Определение № 1603 от 17.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1603 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Д. Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500955 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С Определение № 450 от 01.09.2025 г. по гр. д. № 819/2024 г. по описа на РС – Сливница, е оставена без уважение молбата на ищеца в производството – Д. И., за изменение на постановеното по делото Решение № 83/11.04.2025 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. , като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 900,00 лева с ДДС.

Срещу определението е подадена частна жалба с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се, че по делото в срок е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който било, че заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 1 900,00 лева с ДДС. Искането за присъждане на разноските също било допустимо и в срок, като насрещната страна липсвало възражение за прекомерност. При това положение според жалбоподателя за съда липсвала правна възможност за редукция на хонорара.

Неправилно било в случая и приложението на ТР 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то се отнасяло до нищожността на сделка имаща значение за решаването на правния спор, а не за разпределението на разноски. С тези аргументи се иска отмяна на обжалвания акт и постановяване на ново въззивно определение, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена.

От насрещната страна по жалбата не е постъпил писмен отговор.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да 1 бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 819/2025 г. по описа на Районен съд – Сливница е образувано по искова молба на Д. Р. И., депозирана чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която е предявен иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № ..../...... г., сключен между ищеца и „Фератум България „ ЕООД. В условията на евентуалност се иска прогласяване на клауза на чл. 5 от посочения договор, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

Към исковата молба е приложено заверено копие на пълномощно от 05.04.2023 година, с което ищецът упълномощава Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, както и лично адв. Д. М., да го представляват пред всички кредитни институции, както и пред всички съдилища в страната, като извършват всички съдопроизводствени действия във връзка със сключени договори за кредит, включително и да заплащат от името на Д. Р. сключените адвокатски договори за процесуално представителство.

В първоинстанционното производство е представено незаверено копие на договор за правна защита и съдействие – без дата, с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 400,00 лева с ДДС. Съгласно посоченото в договора, възнаграждението е заплатено в брой при подписването на договора. Представени са и незаверени копия на фактура и касова бележка от 25.02.2025 г. за сумата от 2 400,00 лева с ДДС.

С постановеното по делото решение предявеният иск е уважен, а ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева. По отношение на претендирания адвокатско хонорар първоинстанционният съд е приел, че същият не следва да бъде присъждан, тъй като сключеният между Д. Р. и ЕАД „Д. М.“ договор за правна защита и съдействие е нищожен, поради противоречие с чл. 36, ал. 2 ЗА.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, с доводи, идентични с тези в подадената частна жалба и искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1 900,00 лева.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като отново е изложил мотиви, досежно нищожността на сключеният договор за правна защита и съдействие поради противоречието му с добрите нрави и свръхпрекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение.

Изводите на първоинстанциония съд се споделят и от настоящия състав, поради и което не следва да бъдат преповтаряни. На основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинсатнционния, изложени в обжалваното определение.

Във връзка с изложените в частната жалба възражения следва да се посочи следното.

Не може да бъде споделено поддържаното в частната жалба становище, че в случая приложение не следва да намерят задължителните постановки на 2

Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав счита, че макар по въпроса за предметния обхват на посоченото решение да е налице противоречива (незадължителна) практика на ВКС, то в случая следва да бъде споделена тезата за приложимостта му по отношение на производствата по 248 ГПК. Това е така, тъй като в производство като настоящото, съществото на спора е именно отговорността за разноските, т.е. разноските вече не са правна последица от решаването на делото, а въпросът кой следва да понесе отговорността за тях се явява основният предмет на делото. Поради това настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за нищожност на договора за правна защита и съдействие поради накърняване на добрите нрави.

