Решение № 6703 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6703 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20221100512113 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. Е. С., действаща чрез процесуалния си представител, срещу решение № 20057069 от 12.09.2022 г. по гр. д. № 5825/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Д. Е. С. отрицателен установителен иск срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи по отношение на ответника следните задължения, за които е издаден изпълнителен лист от 17.06.2014 г. по т. д. 2827/2014 г. по описа на СГС на основание решение № 2468/23.01.2014 г. по в. а. д. 2468/2014 г. по описа на Арбитражен съд „А.Ю.“ СНЦ, по силата на който наследодателката на ищцата е осъдена да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата в размер на 1252.48 лева - главница, 215.15 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева - сторени арбитражни и съдебни разноски.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано като постановено в несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде изцяло уважен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият „К.И.И. БГ“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението на районен съд да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените пред въззивната 1 инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1. да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2. да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3.да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната погасителна давност. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

Видно от представеното удостоверение за наследници, въззивникът е наследник на Н.И.П. – длъжник по изпълнителното дело, срещу който е бил издаден изпълнителният лист, при квота 1/3. Установява се от представените съдебни удостоверения, че останалите двама наследници по закон са се отказали от наследство, като след направените откази единствен наследник е останала ищцата по настоящето дело.

В конкретния случай ищецът е предявил отрицателен установителен иск, с който отрича вземането на ответното дружество като погасено по давност с изтичане на предвидения в закона срок.

Вземането на ответника към наследодателя на ищеца е било установено със съдебно решение. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години.

В Решение № 141/17.07.2019 по дело № 3152/2018 на ВКС, ГК, III г.о., ВКС приема, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД има предвид съдебни решения, които са станали окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е датата на 2 влизането им в сила. Страните не спорят, че в настоящия случай е приложима петгодишната погасителна давност.

Видно от събраните по делото доказателства, изпълнителнният лист е издаден на 17.06.2014г. въз основа на решение № 2468/23.01.2014г. На 08.08.2014г. е образувано изпълнително дело № 8286/2014г. на ЧСИ Бъзински, като взискателят е направил искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия, а на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ определяне начина на изпълнение.

На 13.08.2014г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на наследодателя на въззивника в различни банки.

На 12.05.2017г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищцата Д. С..

На 25.09.2018г. е подадена молба за конституиране на нов взискател, като на основание чл. 18 ЗЧСИ същият е възложил на ЧСИ определяне начина на изпълнение, както и е направил искане за извършване на опис на движимите вещи.

С молба от 09.09.2020г. е направено искане до ЧСИ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че изпълнителното дело е перемирано, поради което основателни са наведените във въззивната жалба доводи в тази връзка. В периода от 13.08.2014г., когато ЧСИ е наложил запор върху вземанията на наследодателя на въззивника в различни банки, до 12.05.2017г. – датата на която ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищцата Д. С., не са извършвани никакви изпълнителни действия, като са изминали повече от две години, поради което прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона, с изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ето защо, съдът приема, че същото е перемирано на 13.08.2016г. Действително липсва постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, но същото има само декларативно, но не е конститутивно действие, поради което е без значение дали е издавано такова и датата, на което е постановено, тъй като перемпцията настъпва по силата на закона.

Настъпилата перемпция по това дело обаче не води автоматично до извод, че погасителната давност също е изтекла.

На първо място следва да се отбележи, че с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Както беше посочено по – горе изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 13.08.2016г., като съобразно приетото с цитираното тълкувателно решение, съдът приема, че до 26.06.2015г. не е текла давност.

Съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК налагането на запор или възбрана в изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен 3 имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера. Запор върху банковите сметки е наложен на 13.08.2014г., а след това на 12.05.2017г., като налагането на тези запори са прекъснали давността. Тук следва да се има предвид, че без значение е, че вторият запор е по вече перемирано изпълнително дело. В т.

10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, е прието, че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като без значение е дали съдебния изпълнител е образувал ново изпълнително дело. В решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., съдът приема, че когато кредиторът направи искане за предприемане на изпълнително действие, същото прекъсва давностния срок. Давността се счита прекъсната от датата на молбата за извършването му.

Предприемането на изпълнителни действия след изтичане срока на перемпцията също прекъсва давностния срок, като в този случай въз основа на молбата съдебния изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, по което да извърши поисканото изпълнително действие.

Давността е прекъсната и на 25.09.2018г. с подаването на молба за конституиране на нов взискател, като на основание чл. 18 ЗЧСИ същият е възложил на ЧСИ определяне начина на изпълнение, както и за извършване на опис на движимите вещи, както и на 09.09.2020г. с подаването на молба до ЧСИ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Това е така по следните съображения.

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на 4 изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде уважено от съдебния изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект. Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.