Решение № 26 от 15.03.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Белоградчик, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20211310200102 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП № 296/ 12.07.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 1000,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.13 ал.4 от ЗГ във вр. чл.45 ал.1 и ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – липса на конкретизация на обстоятелства по нарушението – не посочване на обектите, за които са издавани позволителни за сеч, нито имотите също, за които се отнасят те, нито количеството дървесина, чиито доби е разрешен. Претендират се и разноски по делото. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен представител - адвокат, който поддържа жалбата, а в писмени бележки по 1 същество на казуса – потвърждава изложеното в жалбата, допълнително сочи – че ГСП е одобрена за два отделни имота, без в случая да е ясно издаденото то жалбоподателя позволително за сеч, за кой от двата имота , респ. отдела от ГФ , твърди се и неправилна квалификация на деянието, нарушаваща правото на защита .

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по казуса.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. АНГ. Б. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика.

В това си качество – на лицензиран лесовъд, Б. Б. на 01.01.2021 г., на осн. чл.108 от ЗГ и Заповед № ГСП 1069/02.10.2017 г., с която е утвърдена ГСП, е издал позволително за сеч № 0588284, с очакван добив на 19.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер, от отдел 228 ”ю”, имот кад. № 170004 /собственост на ФЛ/ в землището на с. К. П., общ. К., като ФЛ – собственик било предоставило на ЮЛ – да получи позволителното и осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 04.01.2021 г. до 30.04.2021 г ., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период.

На 04.03.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, Б. Б. издал и Протокол № 0588567 – за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0588284/01.01.21 г., като в него отразил действително отсечената дървесина /20,35 пр.куб.м./, липсата на не отсечени маркирани дървета и „задоволително“-то провеждане на сечта и почистване на сечището. /този Протокол не е представен по делото, но е достъпен за трети лица, вкл. съда и той се запозна с него, от публичния регистър на ИАГ, намирайки го за относим към спора по делото/.

На 25.02.2021 г. свидетелите Д. В. и И. Бл. И. – горски инспектори при РДГ-Берковица, извършили проверка в ел. система на ИАГ /“Елица“/ на издаденото позволително от Б. на 01.01.2021 г. и цялостното ползване на дървесина по ГСП № 1069/02.10.17 г. Така контрирали, че програмата позволявала добива от същия имот на 16 куб.м. дървесина, като през 2018 г.

2 имало вече едно издадено позволително за сеч – за общо 20 пл.куб.м. такава, извършено освидетелстване на сечището по това позволително, а след това – през 2021 г. – имало издадено ново позволително – за още 19 куб.м. добив – от Б. Б.. Поради превишението, спрямо ГСП, на количеството дървесина, позволена за добиване с позволителното от 2021 г. /след провеждане на сеч и усвояване на планирания добив през 2018 г./ В. и Иванов приели, че с издаване на Позволително № 0588284/01.01.2021 г. , Б. е нарушил изискванията на чл.13 ал.4 от ЗГ във вр. чл.45 ал.1 и ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Своите констатации Д. В. отразил в Констативен протокол - № 142874/09.03.2021 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Б.Б. по цитираните, като нарушени текстове от ЗГ и Наредба-та.

Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на 09.03.2021 г., Д. В. съставил АУАН № 296 от същата дата на Б. Б., в неговото присъствие : за това, че “ на 01.01.2021 г. , в с. В., общ. Д., обл.В., ул. “П.“ № ..., издал Позволително за сеч № 0588284 , въз основа на ГСП №1069/02.10.2017 г., като по нея е водена сеч през 2018 г. по позволително за сеч № 0412626/15.01.2018 г., при което е усвоено цялото количество дървесина, предвидено в ГСП № 1069/02.10.2017 г.“. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, Д. В. посочил чл.13 ал.4 от ЗГ във вр. с чл.45 ал.1 и ал.2 от Наредба за сечите в горите. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е фигуриращият в констативния протокол – И. Бл. И..

Нарушителят подписал акта и получил копие от него, като не е заявил възражения към акта.

На 12.07.2021 г. въз основа на акт № 296/09.03.2021 г. на св. Д. В., е издадено обжалваното НП № 296/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Изрични 3 доказателства за това обстоятелство не бяха представени, но нито една от страните, респ. заинтересованата – жалбоподателят, не го оспори. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по позволително за сеч № 0588284/01.01.21г. на Б. Б., намиращо се в землището на с. К. П., общ. К., обл.В. и собственост на ФЛ, е имало издадено и по-рано друго позволително – с № 0412626/15.01.2018 г., въз основа на същата ГСП/ с очакван добив на 20.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида габър и дъб/. Установи се, и че относно проведената сеч в имота, въз основа на посоченото по-старо / във времеви период/ позволително, сечта е проведена и сечището е освидетелствано с Протокол за освидетелстването му № 0407463 от 30.04.2018 г. – с реализиран добив 24,2 пр.куб.м. /По делото, възприето като част от доказателствения материал по случая, съдът по свой служебен почин извърши справка и се сдоби с информация от системата на ИАГ и за цитирания тук Протокол за освидетелстване, в който не са отразени допуснати изрични нарушения при провеждане на сечта и почистване на сечището, но дейността е определена като „незадоволителна“ , както и че има не отсечени, маркирани дървета/ .

За съда се доказва и наличието на утвърдена с нарочна заповед ГСП № 1069/02.10.2017 г. на Директора на РДГ-Берковица, касаеща два имота: съответно кадастрални номера 152041 и 170004, в съответно м. “Ц. д.“ и м.

„М.“, в землището на с. Ц. П., общ. К., обл. В., като имотите /с ЕКНМ 38858/ попадат в отдел 228 „ж“ и отдел 228 „ю“ по ЛУП от 2013 г. на ДГСВидин. В първият посочен от тях с предвиден добив на 8.00 плътни куб. м. дървесина, а във втория – 16 пл. куб. м. В съдържанието на самата програмата , в заявлението за одобрение на програмата и Удостоверение на ДГС-Видин за идентичност на имоти, както и Писмо на РИОСВ-Монтана до наследник на собственика на имота, отново е сочено , че имотите попадат в отдел 228 „ж“ и „ю“ от ГФ в землището на с. К. П., общ. К., обл. В..

При така установеното от съда и така приетите по делото писмени доказателства – на първо място не се доказва безспорно , че Б., в качеството си на лицензиран лесовъд, издавайки и позволително за сеч № 0588284/01.01.2021 г. за добив на дървесина от конкретен имот в землището на с. К. П., обл. В. е надвишил като кубатура количеството дървесина, която ГСП № 1069/02.10.2017 г. е позволявала да се добие там.

4

На съда не са представени доказателства за одобрение на тази именно програма, за да може да се извърши преценка какво количество и за кой имот е предвидено – в смисъл одобрено по надлежния ред, да се добива.

Описваното в акта и НП позволително за сеч, издадено на 01.01.2021 г. от Б.

Б. касае имот в отдел „228 ю“ от ГФ, намиращ се в землището на с. К. П., обл.

В.. И въпреки, че сочи като основание за издаване именно ГСП № 1069/02.10.2017г., съдът констатира изготвянето на тази програма, но не и утвърждаването й! Напротив, на съда се представиха доказателства за утвърдена програма със същите номер и дата, но касаеща имоти в друго населено място – с. Ц. П. / ноторно известно за съда е съществуването му и различието от това – с. К.П./. Друга програма , на съда не бе представена от АНО.

Съдът констатира , и че позволителното за сеч от 15.01.2018 г., също е издадено въз основа на сочената в него ГСП № 1069/02.10.2017 г. , за дърводобив в отдел 228, подотдел „ю“, с посочено землище на с. К. П., общ.

К..

Твърде възможно е, в самата Заповед, с която е утвърдена програма № 1069/2017 г. да е допусната грешка , като вместо землището на с. К. П., общ.

К., да е посочено това на с. Ц. П., същата община и област. Но в наказателното право такива технически грешки са недопустими. Което значи, че ГСП за имота в с. К. П., посочен в позволителното за сеч на Б .Б. – няма въобще утвърдена. А, ако авторът на позволителното за сеч № 0588284/01.01.2021 г. - Б. Б. е посочил неправилно основанието си за издаване на документа – погрешна ГСП, то извършеното от него нарушение е съвсем друго, не визираното в акта и НП.

При издаването на НП обаче, съдът констатира допуснато и едно много съществено процесуално нарушение на ЗАНН и ЗГ, което налага отмяната на постановлението на това само, самостоятелно, основание.

Докато в съставения АУАН надлежно е посочен един от най-важните елементи на всяко едно провинение – нарушение или престъпление – местоизвършването му / в случая отразено в реквизита „място, където е извършено нарушението“ : с. В., общ. Д., обл. В., ул. “П.“/, то в НП – това е пропуснато. В постановлението, АНО въобще не е визирал никакво място, на което да е осъществено админ. нарушение. Действително в самото издадено 5 позволително за сеч от 01.01.21 г., цитирано в тестовата част на НП, издателят му /жалбоподателят/ сам е посочил мястото, на което е сторил това – с. В., но съдът не намира за коректно и съобразено с изискванията на закона / чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/ подобно пропускане от АНО на този факт, в издадения от него документ – НП и извличането на евентуалното местонарушение от други, относими към случая доказателства.

На следващо място, съдът счита, че в хода на админ. нак. производство пред АНО е допуснато и още едно нарушение, съществено, на материалния закон, като е придадена неправилна квалификация на вмененото деяние на Б..

Съгласно чл. 13 ал.4 от ЗГ „ГСП определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок от 10 години“ В цитираната Наредба за сечите в горите, чл.45 ал.1 указва, че „Сечите в горите се провеждат съгласно предвижданията на ГСП, ЛСП и плановете за дейности по опазване от пожари“, а ал.2 уточнява, какво е необходимо, за да се извърши сечта: 1. насаждението да е маркирано, освен……и 2. да е издадено позволително за сеч.“ Т.е. лесовъдът, позволяващ добива на дървесина от едно сечище, издавайки позволителни за това, следва да се съобрази с указанията, заложени като кубатура вкл. / „допустимия размер“/ в одобрената ГСПрограма или ГСПлан за терена.

Чл.13 ал.4 от ЗГ вр. чл.45 ал.1 и ал.2 от цитираната Наредба, които разпоредби актосъставителят и АНО също са посочили в АУАН и НП като нарушени, само указват обаче начина на определяне допустимия размер на ползване на горските ресурси – чрез ГСПрограми и Планове, и съобразяване на сечите с този начин, техническата подготовка – маркиране на дървесината за сеч и издавания последно разрешителен документ за това – конкретно позволително. Самият чл.13 ал.4 от ЗГ самостоятелно не може да бъде нарушен, тъй като не предписва задължително поведение на субектите на адм.нак. отговорност.