Също така следва да се обърне внимание и на вероятната злоупотреба с права от страна на ищеца и процесуалния му представител. Съгласно нормата на чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни пред съда да изнасят само истината. Макар преценката за броя и вида на подадените искови молби да е на ищеца, завеждането на съдебни производства не следва да се превръща в източник на генериране на съдебни разноски, платими от насрещната страна и надхвърлящи многократно материалния интерес по делата. В конкретния случай завеждането на иск за нищожност на договора за кредит, макар да е допустим този иск, не може да обоснове преследването на правно-легитимна цел от ищеца. Това е така, тъй като видно от самия договор за кредит същият е сключен на 24.11.2016 г., за сумата от 300,00 лева, със срок от 30 дни и падежна дата 24.12.2016 година, т.е. прогласяването му за нищожен към настоящия момент (9 години покъсно) не би могло да въздейства благоприятно на ищеца. Последният не би могъл да проведе успешно осъдителен иск за сумите, платени над главницата, тъй като за тях отдавна е изтекла погасителната давност. Следователно воденето на настоящото исково производство не е в интерес нито на една от двете страни по договора за кредит. Въпреки това ищецът завежда многобройни идентични дела (като това обстоятелство е служебно известно на съда), с цена на отделните искове в малък размер, като по всяко едно дело се претендира присъждане на адвокатски възнаграждения, надвишаващи многократно цената на исковете. Настоящият състав счита, че по този начин, в разрез с нормата на чл. 3 ГПК, се нарушават границите за упражняване на субективните права и основаните принципи на гражданския процес. В този случай съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети подобна злоупотреба, поради което разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.

В заключение се налага изводът, че обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 450 от 01.09.2025 г. по гр. д. № 819/2024 г. по описа на РС – Сливница.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1603 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Д. Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500955 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С Определение № 450 от 01.09.2025 г. по гр. д. № 819/2024 г. по описа на РС – Сливница, е оставена без уважение молбата на ищеца в производството – Д. И., за изменение на постановеното по делото Решение № 83/11.04.2025 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. , като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 900,00 лева с ДДС.

Срещу определението е подадена частна жалба с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се, че по делото в срок е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който било, че заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 1 900,00 лева с ДДС. Искането за присъждане на разноските също било допустимо и в срок, като насрещната страна липсвало възражение за прекомерност. При това положение според жалбоподателя за съда липсвала правна възможност за редукция на хонорара.

Неправилно било в случая и приложението на ТР 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то се отнасяло до нищожността на сделка имаща значение за решаването на правния спор, а не за разпределението на разноски. С тези аргументи се иска отмяна на обжалвания акт и постановяване на ново въззивно определение, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена.

От насрещната страна по жалбата не е постъпил писмен отговор.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да 1 бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 819/2025 г. по описа на Районен съд – Сливница е образувано по искова молба на Д. Р. И., депозирана чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която е предявен иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № ..../...... г., сключен между ищеца и „Фератум България „ ЕООД. В условията на евентуалност се иска прогласяване на клауза на чл. 5 от посочения договор, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

Към исковата молба е приложено заверено копие на пълномощно от 05.04.2023 година, с което ищецът упълномощава Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, както и лично адв. Д. М., да го представляват пред всички кредитни институции, както и пред всички съдилища в страната, като извършват всички съдопроизводствени действия във връзка със сключени договори за кредит, включително и да заплащат от името на Д. Р. сключените адвокатски договори за процесуално представителство.

В първоинстанционното производство е представено незаверено копие на договор за правна защита и съдействие – без дата, с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 400,00 лева с ДДС. Съгласно посоченото в договора, възнаграждението е заплатено в брой при подписването на договора. Представени са и незаверени копия на фактура и касова бележка от 25.02.2025 г. за сумата от 2 400,00 лева с ДДС.

С постановеното по делото решение предявеният иск е уважен, а ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева. По отношение на претендирания адвокатско хонорар първоинстанционният съд е приел, че същият не следва да бъде присъждан, тъй като сключеният между Д. Р. и ЕАД „Д. М.“ договор за правна защита и съдействие е нищожен, поради противоречие с чл. 36, ал. 2 ЗА.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, с доводи, идентични с тези в подадената частна жалба и искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1 900,00 лева.