Определение № 10886 от 24.08.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10886 гр. Варна, 24.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110101433 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по постъпила молба с вх. № 57543/17.07.2026г. подадена о т адв. П. Н. – процесуален представител на ищеца по делото, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителят не е съгласен с мотивите на съда, касаещи определеното адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. Н. за процесуално представителство и защита на А. Б. М.. Моли за присъждането на адв. възнаграждение в пълен размер.

В предоставения за отговор срок не е постъпил такъв от насрещната страна.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, поради което е допустима.

По основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следва да се отбележи, че възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв. се определя по размер от съда, такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда. Няма как да бъде посочен като разход в списъка по чл. 80 ГПК, а и този списък е за разноските, които страната е реално направила и които тя претендира по чл. 78 ГПК. Адвокатът не представя подобен списък, когато има вземане по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е невъзможно да бъде разгледано, когато адвокатът е представлявал страната безплатно. Единствено съдът е компетентен да определи размерът на адвокатското възнаграждение. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, малкият материален интерес по спора, провеждането само на едно съдебно заседание, съдът е счел, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено в размер на 150 евро.

Определеното от съда възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца се явява справедливо и обосновано и съответства на положения от него труд.

Съдът, като съобрази изложените от молителя доводи в подадената молба с пр. осн. чл. 248 ГПК за изменение на постановения по делото съдебен акт, намира че изложените от съда мотиви в решението остават непромени и към настоящият момент, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

1

Поради изложените съображения съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 57543/17.07.2026г. подадена от адв. П. Н., с която е отправено искане до съда за изменение на постановеното по делото решение рег. № 2692/01.07.2026 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в едноседмичен срок от връчване на съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2