Решение № 1633 от 19.11.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2979/2023
- Вид
- Решение № 1633
- Подписан
- 19.11.2023
- Състав
- Пламен Димитров Караниколов
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 17, ал.1 и 2 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
- чл.17 ал.2 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
РЕШЕНИЕ
№ 1633 гр. Варна, 19.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110202979 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.
Образувано е по жалба на «ЕУРАТЕК АУТО» ООД, ЕИК 175190739 представлявано от управителя Л. Н. Н., против Наказателно постановление. № 0000002033-29/21.06.2023 г. издадено от Директор на РИОСВ - Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, на основание чл.34и., ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
С жалбата се оспорва приетата за установена и описана фактическа обстановка, като се изразява становище, че АНО не е преценил правилно, че съответното административно нарушение е маловажен случай, като се излагат подробни мотиви в подкрепа на това становище, визира се извършването на нарушение от този вид за първи път, което е смекчаващо отговорността обстоятелство, визира се липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, , потвърждава се фактът, че санкционираното дружество е оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 /три/ кг. флуорсъдържащи парникови газове. Освен горното се твърди, че е нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН и се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивното дружество не се явява.
Представителят на адм. наказващия орган оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, аргументирайки доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, правилно приложение на материалния и процесуалния закон, визира се последващо задължение да се представи получената информация в МОСВ, аргументира се справедливост на наложеното административно наказание и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2021г. свидетелката Ш.К., главен експерт в РИОСВ -Варна, при проверка във входящата деловодна програма на инспекцията със списък приложение на фирми, които не са представили отчети в съответствие с изискванията на чл.35 и чл.39а., ал.2 от Наредба №1 от 17.02.2017 г. на Министъра на околната среда и водите, установила, че «ЕУРАТЕК АУТО» ООД, ЕИК 175190739, като оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3кг. флуорсъдържащи парникови газове, не е представило годишен отчет за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. за експлоатираното стационарно климатично оборудване в РИОСВ гр.Варна, бул. «Ян Палах» № 4, в предвидения от наредбата по чл.17 ал.2 от ЗЧАВ срок до 31.03.2023 г.
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № 017354, изготвен на - 11.04.2023 г.
След покана до «ЕУРАТЕК АУТО» ООД, ЕИК 175190739 негов представител да се яви в РИОСВ-Варна за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение на 06.06.2021 г. св. К. съставила такъв с № 0000002033/06.06.2023 г., в който били отразени горните констатации, а нарушението било квалифицирано по чл.34и., ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр. чл.17, ал.2 от същия закон и чл.35 и чл.36 от Наредба № 1/2017 г.АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало с възражение.
В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на АУАН и материалите по преписката, на 21.06.2021г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, на основание чл.34и ал.24 от ЗЧАВ.
2
В с.з. не се ангажираха писмени доказателства, че дружеството е подало отчет за предходната 2022 г., а от приложения списък към материалите по делото е видно, че за процесната година отчет не е подаден.
Гореописаното се установява от показанията на св.К., която подробно обясни начина, по който е констатирано извършването на нарушение, както и от писмените материали по делото. В тази насока са и показанията дадени от св.С..
Въз основа на тази фактология, съдът формира следните правни изводи:
По приложението на процесуалния закон. АУАН и НП са издадени от оправомощени лица, в кръга на предоставените им правомощия съгласно приобщените по делото заповеди.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН.
Изрично са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено, посочена е и правната квалификация, поради което възраженията, че е нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН не се споделят от съда.Срокът за подаване на годишния отчет е законово определен, безспорно отчетът в срок до 31.03.2023 г. не е бил подаден, поради което правилно е била определена и датата на извършване на нарушението - 01.04.2023 г., денят след изтичане на законовия срок, поради което допълнителни факти и мотивировка в тази насока не се налагат.Изрично е посочено и мястото на извършване на нарушението - РИОСВ-Варна, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения.Фактите, касаещи извършването на нарушението от обективна страна са визирани изчерпателно в АУАН и НП, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения.Ирелевантен е въпросът за наличието на виновно поведение, тъй като е ангажирана обективната безвиновна отговорност на дружеството.
