форма и поради липса на съгласие, а възраженията за унищожаемост поради измама и грешка не са разгледани като е прието, че са недопустимо въведени от ищцовата страна по аргумент от нормата на чл. чл. 32, ал.3 от ЗЗД /протоколно определение от 10.10.23 г./

3

Във връзка със спора за действителността на сключеното споразумение по делото са събрани свидетелски показания, ищецът е разпитан по реда на чл. 176 от ГПК, приети са писмени доказателства, както е и прието заключение на съдебно-лингвистична експертиза.

Според писмо изх. № ****-***/06.12.2021 г., изпратено от МОН, съдържащо информация за обучението на М. Я. М. : през учебната 2005/2006 г. и през учената 2006/2007 година той се е обучавал в *** клас в Основно училище „Х. Б.*4 - гр. Р., област П.; на 12.09.2019 г. е записан като ученик в *** клас, самостоятелна форма на обучение през учебната 2019/2020 г. в Средно училище „Н. Г. - гр. П., район „И.“, от което е отписан на 14.01.2020 г., като няма данни за издадени документи за завършено основно, средно образование и/или придобита степен на професионална квалификация.

По инициатива на първоинстанционния съд по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК в открито съдебно заседание на 15.02.2022 г. ищецът е дал обяснения по повод подписването на процесното споразумение: „не знам къде съм подписал това нещо“, и „подписа не е мой“, „не знам за какво става въпрос“, „взех осем хиляди лева“, момчето ми звънна по телефона и ми каза „ти знаеш ли, че имащ в банковата сметка осем хиляди лева, ела да си ги вземеш“, „обади ми се да се срещнем в П.“, „каза да дойда в П., да се срещнем пред нотариус, да си взема парите; дойдох пред нотариус, „здравей –здрасти“, аз съм от как се казваше това нещо, дето ми даде парите“, „не знам как се казва това нещо, дето ми даде парите“, „и вика имаш осем хиляди лева да си ги вземеш, само че вика, пред нотариус трябва да идем, и аз викам добре“, „само ми каза, тези пари ти се полагат на тебе, дето се удари“, „той ми каза, че имаш тези пари и ще вземеш още някакви пари, затова се съгласих“, „аз не мога да чета“,“ той нотариусът пред мен не е прочел, той чете, говори, но аз като не знам за какво става въпрос“, „не знам какво чете, де да го знам какво прочете“, „аз те разбирам, но той като взе да чете, аз нищо не разбирам“, „нищо не ми каза, сама каза, че тези пари ти се полагат“, „като ми каза „имаш осем хиляди лева, само се подписваш и си ги взимаш, аз какво да правя?“, „съгласих се да взема тези пари.

Според показанията на Я. Т. М. - баща на ищеца, на сина му звъняли тези хора, като се представили за застрахователни; той му викал:

„Татко, да идем в П. да се срещнем.“; не може да си спомни точно кога е било във времето; дошли в П., на 50 м пред съдебната палата се срещнали, били трима човека; представили се за застраховката; не им казали имена; само им дали един документ, свидетелят го прочел, че пише там за застраховката; взели този документ, взели и М. и отишли до нотариус и вече там са му дали парите; пред свидетеля не казали нищо, само този документ му дали да прочета; свидетелят го прочел, пишело : “застрахователна застраховка“; свидетелят заявява, че горе-долу може да чете; само прочел 4

„Застрахователна агенция“; нищо не обяснили, нищо не са казали, а само „ние сме от застраховката, тези пари ти се полагат за тебе“, синът му не можел да пише, не можел да чете, имал втори клас; буква по буква може би можел да си напише имената.

Прието е и заключение на съдебна лингвистична експертиза с вещо лице доц. д- р В. М. - преподавател по езикова култура и по история на новобългарския книжовен език в Катедра по български език на СУ "Св. К.

О.", което не е оспорено от страните.

От проведен устен разговор вещото лице е мотивирало изводи, че при устен разговор ищецът трудно се ориентира в спецификата на въпроси и по-скоро „кръжи около отговора “, като най-често не разбира въпроса и отговаря с отделни думи, които, обаче, не изграждат смислово единство; той не разбира по същество зададените въпроси и отговаря хаотично и непоследователно, което е предпоставка за заключението, че не се ориентира в хода на разговора в неговото същество и в посланията му; по битови теми има известна разчупеност в разговора, на която може да се разчита, че информацията е достоверна, но в по-различни теми свързани с ежедневието на човека изпитва затруднение и не се ориентира; по отношение на краткосрочната памет са налице данни за добра ориентация в ежедневнобитовите дейности, но в по-дългосрочен план е налице недобра ориентираност и категорично неумение да се възпроизвежда коректно информация, която вече е предадена и за която преди кратко време е ставало дума.

Втората част от изводите на вещото лице е базирана на проверка върху писмената култура на ищеца. Установено е, че същият разпознава отделни букви при това в несложен текст и най-вече при едносрични или двусрични думи; разпознава основно буквите, които са изучавани в самото начало на образованието, като най-лесно вижда и изписва буквите А и О, изписва ги, но с известно затруднение и много мислене, категорично не може да прави разлика между звук и буква; очевидно се затруднява, докато пише, и търси помощ или задава неособено адекватни въпроси, свързани с технологията на изписването на съответната буква; изписва името си с много колебания и затруднения.

Според равнището на образованието и реалната проверка на правописната и пуктуационната грамотност на ищеца вещото лице прави категоричен извод, че лицето М. М. е неграмотно в езиково отношение човек, като в случая е налице тежка неграмотност, която се дължи както на личностни причини свързани с умението за възприятие, така и на факта, че лицето не е завършило начална фаза на образование, пропуснати са базисни за развитието на грамотността етапи, което води до невъзможност за възприемане на информация; лицето не е грамотно нито в тесния смисъл на понятието „грамотност“, нито в неговия по-широк контекст; налице е 5 функционална неграмотност, лицето трудно се ориентира в спецификата на общуването, което е тип неграмотност, свързана с възприемането на информация; налице са усложнения в менталната дейност, които не позволяват на М. да разбира адекватно и по същество информацията, с която е въвлечен като участник в разговора и в която става част от процеса на общуването.