Решение № 559 от 15.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20225001000563 по описа за 2022 година

Производство по чл.267 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №22022/30.06.2022 г. от СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА Б*** ****” (Н.***), със седалище и адрес на управление: гр. С 1, ул. *********, вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г. против Решение № 22031 от 07.06.2022 г. по тр.д. № 55/2020 г. по описа на К.йски окръжен съд, в частта, в която съдът е присъдил законна лихва за забава върху главниците от по 50 000 лева за всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от смъртта на Ш. М. Т. съпруга и майка на ищците Г. М. Т., Н. Г. Д. и Г. Г. М., с начална дата на дължимост от 31.12.2019 г..

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в посочената част, като моли съда да го отмени в частта относно началният момент на 1 дължимост на законна лихва за забава върху присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., като приеме, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 29.01.2020 г. – денят, следващ изтичането на тримесечния срок от датата на завеждане на извънсъдебната претенция от ищците - 28.10.2019 г., а не както е приел първоинстанционният съд - от 31.12.2019 г.

По същата е подаден в срок отговор от ищците Н. Г. Д. и Г. Г. М., с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Постъпила е и втора въззивна жалба с вх.№22024/08.07.2022г. и от ищците Н. Г. Д. и Г. Г. М., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците Н. Г. Д. и Г. Г. М. в лично качество, както и като наследници на ищеца Г. М. Т. /починал в хода на процеса и заместен от неговите правоприемници по закон/ искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП от .............., за разликата над уважените размери от по 50 000 лева (петдесет хиляди) за всеки един от ищците, до размера от по 150 000 лева (сто и петдесет хиляди) лева за всеки един от първоначалните ищци, ведно със законната лихва върху сумите от 31.12.2019г.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие на процесуалния закон, на материалния закон и съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, чл. 51, ал. 2 и чл. 53 от ЗЗД, за което са изложени подробни съображения. Иска се решението да се отмени в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният от ищцата Н. Д. срещу ответното дружество иск за неимуществени вреди за сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди/, да се уважи предявеният от ищеца Г. М. срещу ответното дружество иск за неимуществени вреди за сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди/ и да се уважи предявеният от първоначалния ищец Г. Т., заместен в хода на процеса от своите наследници Н. Д. и Г. М., срещу ответното дружество иск за неимуществени вреди за сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди/, ведно със законната лихва от 31.12.2019г. до окончателното издължаване на сумите.

По същата е подаден в срок отговор от Н.***, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и че следва първоинстанционното 2 решение да се потвърди в обжалваните от ищците части.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и искания, както и развитите в жалбата срещу първоинстанционното решение възражения в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Всеки от ищците Г. М. Т., Н. Г. Д. и Г. Г. М. е предявил иск с правна основание чл.513, ал.1, във вр. с чл.511, ал.1, т.1 от КЗ за осъждане на Н.*** да му заплати обезщетение от 200 000 лв за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат от смъртта на тяхната съпруга и майка - Ш. М. Т., починала в резултат на ПТП от ....................... г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 12.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумите. В хода на производството, ищецът Г. М. Т. е починал, с оглед на което, производството по делото по предявяния от последния иск е продължило с участието на законните му наследници Н. Г. Д. - дъщеря и Г. Г. М. – син.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над сумата от 150 000 лв, до пълния предявен от всеки ищец размер от 200 000 лв, поради което и предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са исковете на ищците до размер от 150 000 лв за всеки от тях.

Възраженията в жалбата на Н.*** са свързани с въпроса за началния момент, от който следва да се присъди законната лихва върху дължимите се на ищците обезщетения. Според настоящата инстанция, тъй като отговорността на Н.*** не е ангажирана, в качеството на компенсационен орган по смисъла на чл.515 КЗ, а на основание чл.513, ал.1 КЗ, във връзка с чл. с чл.511, ал.1, т.1 от КЗ, приложение по горепосочения въпрос следва да намерят нормите на чл.496, вр. чл.380 КЗ, а не чл.516, ал.2 ГПК. От материалите по делото се установява, че извънсъдебните претенции на ищците са отправени до кореспондента на застрахователя на виновния водач за България – ЗАД „А. Б.“, с молба вх.№200-00-3982/28.10.2019г.. Видно от представеното от ищците писмо до тях с изх.№310-04-10792/30.10.2019г., ЗАД „А. Б.“ ги уведомява, че по повод ПТП от 06.08.2018г., при него е 3 образувана преписка по щета №..................... Със същото писмо, от ищците са изискани определени документи, като е посочено, че без същите не би могло да се определи и изплати обезщетение, както и че към датата на писмото не са налице предпоставки за изплащане на такова. По делото няма данни за окончателно произнасяне по ликвидирането на щетата от страна на ЗАД „А.

Б.“, поради което е налице хипотезата на чл.511, ал.3 КЗ, при която кореспондентът не е произнесъл по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. Според тази разпоредба, Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Следователно, срокът на произнасяне на ЗАД „А. Б.“по претенцията на ищците е изтекъл на 28.01.2020г., поради което и обезщетението за забава се дължи, считано от 29.01.2020г. Ето защо, първоинстанционното решение ще се отмени в частта, с която върху присъдените на всеки от ищците обезщетения се дължи законната лихва, считано от 31.12.2019г., вместо което законната лихва ще се присъди, считано от 29.01.2020г., до окончателното изплащане.

В подадената от ищците въззивна жалба се оспорва преценката на първоинстанционния съд относно справедливия размер на следващите се на всеки от ищците обезщетения. Възразява се, че първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен душевните болки и страдания, изключително негативните емоционални преживявания, които са претърпели и продължават да търпят ищците вследствие на смъртта на тяхната съпруга и майка Ш. М.

Т., починала при процесното ПТП от 06.08.2018г. Счита се, че предявените искове са уважени в занижен размер, който не съответства на реално претърпените от ищците вреди, което е в противоречие с принципа на справедливост. Поддържа, че по отношение размера на присъдените обезщетения, съдът не е взел предвид всички обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите и които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а именно - характерът и вида на претърпените от ищците болки и страдания във връзка със смъртта на тяхната съпруга и майка, изградените между тях отношения, силната емоционална връзка помежду им, конкретните икономически условия 4 в страната и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалата.

В жалбата на ищците се възразява също, че при постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с материалния закон е намалил определеното обезщетение за неимуществени вреди с 50%, приемайки, че е налице съизвършителство, обуславящо разделяне на отговорността за причинените вреди по-равно между двамата делинквенти, респ. между техните застрахователи.

В жалбите не се съдържат възражения относно установените в първоинстанционния факти относно настъпването на ПТП и смъртта на сродницата на ищците при същото, механизма му и виновните за същото лица.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на 06.08.2018 г., на път 1-5, км. 348 + 600 м., на кръстовището за с. Г. и с.П., общ. К., водачът на лек автомобил марка „М.,”, модел „С.", с рег. № .......... , С. С. С., в резултат на движение с превишена и несъобразена скорост, нарушил разпоредбите на ЗДвП и ударил лек автомобил марка „Ф.", модел „Г.", с рег. № *******, управляван от М. Х. Х., с което реализирал ПТП. При инцидента била причинена смъртта на Ш. М. Т. пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил марка „Ф.", модел „Г.", с рег. № *******. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *********** от 06.08.2018 г. Образувано било и досъдебно производство № ***** г., по описа на РУ-К..

След приключване на разследването било повдигнато обвинение пред ОС - К. срещу водача С. С. С..

С влязла в сила присъда № 9/22.06.2020 г„ постановена по НОХД № 241/2019 г„ по описа на Окръжен съд - К., потвърдена с Решение по ВНОХД № 20205000600412, по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд, същият бил признат за виновен, за това, че на горепосочените дата и място, при управление на лек автомобил марка „М.,”, модел „С.", с рег. № .............. , нарушил правилата за движение по чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като нарушил забраната при избиране скоростта на движение да превишава скоростта от 60 км/ч, сигнализирана с комбинация от пътни знаци А26 и В26, и при условията на независимо съизвършителство, по непредпазливост 5 причинил смъртта на Ш. М. Т. и средна телесна повреда на друго лице, поради което му било наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 години..

Със същата присъда, М. Х. Х., водачът на другия автомобил, в който се возила Ш. Т., е признат за виновен в това, че на 06.08.2018 год. на път ...., километър ......... - кръстовището за с.Г. и с.П., общ.К., при управление на моторно-превозно средство - лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег. № *******, собственост на Х. Х. Х. от с.В., о. К., обл.К. нарушил правилото за движение по чл.37 ал.1 от ЗДвП, като при завиване наляво за навлизане в друг път не изпълнил задължението си да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, и при условията на независимо съизвършителство по непредпазливост причинил смъртта на Ш. М. Т. от с.Ф., общ. К., обл.К., с ЕГН **********, и средна телесна повреда на И. С. С. от с.Ф..

На основание чл.300 ГПК, Влезлите в сила присъди са задължителни за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянията, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателствата, че за лекия автомобил марка „М.,”, модел „С.", с рег. № ..................., управляван от С. С. С., е имало валидна към датата на ПТП полица за застраховка гражданска отговорност, издадена от

ЗД“***************“, Х., чийто кореспондент за обработка на щети на територията на Република България е ЗАД „А. Б.“.