Решение № 1377 от 10.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. Варна, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501920 по описа за 2024 година

Образувано е по:

1/ въззивна жалба с вх. № 2836/30.04.2024г. от Й. И. К., ЕГН **********, и С. Г. К., ЕГН ***, и двамата с адрес: гр. Варна , ул. “ Е.П. “ №2, чрез адв. Г. А., против Решение № 78 от 08.04.2024 г. постановено по гр.д № 36 по описана на районен съд – Девня за 2023г., с което е развален договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и запазване правото на ползване, оформен в нотариален акт № 27, том 3,рег.

№1062, дело № 179 от 24.03.2009. на нотариус с район на действие ДРС А.

Н.,вписан в регистъра на Нотариалната камара под №226, и вх.рег.№ 904/25.03.2009г., акт №58, том 3, дело №296/2009г, имотна партида 2334;2335 на АВ, СВ при ДРС, по силата на който Т. П. Я., ЕГН **********, е прехвърлила на Й. И. К., ЕГН **********, по време на брака й с С. Г. К., ЕГН **********, следния недвижим имот в с. Н., общ. С.: дворно място, представляващо УПИ II -259 / две римско двеста петдесет и девет арабско / в кв. 71 / седемдесет и първи / , с площ от 1030 / хиляда и тридесет / кв. м. по документ за собственост и по скица, а съгласно данъчната оценка в размер на 940 / деветстотин и четиридесет / кв. м. по плана на с. Н., общ. С., заедно с построените в дворното място жилищна сграда с РЗП от 50 / петдесет / кв. м. , второстепенна сгграда с РЗП от 40 / четиридесет / кв. м. , при граници за имота : улица, УПИ I -258, УПИ III -260 , срещу сумата от 2721 лева и задължение за кпувача да поеме издръжката и гледането на продавача, като й осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила, лично или чрез трето лица и 1 продавача си запазва правото да ползва имота пожизнено и безвъзмездно, поради неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

2 / частна жалба вх. 4716/11.07.2024г. подадена Т. П. Я., ЕГН 4508250923, адрес с. Н.. чрез адв. Д. Б. и Р. Н. против определение № 376/14.06.2024г. постановено по гр.д № 36 по описана на районен съд – Девня за 2023г., с което е уважено искането на ответниците по чл. 248, ал.1 от ГПК, й са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. вместо платените 2570 лв.

Във въззивната жалба се навеждат следните аргументи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт: Съдът не е съобразил предоставено решение по делото решение на ТЕЛК от която се установява, че С. К. е с 100% ВСУ, с чужда помощ пожизнено. За него полага грижи единствено съпругата му Й. К.. Поради това двамата били в обективна невъзможност да полагат грижи за издръжка и гледане на ищцата. К. предложила на Т. Я. да се премести в къщата на ответниците, но тя отказала.

Считат, че липсва елемент от състава на чл.87 от ЗЗД, а именно виновно неизпълнение задълженията по договора от страна Й. И. К. и С. Г. К..

Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззиваемата жалба от Т. П. Я. чрез адв. Д. Б. и Р. Н., в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Моли да се потвърди обжалваното решение. Не прави доказателствени искания.

В частна жалба се излага следното: Според Наредба № 1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждения и в частност чл.7, ал.6 за подобен тип дело възнаграждението не по малко от 1500 лв. Въпреки оттегляне на насрещните претенции на ответниците и по тях се дължи възнаграждение. Не споделя изводите на съда, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Моли да се отмени обжалваното определение, ако се счете, че адв. възнаграждение е прекомерно, то да се намали до 1500 лв.

В срока за отговор не е постъпил отговор на частната жалба.

В съдебно заседание въззивникът С. Г. К. не се явява, другият въззивник Й. И. К. се явява лично и двама се представляват от адв. Г. А.. Подържат въззивната жалба оспорват частната жалба. Въззивникът К. заявява, че от 2014 г. мъжът й е с инсулт и от тогава не може да се грижи за Т. Я.. Ищцата не е толкова за гледане, колкото се опитва да покаже. Няма възможност да ходи в с.

Н., понеже мъжът й е на легло.

Въззимаемата страна не се явява, представлява от адв. Д. Б., която оспорва въззивната жалба и поддържа частната жалба.

Производството пред ДРС е образувано по искова молба на Т. П. Я., с 2 която е предявен срещу Й. И. К. и С. Г. К. конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 27, том III, рег. №1062, дело № 179 от 2009г. на нотариус с район на действие ДРС А. Н., по силата на който Т. П. Я., е прехвърлила срещу сумата от 2721 лева и задължение за издръжка и гледане на Й. И. К. по време на брака й с С. Г. К. следния недвижим имот в с. Н., общ. С.: дворно място, представляващо УПИ II -259 в кв. 71, с площ от 1030 кв. м. по докумнт за собственост и по скица, а съгласно данъчната оценка в размер на 940 кв. м. по плана на с. Н., общ. С., заедно с построените в дворното място жилищна сграда с РЗП от 50 кв. м. , второстепенна сгграда с РЗП от 40 кв. м. , при граници за имота : улица, УПИ I -258, УПИ III -260:

В исковата молба са изложени следните твърдения: С договор за издръжка и гледане от 23.03.2009 г. Т. Я. прехвърлила на ответницата Й. К.