Безспорно се установи точно кога и от кого е била извършена проверката, проверяващият е бил надлежно упълномощен за същата, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения.Началото на АНП се поставя със съставянето на АУАН, поради което връчването или не на изготвения КП е ирелевантен въпрос, още повече, че отразените в КП констатации съвпадат с отразените факти в АУАН, който е бил надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице и в този смисъл не е било ограничено правото на защита на нарушителя.
Категорично в с.з. се установи, че нарушението е било установено при нарочна проверка във входящ дневник на инспекцията, извършена на 11.04.2023 г., поради което няма как да се сподели становището, че не е ясно кога и как е установено нарушението и спазени ли са сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като безспорно и към датата на съставяне на НП сроковете не са били изтекли. Препис от акта е връчен на упълномощено от нарушителя лице, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.
Жалбоподателят е депозирал писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, по съставения АУАН.
Следва да се има предвид , че доколкото то възпроизвежда хипотезата на нарушение на чл.17 ал.2 от ЗЧАВ, правото на защита на наказаното лице не е било ограничено до степен да не може да разбере какво нарушение му се вменява, още повече, че то се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация.Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в 3 хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. и на тези по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата. По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 17, ал.2, от ЗЧАВ, с наредба на министъра на околната среда и водите и на министъра на вътрешните работи се установяват мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 517/2014 ", по отношение на: стационарното хладилно и климатично оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове. Тези мерки са определени с Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за реда и начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи, в сила от 07.02.2017 г. В случая от писмените доказателства по АНП безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е оператор на стационарно климатично оборудване, тъй като експлоатира стационарно климатично оборудване, като този факт не е оспорен в нито един момент от съдебното и АНП, напротив, потвърден е и с жалбата срещу НП.
Безспорно от събраните в административно наказателното производство доказателства се установява, че в срок до 15.02.2021 г., установен в чл.36 от Наредба № 1/17.02.2017 г. дружеството жалбоподател не е подало в РИОСВВарна информация за експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи се парникови газове за предходния период 01.01 – 31.12.2020 г. Съгласно чл. 34и., ал.24 от ЗЧАВ, наказуемо е непредставянето в срок на информация за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и оборудването, които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл.
17, ал.1 и 2 от ЗЧАВ, каквато е горепосочената Наредба № 1/17.02.2017 г.
Предвид установеното по-горе съдът прие, че с поведението си дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 34и, ал.24, вр. чл. 17, ал.2 от ЗЧАВ и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност. Като е наложил "имуществена санкция" в минимален размер – 1000.00 /хиляда/ лева, административно – наказващият орган коректно е индивидуализирал санкцията, предвид факта, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни за други подобни нарушения на екологичното законодателство от страна на санкционираното дружество, което обоснова извод за едно като цяло правилно и отговорно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално,на просто извършване, а обществената му опасност не се отличава от тази, на други подобни нарушения. Това, че то е първо обосновава определяне на размера на санкцията в минималния предвиден в закона, както е сторил АНО, а не маловажност на нарушението.
Ирелевантен е и въпросът за липса на виновно поведение, тъй като в конкретния случай е ангажирана обективната имуществена отговорност на дружеството.
Ирелевантен е и въпросът, дали РИОСВ е уведомен за използваното от жалбоподателя оборудване, тъй като законодателят не прави никакво разграничение в тази насока, напротив, задължава всички лица, оператори на съответното оборудване, да подават ежегодно декларация в законоустановен срок.Единичен пропуск или не се взема предвид 4 при определяне размера на наложеното административно наказание, още повече, че и към момента на проверката годишният отчет не е бил подаден, а това е месец и половина след изтичане на законоустановения срок.
Няма данни и доказателства не са ангажирани този дължим отчет дали е бил подаден и кога, а предвид размерът на предвидените санкции изобщо не би могло да се приеме, че нарушението по никакъв начин не застрашава сериозно правовият и обществен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО.