Решение № 438 от 01.10.2025, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 863/2025
- Вид
- Решение № 438
- Подписан
- 01.10.2025
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Марина Христова Христова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 ал.1 · Закон за наследството
- чл. 49, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 52 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 438 гр. Я., 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М. Хр. Христова И.а при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от М. Хр. Христова И.а Гражданско дело № 20252330100863 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от “Юробанк България“АД против В. С. А. , с която се иска съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 5 595, 45 лв., представляващи сбор от незаплатена главница, и обезщетение за забава по договор за банков кредит от 0812.2017 год., както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че между наследодателя на ответницата Н. Т. А, и ищцовата банка бил сключен договор за кредит от 08.12.2017 год., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата от 16 323 лв. , при посочени индивидуални и общи условия.Срокът за издължаване бил 84 месеца от усвояване на кредита. Плащанията били преустановени на 09.05.2023 год. На 08.12.2024 год. настъпил крайния падеж по договора.Било установено, че кредитополучателят е починал, като неговия законен наследник – дъщеря Т. Н. Т. е направила отказ от наследство , надлежно вписан. С оглед на това за целия дълг отговаряла ответницата като наследник от втори ред – негова майка.. Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
Ответницата , редовно уведомена, не се явява.
ЯРС, като взе предвид исковата молба и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от договор за потребителски кредит от 08.12.2027 год., сключен между ищцовата банка и Н. А. Т. – кредитополучател за сумата от 16 323 лв., при уговорен лихвен процент и срок за погасяване – 84 месеца. В чл. 2 от договора е предвидено разрешение кредит да бъде отпуснат по сметка на името на кредитополучателя, като последният е декларирал съгласието си за 1 покриване на задължения към други кредитни институции- сума в размер на 8350 лв. за предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит , сключен със „СИБАНК“ЕАД.
Представен е още погасителен план към договора, сертификат за застрахователен пакет, извлечение от счетоводните книги на банката към 05.02.2025 год.
От приетата справка от НБД „Население“ се установява, че Н. А. Т. е починал, като негов наследник по закон е дъщеря му Т. Н. Т.. По отношение на същата е представено удостоверение на ЯРС, видно от което се е отказала от наследството му, като отказът й е вписан в специалната книга на съда под № **/28.06.2023 год. Видно от описаната справка ответницата В. А. е майка на починалия кредитополучател.
Междувременно на настоящия съдебен състав е служебно известно, че пред ЯРС е образувано ч.гр.д. № ****/2025 год., по което по молба на ответницата на 18.08.2025 год.в нарочната книга на съда е вписан отказът й от наследството на Н. А.
Т..
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже, че е бил във валидни облигационни отношения с наследодателя на ответницата по повод сключения договор за кредит, със съществените му уговорки, както и че е бил изправна страна по договора, т.е. е предал реално на кредитополучателя сумата по кредита по начина уговорен в договора, размера на претенциите си. В тежест на ответната страна е да докаже извършено плащане, респ. наличието на правопогасяващи факти и обстоятелства.
В случая предвид липсата на оспорвания и представените писмени доказателства, съдът приема,че между ищцовата банка и Н. А. Т. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Безспорно се установи още, че ответницата е наследник от втори ред на кредитополучателя, както и че единствения наследник от първи ред е направил отказ от наследството му, надлежно вписан.
С откриването на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество и да приемат същото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗНасл. наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането на наследството може да бъде както изрично, така и мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местооткриване на наследството, като се вписва в особена за това книга / чл. 49, ал. 2 от ЗНасл. /.
Мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Във всички случаи, приемането на наследството не може да се предполага, а трябва да бъде ясно и недвусмислено, дори и когато е мълчаливо, като конклудентните действия следва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството.
/Решение № 596/12.06.1991 г. по гр. д. № 353/1991 г. на ВС, I г. о, Решение № 64/24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3858/2008 г., IV г. о. /.
2
В случая, както се посочи по-горе в настоящите мотиви, в нарочната книга на съда е вписан отказ от наследството на Н. Т. и от ответницата по настоящия иск.
Отказът от наследство , като едностранно волеизявление на един от наследниците, има за правна последица заличаване на това лице като наследник и то от момента на откриване на наследството, и съответно преминаване на наследството, като съвкупност от права и задължения, в патримониума на останалите наследници от същия ред,каквито в случая липсват. След като е извършен и надлежно вписан отказът изключва лицето от кръга на наследниците, поради което то не може да ползва правата и да носи задълженията, произтичащи от наследяването. В случая ответницата се е отказала от наследството по реда на чл. 52 вр. чл. 49 ал.1 от ЗН, като няма данни да е приела наследството преди извършването на отказа. Ето защо предявения срещу тази ответница иск следва да се отхвърли изцяло, тъй като тя не е надлежно пасивно материално легитимирана да отговаря за задълженията на наследодателя, поради направения от нея валиден отказ от наследството му.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“АД , със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ************** против В. С. А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 682, 73 лв. – главница по договор потребителски кредит от 08.12.2017 год., сключен с Н. А. Т., б.ж. на гр. Я. и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 912, 72 лв. – мораторна лихва за периода 09.05.2023 год. – 05.03.2025 год.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3