УПИ II -259, с площ от 1030 кв. м. по плана на с. Н., общ. С., заедно с построените в дворното място жилищна сграда с РЗП от 50 кв. м., второстепенна сграда с РЗП от 40 кв. м. Й. К. не е изпълнила поетото задължение да издържа и гледа ищцата. Т. Я. била поставена в продължение на единадесет години, в съС.ие на несигурност по отношение на необходимите й храна, облекло отопление и грижи за здравето. Във връзка с необходимостта от парични средства изтеглила кредит на 23.07.2018г. Моли да се развали процесният договор. В уточнителна молба ищцата посочва, че от 2010г. до 16.02.2023г. не е виждала ответницата. Правила е опити да се свърже с нея по домашния й телефон, но същата отговорила да не очаква нищо от нея. През 2022г. се разболяла от ковид, като двадесет дена била на легло. Опитала да се свърже с ответниците, но безуспешно. Посочва, че Й. К. и С. К. са били в граждански брак към момента на сключване на договора.

В отговора на исковата молба ответниците не оспорват сключването на договора за издръжка и гледане. Т. Я. е племенница на С. К., уговорили се с ищцата през зимата тя да живее при тях във Варна, а през лято да живее село Н.. Тогава на 24.03.2009 сключили процесния договор, като и платили и сумата от 2 721 лв.

От 2009г. до 2011г. ходили всеки почивен ден в с. Н. зареждали хладилника й с храна, извършили необходимите ремонти по къщата. През 2012г. съседка на ищцата я настроила срещу тях, понеже искала, синът й да стане собственик на къщата. От тогава Т. Я. отказала всякакви контакти с тях.

През 2014 г. ответникът С. К. бил инвалидизиран – страда от деменция с 100% чужда помощ. През 2019 г. се срещнали с ищцата на автогара - гр. Варна и се разбрали да й върнат имота, а тя да й върне продажната цена от 2721 лв. и разходите по извършените подобрения. Т. Я. обещала като си върне заема, да плати сумата а те да й върнат имота.

Когато получили исковата молба са се срещнали с ищцата и се разбрали на 20.09.2023 г. да отидат до съда ищцата да оттегли исковата молба, а те да и 3 върнат имота. На 20.09.2023 г. на обаждането им до Т. Я., отговорил личен асистент, който казал да не се обаждат повече защото ищцата треперела.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По фактите:

От предоставените писмени доказателства, от гласните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след като съдът приложи процесуалните правила за доказване, прие за установена следната фактическа обстановка:

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и запазване право на ползване №27, том 3, рег. №1062, дело №179/24.03.2009г. на нотариус А. Н., район на действие РС Девня, вписан в СВ Девня с вх. рег. №904 от 25.03.2009г. , акт №58, том 3, дело №296/2009г., Т. П. Я. продава на Й. И. К., следния недвижим имот в ********** : дворно място, представляващо УПИ II -259 в кв. 71, с площ от 1030 кв. м. по документ за собственост и по скица, а съгласно данъчната оценка в размер на 940 кв. м. по плана на с. Н., общ. С., заедно с построените в дворното място жилищна сграда с РЗП от 50 кв. м. , второстепенна сгграда с РЗП от 40 кв. м. , при граници за имота : улица, УПИ I -258, УПИ III -260, за сумата от 2721 лв, както и срещу задължението на купувача Й. И. К. да поеме лично или чрез трето лице гледането и издръжката й, като й осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила.

4

Уговорено между страните е и, че Т. П. Я. си запазва правото да ползва имота пожизнено и безвъзмездно.

Видно от удостоверения за семейно положение и граждански брак от 04.12.1976г. до настоящия момент С. Г. К. и Й. И. К. са в граждански брак.

С Решение на ТЕЛК /л. 109/ на ответникът С. Г. К. е определена 100 % ВСУ с чужда помощ за срок - пожизнено.

Представени са и писмени доказателства – копие от договор за кредит, по който ищцата дължи съгласно погасителен план до м.07.2023г. месечна вноска в размер на 43,53 лв.

В заявление направено пред първоинстанционния съд в о.с.з проведено на 28.03.2024г. ответницата Й. И. К., признава, че от години не е ходила в с. Н., защото е гледала майка й, баща й и мъжът й. Уговорката била лятото да ходят да й помагат, а зимата тя да идва при тях.

В своите изявления пред съда свидетелите С.Д.К., без родство и дела със страните и М. С.ова Х.а, без родство и дела със страните, излагат, че ищцата е с влошено здравословно съС.ие – има изкривяване на гръбначния стълб, астма и артрит и не може да се грижи сама за себе си. Свидетелите твърдят, че комшии, църква, кметицата често помагали на ищцата, като я водили на лекар, купували й медикаменти, пазарували от хранителен магазин в селото, осигурили й социален асистент. Излагат, че имота, в който живее баба Т., е в лошо техническо съС.ие и се нуждае от ремонт. Твърдят, че не са виждали в селото ищците. Ищцата теглила кредит поради нужда от ремонт и липса на парични средства.

В своите изявления пред съда свидетелката Р. Я. Н., без родство и дела със страните, излага, че Данчето се грижила за ищцата, но след като ответника С. се разболял, ответницата предлагала на ищцата да отиде в дома й, защото Й. не можела да пътува до с. Н.. Свидетелката твърди, че от 10 -12 години не знае, дали ответницата е ходила до селото, дали е купувала продукти за баба Т., дали я е водила на лекар.