Решение № 147 от 10.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Велико Търново, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500328 по описа за 2025 година С Решение № 78 от 16.04.2025 г. по гр.д. № 581/2024 г. на Окръжен съд – Габрово е осъдено Застрахователно дружество "Бул Инс"АД да заплати на Я. Г. А. от гр. Дряново сумата 30 400 лева, ведно със законната лихва от 12.08.2024г., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания от телесни увреждания) от ПТП, настъпило на 31.07.2024г. в гр. Дряново, на основание чл.432 ал.1 вр. чл. 477 КЗ, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 400 лева, до пълния претендиран размер от 50 000 лв., ведно с лихвата от 12.08.2024г. Със същото решение Застрахователно дружество "Бул Инс"АД е осъдено да заплати на Я. Г. А. сумата 40,58 лева, ведно със законната лихва от 12.08.2024г., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.07.2024г. в гр. Дряново, на основание чл.432 ал.1 вр. чл. 477 КЗ, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 40,58 лева, до пълния претендиран размер от 63,65 лв., ведно с лихвата от 12.08.2024г. Осъдено е Застрахователно дружество "Бул Инс"АД да заплати на адв. Б. К. сумата от 3000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.- за 1 процесуално представителство на Я. Г. А.. Осъдена е Я. Г. А. да заплати на Застрахователно дружество "Бул Инс"АД сумата от 2 386,80 лева- разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Осъдено е Застрахователно дружество "Бул Инс"АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Габрово, следните суми: 1217, 62 лева- държавна такса и 610 лева - заплатени от бюджета на съда разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Я. Г. А. от гр.Дряново, чрез пълномощника адв. Б.К., срещу решение № 78 от 16.04.2025г. по гр.д. № 581/ 2024г. по описа на ОС – Габрово в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 30400лв. до 50000лв.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът не е обсъдил редица важни факти и обстоятелства от доказателствения материал по делото, като същевременно е дал приоритет на противоречивата и необоснована в заключенията си САТЕ за сметка на обективни доказателствени средства като протокола за оглед и показанията на свидетеля очевидец. Допуснал е и нарушение в приложението на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в резултат на което е присъдил занижен размер на обезщетението. Неправилно съдът бил приел, че е налице принос от страна на пострадалата, определяйки обема му на 20%, поради това, че същата е нарушила чл. 113 от ЗДвП.

Посочва се, че съдът е базирал изводите си основно на приетата по делото АТЕ, която жалбоподателят намира за изцяло неправилна и необоснована, тъй като се базира на недопустими и негодни доказателствени средства от наказателното производство и явно противоречи на събрания в хода на гражданското производство доказателствен материал. Излага се, че съдът неправилно и необосновано е кредитирал част от показанията на свидетеля Пенчев (относно продължението на тротоара), а друга част от тях въобще не е обсъдил (за това, че пешеходката вече се е намирала зад лекия автомобил, когато той е потеглил, както и че автомобилът не е местен след удара). Поради това жалбоподателят счита, че изведеният от първоинстанционния съд извод за съпричиняване е незаконосъобразен поради необоснованост и превратно тълкуване констатациите на автоексперта и показанията на свидетеля Пенчев.

В мотивите на съда не било посочено също и това коя точно алинея и точка на чл. 113 от ЗДвП е нарушила ищцата, а за да е налице принос на пострадалия, 2 то той следва да е доказан и конкретен. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че Я. А. не се е намирала на продължението на тротоара, което съгласно § 6, т. 54 от ЗДвП се приема за пешеходна пътека, като от доказателствата по делото се установявало, че именно фиксираното на снимките от фотоалбума местоположение на задната броня на увреждащия автомобил е и мястото на удара. Непосредствено зад автомобила се намирала и пешеходна пътека по смисъла на § 6, т. 54 от ЗДвП и в тази връзка присъствието на пострадалата зад МПС било напълно правомерно. Отделно от това се излага, че увреждащият лек автомобил е бил неподвижен и към момента, в който ищцата е започнала своето пресичане, и към момента, в който тя е навлязла в пространството зад него, като никъде в ЗДвП и в правилника за прилагането му не било въведено задължение към пешеходците да съобразяват поведението си със спрели МПС. Ищцата по никакъв начин не била способствала за настъпване на произшествието, а действията на виновния водач били изцяло противоправни – потегляне назад срещу движението в района на кръстовище и без да се увери преди това, че пътят зад него е свободен. Отделно от горното в жалбата се излага, че съдът е определил занижен размер на обезщетението и с това е нарушил принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Присъдената сума не отговаряла на обема на претърпените неимуществени вреди, като съдебният състав не е оценил в достатъчна степен редица факти и обстоятелства по делото. Тежкото увреждане на дясната ръка причинило много болка и дискомфорт, като значително влошило качеството на живот. След инцидента дълго време не излизала от дома си, тъй като не е можела да си служи с бастуна, който използвала преди това, като травмата не позволявала да върши елементарни дейности от ежедневието. Не била в състояние да се грижи за себе си и имала нужда от чужда помощ за своето обслужване.

Чувствала се непълноценен човек, който е в тежест на останалите.

Продължавала да изпитва сериозни болки и дискомфорт, както и да има нужда от чужда помощ в ежедневието си, което продължавало да влошава качеството на живот. Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което предявеният от Я. Г. А. иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде уважен за сумата 50 000 лв. (т.е. за още 19 400 лв.), а искът за обезщетение за претърпените имуществени вреди бъде уважен за сумата от 50.73 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми от 12.08.2024 г. до окончателното им изплащане.

3

Претендират се разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея ЗД „Бул инс“ АД-гр.София, чрез пълномощника адв.Т.М., с който се заема становище за нейната неоснователност.

Производството по делото е образувано и по въззивна жалба на ЗД „Бул инс“ АД-гр.София, чрез пълномощника адв.Т.М., срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30400лв., само за размера над 20000лв. В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е взел предвид всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Било безспорно установено, че ищцата с поведението си като пешеходец е нарушила правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, което било в обективна причинно-следствена връзка с настъпилия за нея неблагоприятен резултат. Съдът при определянето на процента на нейния принос обаче приел такъв от 20%, което жалбоподателят счита за необективно. Излага се, че процентът на съпричиняване на вредоносния резултат следва да е по-висок – около 50%, тъй като от заключението и разпита на вещото лице автоексперт ставало ясно, че и двамата участници в произшествието по еднакъв начин с поведението си са допринесли за настъпването на ПТП. Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната осъдителна част и да бъде отхвърлен иска за горницата над 20 000 лв. като неносвателен и недоказан.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата от ответника по нея Я. Г. А., чрез пълномощника адв. Б. К., с който се заема мотивирано становище за неоснователност на същата.

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваната част е правилно.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С влязло в сила определение по протокол № 5/11.02.2025 г. по НОХД № 17/2025 г. по описа на РС – Дряново е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което подсъдимият И. С. М. се е признал за виновен в това, че на 31.07.2024 г., около 09:15 ч., в гр. Дряново, ********, 4 при управление на МПС – лек автомобил „БМВ“, с рег. № ЕВ 94****, нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 2, чл. 40, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Я. Г. А. от гр.

Дряново, изразяваща се в закрито счупване (фрактура) на долния край на дясната лъчева кост на дясната предмишница, довело до трайно затруднение движенията на десен горен крайник за срок от около три месеца – престъпление по чл. 343а ал. 1 б. „а“ предл. 2 вр. чл. 343 ал. 1 б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

От заключението по допуснатата от първоинстанционния съд автотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило при суха настилка, в светлата част на денонощието, при ясно време, надлъжна видимост над 50м в двете посоки, на двупосочно пътно платно, застлано с асфалт. Маркировката е с непрекъсната линия, участъкът от пътя към мястото на ПТП е прав и равен. Лекият автомобил „БМВ“ започва движение на заден ход от дясна част на дясна лента. В същия момент пострадалата пресича платното на движение отляво надясно – от срещуположната страна на пътната лента, в която е автомобила, в зоната между кръстовището и движещият се на заден ход автомобил, на място без обозначена или обособена пешеходна пътека. Съприкосновението настъпва между задна централна и лява част на лекият автомобил и лявата страна на пешеходеца, в зона, отстояща на 1,5-1,7 м от тротоара и около 1,5-2 м от кръстовището по посока на движение в дясната лента на пътното платно. В резултат от удара пострадалата пада на дясната си страна зад лекия автомобил. Вещото лице е посочило, че основна причина за ПТП е потеглянето на лекия автомобил „БМВ“ назад при положение, че пешеходецът го е приближавал и е бил на разстояние от около 0,6 м от линията на левия габарит на автомобила, като водачът на лекия автомобил безусловно е разполагал с видимост към пострадалата. Ищцата, като пешеходец, също е могла да наблюдава спрения автомобил и виждайки потеглянето му, да спре преди да навлезе в коридора му на движение. От техническа гледна точка настъпването на процесното ПТП би било предотвратимо за всеки от участниците ако: водачът на лекия автомобил се е убедил в липсата на препятствия в близост до и в коридора на движение на лекия автомобил преди започване на маневрата; пешеходецът пресича пътното платно на пешеходна пътека, която му гарантира предимство като участник в движението, след като се убеди в липсата на движение около него, а ако е установил такова по време на пресичането на пътното платно да се опита да предотврати евентуално ПТП. От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил би следвало да пропусне пострадалата да премине на десния тротоар и тогава да започне маневрата и така да предотврати ПТП. От техническа гледна точка пострадалата е трябвало да не навлиза в коридора на движение на лекия автомобил и така да предотврати удара.